Решение № 11959 от 6.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6475/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) Русе срещу Решение 283/27.10.2023 г., поправено с Решение 1657/22.05.2024 г. по адм. дело 403/2023 г. на Административен съд Русе. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяна на съдебното решение и потвърждаване на отмененото с него решение на директора на ТП на НОИ Русе като законосъобразно. Претендира за направените разноски пред двете инстанции. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна. Ответникът по касация Е. И. И. от гр. Русе, действаща чрез пълномощника си адв. Б. Лъвчиева, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира и присъждане на деловодните разноски за производството пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспореното с нея решение, съдът е отменил по жалбата на Е. И. И. Решение 2153-17-59/09.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Русе и потвърденото с него Разпореждане 7 прот.Y01070/22.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което e изменена в действителен размер личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание л. 99, ал.1, т.2, б. д от КСО във връзка с чл. 10, ал.2 от НПОС, върнал е преписката на Ръководителя по пенсионно осигуряване за ново произнасяне по заявление вх. 2113-17-1573/12.09.2022 г. на Е. И. И. съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в мотивите на решението и е осъдил НОИ да заплати на Е. И. И. сумата от 500 лева, представляващи разноски по делото. С цитираното разпореждане на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО е изменена получаваната от И. пенсия за осигурителен стаж и възраст, като осигурителния стаж на ответника по касацията при Вимакс Трейд ЕООД за периода 18.10.2007 г. до 22.01.2015 г. и към Дата транс" ЕООД от 23.01.2015 г. до 27.09.2017 г. не е зачетен като стаж от втора категория, а от трета категория. За да не уважи сезиралата го жалба на И. срещу това разпореждане, директорът на ТП на НОИ Русе с решението си, предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Русе, е взел предвид данните по чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО, че лицето е осигурявано за втора категория, но липсвала информация за заеманата от него длъжност, както и дали попада в обхвата на чл.2 от Наредбата за категоризиране труда при пенсиониране. При тези обстоятелства приел, че правилно длъжностното лице по пенсионно осигуряване е отказало да зачете осигурителен стаж за този период като труд от втора категория. Съдът правилно е установил фактите по казуса, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни. Съществено е обаче да се отбележи, че през спорния период И. е упражнявал трудова дейност въз основа на трудови договори, които не са налични, но са били регистрирани в ТД на НАП Варна в периода от 01.11.2007 г. до 27.09.2017 г. От данните получени въз основа на процесуална активност на съда е установена длъжността, за която са били сключени тези трудови договори с работодатели Вимакс Трейд ЕООД и Дата транс" ЕООД. Правилно първоинстанционния съд е приел, че административния орган не е предприел необходимите действия за установяване на правнорелевантните факти, както не е изискал тази информация още в административното производство, не е изискал и информация от органите на МВР, дали посочените работодатели на ответника са разполагали с автомобили с товароносимост над 12 тона. Не е проявена и активност относно издирването на работодателите, които както е посочил АдмС Русе, от данните в търговския регистър е видно, че не са прекратени. Всички тези обстоятелства и тяхната относимост към материалноправните разпоредби, послужили като правно основание за издаване на оспорения акт са довели до необоснованост и неправилност на обжалваното решение. От данните по делото е видно, и това не е спорно за административния орган, че ответника по касацията за спорния период е бил осигуряван за втора категория труд. Това обстоятелство, наред с данните за регистрирани трудови договори в НАП, в които е посочено, че длъжността на И. е била шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона, с код по НКПД 83322005, са достатъчни за да се установи за каква работа е бил осигуряван ответника по касацията. По тези съображения първоинстанционният съд правилно е отменил обжалваното пред него решение. Атакуваното пред настоящата съдебна инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Решението на Русенския административен съд е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните по делото доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Доводите на касатора за неправилност на проверяваното решение не са основателни. Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания (чл. 142, ал. 2 от АПК), към който момент е било безспорно наличието на данни от НАП за регистрирани относно И. трудови договори, поради което и с оглед принципа на бързина и процесуална икономия по чл. 11 от АПК, с проверяваното съдебно решение правилно е била уважена жалбата на физическото лице и преписката е била изпратена за ново произнасяне на компетентния административен орган. Последният следва да съобрази при произнасянето си новоустановените факти, както и да направи необходимите допълнителни проучвания, съобразно указанията на съда. Горните аргументи обуславят извода, че първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания, водещи до отмяната му, трябва да бъде оставен в сила. При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждането на направените разноски за водене на делото пред тази инстанция, които са в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение. Този размер не е прекомерен, поради което направеното от касатора възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК е неоснователно и което исканите разноски следва да бъдат уважени в размера, в който са реално заплатени. На основание § 1, т. 6 ДР АПК разноските трябва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,