Решение № 6649 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1105/2020 г.

Решение № 6649 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1105/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Атанасов против решение № 1795 от 30.09.2019 г., постановено по адм. дело № 1480/2019 г. по описа на Административен съд гр. П.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кмет на район "Т." - О. П. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение, постановено след връщане на делото за ново разглеждане с дадени задължителни указания, на основание чл. 224 АПК, с решение № 7218/14.05.2019 г. по адм. д. № 14089/2018 г. по описа на ВАС, Административен съд гр. П., отхвърля предявеният отрицателен установителен иск от П. Атанасов, с който се иска да се приеме за установено спрямо кмета на район "Т." - О. П., че Атанасов не дължи изпълнение на заповед № 6-Z13-570/12.11.2013 г. За да постанови този резултат съдът приема, че на изпълнение по реда на чл. 267 АПК подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в кодекса или в друг закон. Приема за безспорно, че заповед № 6-Z13-570/12.11.2013 г. е влязла в законна сила и прави извод, че е налице годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 АПК, поради което е налице и задължение за органа по изпълнението да започне и проведе изпълнително производство. Посочва, че Атанасов се легитимира с нотариален акт за собственост след влизане в сила на изпълнителното основание и като правоприемник на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 274, ал. 2 АПК, е встъпил в правата и задълженията на праводателя си, включително задължението му да изпълни влязлата в сила заповед. Приема, че макар и да не е бил адресат на заповедта, Атанасов се явява длъжник в образуваното изпълнително производство по премахване на незаконен строеж като правоприемник на адресата на заповедта, съгласно изричната разпоредба на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че касаторът е правоприемник на длъжника съобразно извършената покупко-продажба на апартамента по отношение, на който е установено незаконно строителство, а именно – премахване на стени, преграждане на общи части и приобщаването им към жилището. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че П. Атанасов се легитимира с нотариален акт за покупко-продажба № 8 от 06.04.2017 г., том ІІ, рег. № 1897, дело № 189 от 2017 г., издаден след влизане в сила на изпълнителното основание. Безспорно по делото е, че преди закупуването на имота със заповед № 6-Z13-570/12.11.2013 г. кметът на район "Т." – О. П. е наредил на СД "Сингър-90 Гърневски и сие" да възстанови и премахне зидове, подробно описани в заповедта, с които е приобщена част с размери 1, 50 м. Х 4, 67 м. към апартамент № 2, находящ се в сграда с идентификатор 56784.540.1245. 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.540.1245, попадащ в УПИ ІХ-540. 1245, кв. 4 по плана на ж. к. "Т.", с административен адрес гр. П.. Заповедта е влязла в сила през 2016 г. Установено е, че преди пристъпването към принудително изпълнение на касатора като нов собственик на апартамента, в който е извършен незаконен строеж, предмет на изпълнението, е връчена покана за доброволно изпълнение. Правилно съдът приема, че Атанасов се явява правоприемник на СД "Сингър – 90 Гърневски и сие" и има качеството на длъжник по образуваното изпълнително производство. В тази връзка доводите на касатора, че не е налице правоприемство, са неоснователни и се опровергават от събраните доказателства. По делото не са ангажирани доказателства строежът да е бил узаконен или незаконният строеж да е бил премахнат преди извършване на покупко-продажбата, поради което в качеството му на правоприемник Атанасов, независимо, че към датата на оспорване на заповедта не е бил собственик, е длъжник в изпълнителното производство съобразно нормата на чл. 274, ал. 2 АПК и дължи изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,