Решение № 238 от 22.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 841/2010 г.

Решение № 238 от 22.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 841/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от А. И. П. против решение № 273/28.10.2009 г., постановено по гр. д. № 5189/2010 г. на Софийски градски съд. Касационното обжалване е допуснато с определение № 45/17.01.2011 г. по въпроса в каква степен решението на ТЕЛК за професионалния характер на заболяването определя от работата при кои работодатели е причинено то и в частност изключва ли отговорността на предходен работодател, когато става реч за изпълнение на една и съща функция при сходни условия на труд, ако изследването на комисията по чл. 62, ал. 1 КСО е извършено само при последния работодател. Съставът на Върховния касационен съд намира, че експертното решение на ТЕЛК, в качеството си на официален удостоверителен документ на установените в него факти, ангажира отговорността по чл. 200 КТ на онзи работодатели /един или повече/, за който е установено, че полаганата при него работа е в пряка причинна връзка с професионалното заболяване на работника или служителя. Възможно е комисията да установи подобна зависимост спрямо повече от един работодател и за удостоверителната сила на решението е без значение как е извършено изследването и дали то е само за условията на работа при последния работодател. Влезлите в сила експертни решения на експертните комисии по професионални болести са задължителни за всички лица, органи и организации в страната съгласно нормативната уредба към релевантната за спора дата 15.06.2006 г., а и понастоящем. Ако комисията е допуснала нарушения, нейният акт подлежи на обжалване по административен ред и с това право разполага, както осигурителя, така и работника или служителя. Инцидентно гражданският съд не може да коригира влязло в сила решение на ТЕЛК поради неправилност, нито сам да установява факти и обстоятелства, за които следва да се произнесе по надлежен ред ТЕЛК. По касационните оплаквания: С обжалваното решение съдът е отхвърлил иск по чл. 200 КТ на А. П. против [фирма], [населено място], като е приел, че ответникът не отговаря за установеното по надлежен ред професионално заболяване на ищеца. Решението е правилно и е съобразено с дадения по-горе отговор. Съдът е установил, че Районно управление "Социално осигуряване" [населено място] при НОИ е извършило проучване на професионална болест на А. П. въз основа на бързо известие от 28.04.2006 г. Комисията е проучила професионалния маршрут по трудовата книжка на П., който е работил като подземен копач в участък "Б." на Г., [населено място] от 01.06.1963 г. до 31.07.1965 г., в ДМП Ч. от 29.05.1966 г. - 01.06.1975 г., като подземен шлосер в ГПП С. участък Говежда от 01.06.1978 до 01.01.1984 г. и в СМОК "Х. М." Ч. от 09.01.1984 г. до 18.09.1989 г. Отразени са и другите места, които не са свързани с работа като подземен миньор. Заболяването на П. "силикоза - втори стадий" е установено през април 2006 г. Комисията е посочила, че тъй като заболяването по бързото известие е свързано с трудовия стаж на лицето като подземен майстор миньор, проучването на професионалния характер на заболяването се извършва в [фирма], където лицето има 9 години стаж като подземен миньор копач и над 5 години като подземен шлосер, Направена е оценка на професионални риск за здравето при заеманите професии в Г. Мадан и рудник Ч.. Нито изследване, нито оценка са давани за работата на П. в ГПП С. В експертното решение на ТЕЛК е потвърден професионалния характер на заболяването силикоза втори стадий ретикуло-микронадозна форма, поради продължителен трудов стаж като подземен миньор в рудник Ч.. Определена е трайна нетрудоспособност 50 %. При така установеното и при точно приложение на закона, въззивният съд е постановил, че първият ответник - Геолого-проучвателно предприятие /ГПП/, [населено място], не отговаря за причинените на П. вреди от професионалното заболяване, установено с експертното решение на ТЕЛК от 2006 г. Комисията не само не е изследвала условията на труд при ГПП, [населено място], но не е и приела наличие на причинна връзка между условията на труд при този работодател и заболяването на работника. Експертното решение от 2006 г. не е било обжалвано. П. е имал и възможност по реда на чл. 35, ал. 1, т. 3 от Наредбата за експертизите (отм.) да подаде молба в КМЕД за преосвидетелстване поради промяна в причинната връзка - установяване на такава и по отношение на ГПП С. Неоснователни са доводите на касатора, че отговорността по чл. 200 КТ на този работодател може да бъде ангажирана, след като съдът в гражданския процес установи, че участък "Говежда" е бил силикозоопасен, както и причинна връзка между заболяването на П. и факторите на работната среда и работния процес, при които е работил там. Както стана ясно и от отговора на поставения правен въпрос, съдът по чл. 200 КТ не може да коригира експертните решения на ТЕЛК, нито да замества експертната комисия и сам да установява обстоятелства от нейната компетентност. В заключение, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, съдът