Решение № 437 от 5.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1563/2013 г.

Решение № 437 от 5.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1563/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура - Велико Търново срещу присъда № 157 от 11.07.2013 г. по внохд № 282/2013 г. на Великотърновския окръжен съд. В протеста и допълнението към него се излагат доводи за допуснати от съда нарушения в дейността му по оценка на събраните по делото доказателства, които са довели до неправилно изградено вътрешно убеждение на въззивния състав за невиновността на подсъдимия Д. Г. М. и като краен резултат - до оправдаването му по предявеното обвинение, което е незаконосъобразно. Прави се искане за отменяване на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Пред Върховния касационен съд представителят на Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста, като счита, че законът е приложен правилно и релевираното касационно основание за отмяна не е налице. Подсъдимият Д. Г. М., редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител - адв. Л. М. изразява мнение, че протестът е неоснователен и следва да се остави без уважение. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 157 от 11.07.2013 г. по внохд № 282/2013 г., на основание чл. 334, т. 2, във вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, Великотърновският окръжен съд е отменил присъда № 243 от 11.04.2013 г. постановена по нохд № 1307/2012 г. на Горнооряховския районен съд и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимият Д. Г. М. за невинен в това, че на 26.07.2012 г. в [населено място], да е държал огнестрелно оръжие - пистолет марка "М." калибър 9 х 18 мм, с фабричен № AD 3818309 - негова собственост, в паркиран лек автомобил в двора на имота му, като не взел необходимите мерки за сигурност и да го съхранява в неподвижно закрепена каса със секретно заключващо устройство по смисъла на чл. 98, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ и го е оправдал по обвинението по чл. 338, ал. 1 от НК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в очертаните от чл. 347, ал. 1 от НПК рамки, намира касационния протест за неоснователен. На базата на събраните и проверени писмени и гласни доказателства, опровергаващи подкрепящите тезата на обвинението факти за съставомерно поведение по смисъла на чл. 338, ал. 1 от НК, въззивният състав е направил законосъобразни изводи от правно естество, като преди това е изпълнил задължението си да обсъди противоречията в доказателствената съвкупност и е изложил съображения, защо и кои от доказателствата приема, а други отхвърля. Тези съображения са в изпълнение на процесуалните изисквания за съдържание на присъдата, задължителни по чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305, ал. 3 от НПК и за втората инстанция, когато постановява нова присъда и наличието им сочи за неоснователност на протеста по довода за нарушение по чл. 13 и чл. 14 от НПК. Изложеното сочи за неоснователност на протеста по основанието за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Срещу подсъдимия е повдигнато обвинение за нарушаване разпоредбата на чл. 98, ал. 1 ЗОБВВПИ, изискваща предметите под специален режим да се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства. От фактическа страна е установено, че в [населено място], подсъдимият притежава селски имот, където живеел предимно в пролетно-летния сезон. На посочения адрес, според обвинението, на 26.07.2012 г. М. извадил от жабката на паркирания в двора си лек автомобил личното си огнестрелно си оръжие - пистолет марка "М." калибър 9 х 18 мм, с фабричен № AD 3818309 - негова собственост, с което е осъществил състава на чл. 338, ал. 1 от НК, тъй като не взел необходимите мерки за сигурност и да го съхранява в неподвижно закрепена каса със секретно заключващо устройство по смисъла на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ. В резултат на дейността си въззивната инстанция е стигнала до други, различни от първоинстанционния съд, изводи свързани с предмета по чл. 102 НПК, като е отговорила на въпросите по чл. 301, НПК имащи отношение към получаване на отговора - налице ли са предпоставките за реализиране на наказателната отговорност на М. Тезата на обвинението за осъществен от обективна и субективна страна фактически състав на престъплението по чл. 338, ал. 1 от НК е отхвърлена като противоречаща на събраните и проверени по делото доказателства и поради несъставомерност на деянието, подсъдимият е признат за невинен и оправдан. Тези правни изводи, основаващи се на изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, са правилни и законосъобразни. Основният довод в протеста, относим към нарушение на материалния закон, е свързан с незаконосъобразност на възприетата позиция за липса на нарушение на чл. 98, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Тук следва да се отбележи, че за да бъде осъществен съставът на чл. 338, ал. 1 НК, от обективна страна е необходимо деецът да упражнява правомерна фактическа власт върху предметите, поставени под специален режим по цитирания закон; да е имал поведение довело до неприлагане на мерки за сигурност при боравене с тези поставени под контрол предмети, които са необходими за осигуряване безопасност на живота и здравето на околните лица и от друга - да не е спазил такива мерки, предвидени в съответните правилници, наредби или инструкции. В случая, неспазване на посочените мерки от страна на подсъдимия, не е налице. Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ за получаване разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси се подава заявление по образец до съответния началник на МВР по постоянен адрес, съответно - по адрес на съхранение и се попълва декларация, че те ще се съхраняват при условията на чл. 98, ал. 1 от закона - в метална каса неподвижно закрепена, със секретно заключващо устройство. Не може да има спор, че става дума за пазене на посочените предмети в обитавани от владеещия ги помещения, намиращи се в недвижими имоти. По делото безспорно е установено, че подсъдимият е с постоянен адрес: /населено място/ и това е адресът, на който е следвало да съхранява личното си късоцевно огнестрелно оръжие, според декларираното от него и даденото му, във връзка с това, разрешение. На този адрес служителите на полицията посетили подсъдимия М. на 16.10.2012 г. и установили, че той притежава метална каса, неподвижно закрепена, снабдена със секретно заключващо устройство. На л. 49 от дознанието е приложено разрешително, издадено на Д. Г. М. за носене и употреба на огнестрелно оръжие № 0217478 от РПУ - В. Търново, валидно до 25.02.2016 г., до която дата е и разрешителното му да съхранява късоцевно огнестрелно оръжие - пистолет марка "М." калибър 9 х 18 мм, с фабричен № AD 3818309. Обстоятелството, че на инкриминираната дата подсъдимият правомерно е осъществявал непосредствена и непрекъсната фактическа власт върху огнестрелното оръжие като го е носил за самоотбрана в съответствие на разрешеното му /факт, който на базата на проверените по делото доказателства, съдът е установил/, изключва същото това му поведение да изпълва съставомерния признак от състава на престъплението - "държане" на същото оръжие, в нарушение изискванията на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Противоположното виждане противоречи на правилата на формалната логика и на Закона и представлява правен абсурд, още повече, че както е приел въззивният съд и бе посочено по-горе, необходимите мерки, в тази насока, М. е изпълнил на постоянния си адрес. Всичко изложено сочи за неоснователност на касационния протест поради липсата на релевираните в него основания за отмяна на въззивната присъда, която като правилна и законосъобразна, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение