Решение № 15329 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4876/2009 г.
ВАСIII отделение14.12.2009 г.докладчик т Веселина Кълова
Диспозитив
Отменя решение № 5 от 5.02.2009 г. по адм. д. № 6711/2008 г. на Административен съд - София-град, I административно отделение, 4 състав и вместо него постановява: Отменя заповед рег. № 03-505 от 22.10.2008 г. на директора на Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР, с която на основание чл. 228, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебните правоотношения на Славчо Петков Георгиев. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15329 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4876/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано по касационна жалба на Славчо Петков Георгиев от София срещу решение № 5 от 5.02.2009 г. по адм. д. № 6711/2008 г. на Административен съд - София-град, I адм. отделение, 4 състав. Върховният административен съд, трето отделение на ВАС в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение, съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед рег. № 03-505 от 22.10.2008 г., с която на основание чл. 228, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение в МВР. Приел възражението на жалбоподателя, че заповедта му е връчена по време на разрешен болничен отпуск за неоснователно, тъй като му е било известно, че предишния ден 29.10.2008 г. му е разрешен отпуск до 5.11.2008 г., следователно е декларирал невярно обстоятелство и от това си недобросъвестно поведение не може да черпи права за незаконосъобразност на заповедта. Още повече не е представил този болничен лист и до два дни след издаването му. Досежно извършеното нарушение от жалбоподателя съдът приел същото за доказано, поради което отхвърлил жалбата като неоснователна. В настоящата касационна жалба като отменително основание се навежда довод за постановяването му неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно приел, че не е налице нарушаване на нормата на чл. 248 ЗМВР. заповедта е била връчена по време разрешен болничен отпуск. Касационната жалба е основателна. Заповедта е връчена на жалбоподателя "при отказ". За това е съставен от административния орган Протокол от 30.10.2008 г., подписан от двама свидетели. Не отговаря на истината твърдението на касатора, че този ден той не е бил на работа, тъй като в протокола е написал лично "отказвам да получа екземпляр от заповедта. Славчо Петков Георгиев" - следва подпис и дата. Съдът обаче неправилно е възприел фактическата обстановка от събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Инструкция № Iз-1015 от 4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (в редакцията й от 2006 г., тъй като връчването на заповедта е извършено тогава) служителят отбелязва писмено датата и часа на връчване на заповедта и че не се намира в разрешен отпуск. Според чл. 25, ал. 2 от Инструкцията, при отказ от удостоверяване на обстоятелството по ал. 1Е, длъжностното лице връчващо заповедта извършва проверка за наличието на това обстоятелство. В съставения протокол от 30.10.2008 г. обаче е отбелязано само връчването на заповедта "при отказ", но не и отказ на служителя да удостовери, че се намира или не в отпуск по болест, с което е нарушена процедурата по връчване на заповедта. неправилно съдът е приел, че нарушението на чл. 248 ЗМВР се дължи на виновно поведение на касатора. Забраната по чл. 248 ЗМВР е императивна. Връчването на заповедта е в нарушение на този текст и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна на заповедта. Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на обжалваната заповед. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2 АПК