Решение № 8822 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2951/2022 г.

Решение № 8822 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2951/2022 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Металснаб България" АД, подадена чрез адвокат Д. Площаков, против Решение № 436/17.01.2022 г., постановено по административно дело № 625/2021 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу изразено чрез действие по вписване в КРНИ на волеизявление, с което "Техноресурс" ООД е вписан като собственик на поземлен имот с идентификатор 16359.508.17 по КККР на гр. Горна Оряховица, редом с оспорващото дружество. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт. От ответната страна – Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново чрез пълномощник е постъпил писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба, с молба съдебното решение да бъде оставено в сила. Постъпил е отговор и от адвокат Керекова като представител на "Техноресурс" ООД, в който се съдържат доводи в подкрепа на съдебния акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Велико Търново е изменение по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, извършено без издаване на заповед, с което "Техноресурс" ООД е вписано в Кадастъра на недвижимите имоти като собственик, заедно с "Металснаб България" АД, на поземлен имот с идентификатор 16359.508.17 по КККР на гр. Горна Оряховица. Тази промяна в кадастралния регистър е извършена по повод подадено заявление от "Техноресурс" ООД, към което е приложен Акт за държавна собственост № 1245/16.02.1970 г. и Заповед № СА-01-32/21.01.2005 г. на Областния управител на Област Велико Търново, с които дружеството се легитимира за собственик на посочения поземлен имот, представляващ предходен парцел VI, кв. 5 по плана на гара Горна Оряховица. Оспорващото дружество се легитимира като собственик на същия имот въз основа на констативен нотариален акт за собственост на имот, придобит по давност, съставен на 4.12.2020 г. Първоинстанционният съд е извършил преценка на събраните доказателства, обсъдил е подробно всички факти и обстоятелства от значение за случая и е формирал обоснован и правилен извод за това, че в конкретният случай са налице документи, удостоверяващи дублиране на носителите на правото на собственост на един и същи имот, поради което е налице основанието на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, което го е мотивирало да потвърди оспореното изменение в регистъра. Представеният акт за държавна собственост представлява надлежен документ за собственост, който легитимира "Техноресурс" ООД като собственик върху процесния поземлен имот, поради което това дружество е следвало да бъде вписано в регистъра като такъв, наред с досега вписания такъв. В това административно производство, за административния орган, а в последствие и за съда, не съществува възможност да се извършва преценка на титулите за собственост и се дава превес на един спрямо друг. Органът действа при условията на обвързана компетентност, като при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Постановеното изменение е извършено в съответствие с материалния закон, има единствено декларативно действие, не поражда и не погасява вещни права по отношение на вписаните лица, които биха могли да разрешат възникнал спор за материално право по общия исков ред. Неоснователни са доводите, съдържащи се в касационната жалба относно приоритетно прилагане на разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно която след постъпване на акт по реда на чл. 86, ал. 1 ЗКИР за придобито по давност право на собственост в кадастралния регистър на недвижимите имоти, се заличават съществуващите данни за собственици и документи за собственост, които са с дата преди представения акт за придобито по давност право на собственост. В конкретния случай, процесното вписване не е извършено по повод постъпил акт по реда на чл. 86, ал. 1 ЗКИР, а е по повод заявление от друго лице, представило документ, удостоверяващ дублиране на вещно право върху даден имот. Освен това, соченият текст от Наредбата следва да се тълкува и прилага едновременно с нормите на чл. 53, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗКИР, които като съдържащи се в нормативен акт от по-висока степен следва да се прилагат приоритетно. Действително разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ЗКИР предвижда извършване на изменение на КК и КР по ал. 1 след постъпване на данните по вписания акт по реда на чл. 86, ал. 1, но това не означава, че за административния орган възниква задължение да заличи от КР всички други данни за собственици и документи, след като са налице конкуриращи се титули за собственост и дублиращи се права. Процесното основание за извършеното записване в кадастралния регистър на "Техноресурс" ООД е извършено въз основа годен титул за собственост, който не е отменен по съответния ред, поради което административният орган е следвало да го впише наред с вече вписания собственик. С оглед изложеното, неоснователни са възраженията за касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанието по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК. Въз основа на вярно установени обстоятелства, съдът правилно е приложил и тълкувал материалния закон, като възприети от него изводи са мотивирани и логически издържани. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,