Решение № 3792 от 24.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 565/2021 г.

Решение № 3792 от 24.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 565/2021 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Община Враца, подадена чрез процесуалния й представител гл. юрк. С., против решение № 367 от 5.11.2020 г., постановено по административно дело № 349/2020 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата на Община Враца против решение № Ц1040-06-14/20.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Враца, с което са потвърдени задължителни предписания № 3 Д-1-06-00773266/24.06.2020 г. на Е. Б. – старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Враца, и е осъдена Община Враца да заплати на ТП на НОИ – Враца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В касационната жалба и в писмено становище от 23.02.2021 г. касаторът излага твърдения и навежда доводи за неправилност на оспореното решение, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира отмяна на оспорения съдебен акт и отмяна на потвърденото с него решение на директора на ТП на НОИ - Враца. Възвежда и претенция за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съгласно приложен към писменото становище списък на разноските са в общ размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева. Прави възражение за прекомерност при евентуално осъществяване на процесуално представителство на ответника от адвокат и претендиране на възнаграждение над минимума по Наредба № 1/2004 г. Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Враца, действащ чрез пълномощника юрк. Ц., в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и аргументира становище за правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като моли то да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Другият касационен ответник – В. С. от [населено място], област Враца, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба, не се явява и не се представлява в касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо, но неправилно, и предлага то да бъде отменено ведно с потвърдените с него решение на директора на ТП на НОИ – Враца и задължителни предписания. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С потвърдените с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ - Враца задължителни предписания изх. № 3 Д-1-06-00773266/24.06.2020 г. старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Враца, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е наредил на Община Враца в качеството й на осигурител на общинския съветник В. С., да подаде в срок до 10 работни дни от получаването на предписанията в Националната агенция за приходите /НАП/ данни на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО - коригираща декларация образец № 1 (данни за осигуреното лице), за периода от месец февруари 2013 г. до месец октомври 2019 г., с вид осигурен "82", като в т. 16. 1 отрази само отработените дни на участие на общинския съветник в заседания на общинския съвет и неговите комисии, съгласно справките за присъствие. Издалият предписанието орган се е позовал на чл. 34, ал. 8 от ЗМСМА (Закона за местното самоуправление и местната администрация). За да не уважи сезиралата го жалба на осигурителя срещу тези предписания ръководителят на ТП на НОИ - Враца изцяло е възприел позицията на старши инспектора по осигуряването, като е аргументирал подробно тезата, че когато общинският съвет не е провеждал заседания и общинският съветник не е участвал в комисиите към него, то лицето не е упражнявало трудова дейност и осигуряването му се е прекъснало, поради което не е следвало да му бъдат начислявани възнаграждения и да се подадат за него декларации образец № 1 с осигурителен доход и осигурителен стаж за пълен работен месец. За да отхвърли подадената жалба срещу решението на директора на ТП на НОИ - Враца първоинстанционният съд е приел, че то е издадено от компетентен административен орган в законоустановената форма при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, въз основа на което е формулирал извод за законосъобразност на дадените на Община Враца задължителни предписания и на потвърдилото ги решение на ръководителя на ТП на НОИ - Враца. Първоинстанционното съдебно решение по казуса е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт обаче страда от твърдяните от касатора пороци, наличието на които обуславя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Фактическата обстановка по делото е била надлежно установена в производството пред Административен съд – Враца и не е спорна между страните, а спорът пред първоинстанционния съд е бил единствено правен относно това дали общински съветник подлежи на осигуряване през целия месец или само за дните на участието си в заседания на съвета и на комисиите му. Правилни са изводите на съда за липса на идентичност между трудовото, респективно служебното, правоотношение и осигурителното правоотношение. Неправилен е обаче формираният от първоинстанционният съд извод, че защото общинският съветник е получавал възнаграждение само за участие в заседанията на общинския съвет, е подлежал на осигуряване само за тези работни дни, а не за целия месец. Лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, сред които са и общинските съветници, съгласно чл. 138 от Конституцията на Република България, подлежат на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Времетраенето на задължителното осигуряване се определя съобразно чл. 10, ал. 1 от КСО - от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Размерът на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8, се определя по правилото на чл. 6, ал. 3 от КСО: получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Законоустановена предпоставка за възникване на осигуряване по КСО е упражняването на трудова дейност. Първоначалната редакция на чл. 34, ал. 1 и 2 от ЗМСМА показва, че общинските съветници не са получавали възнаграждение за работата си като такива, като са получавали пълния размер на трудовото си възнаграждение за времето, когато са участвали в заседанията на съвета или на постоянна комисия, а средствата на работодателя са се възстановявали от общинския бюджет. С изменението на разпоредбата от 1995 г. е нормативно закрепена хипотезата при липса на трудовоправни отношения с работодател, общинският съветник да получава средства по вид и в размер, определени с правилника по чл. 21, ал. 3. С § 17, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 69 от 3.08.1999 г.) ал. 1 на чл. 34 е изменена така: "Общинският съветник не получава възнаграждение за дейността си като съветник. " при запазване на възможността, посочена в първото изречение на настоящия абзац. С § 25, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 69 от 5.08.2003 г.) цитираната алинея придобива следната редакция: "Общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии". Според разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА (ДВ, бр. 14 от 20.02.2009 г.) за изпълнение на задълженията си общинският съветник получава възнаграждение, чийто размер се определя с решение на общинския съвет. С изменението на разпоредбата (обн. в ДВ, бр. 15 от 15.02.2013 г.) е предвидено, че общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Ретроспективният анализ на цитираните норми показва, че независимо от динамиката при регламентацията на възнагражденията на общинските съветници се наблюдава абсолютна статичност по отношение на фиксираните в чл. 36, ал. 1 от ЗМСМА техни задължения, останали непроменени от приемането на закона през 1991 г. Дейността на общинския съветник се изразява в самото полагане на труда, в престирането на работна сила от страна на лицето срещу определено възнаграждение, без да е свързана с постигане на краен трудов резултат. Тази дейност е трудова по своя характер. Видно от нормите на чл. 36, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМСМА работата на общинския съветник не се ограничава и изчерпва единствено с участието му в заседанията на общинския съвет и неговите комисии, но задълженията му включват също така участие в решаването и разглеждането на въпроси, поддържането на връзки с избирателите и информирането им за дейността и решенията на общинския съвет. Ето защо под "изпълнение на задължения" следва да се разбира всички задължения на общинския съветник, а не само тези, състоящи се в участие в заседанията на общинския съвет и неговите комисии. Посочените обстоятелства обосновават извода, че независимо от начина за определяне на възнаграждението му общинският съветник изпълнява правомощията си и полага труд през цялото време на мандата му, а не само в заседанията на общинския съвет и неговите комисии. Понеже осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, каквато безспорно е осъществяваната дейност от общинските съветници, и продължава до прекратяването й, то общинският съветник следва да се счита за осигурен за целия месец, независимо от броя на заседанията на колективния орган и неговите комисии, в които е участвал. За да не настъпи прекъсване на осигуряването е предвидено приложението на чл. 6, ал. 3 от КСО, която норма трябва да бъде разглеждана във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от КСО, съгласно която времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, се зачита за осигурителен стаж. С оглед гореизложените обстоятелства правилно в декларация образец № 1 /данни за осигуреното лице/ осигурителят е посочил осигурителен стаж и осигурителен доход и за времето, в които общинският съветник не е участвал в заседания на общинския съвет и неговите комисии, без обаче мандатът му през това време да е бил прекратен или той по друга причина постоянно или временно да е загубил статута и/или функциите си на общински съветник. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВАС, шесто отделение, постановена при актуалната редакция на чл. 34 от ЗМСМА и отразена в решение № 5246 от 23.04.2018 г. по адм. д. № 13685/2016 г., VІ отд. на ВАС, решение № 1643 от 16.02.2015 г. по адм. д. № 12044/2014 г., VІ отд. на ВАС и решение № 7003 от 11.06.2015 г. по адм. д. № 15626/2014 г., VІ отд. на ВАС, с която настоящият съдебен състав се съобразява. Гореизложеното обуславя извода, че административният орган е приложил неправилно материалния закон с процесните задължителни предписания, които са издадени при неспазване на материалноправната разпоредба на чл. 6, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 10 от КСО и чл. 34 от ЗМСМА. С това, че при осъщественият административен контрол директорът на ТП на НОИ - Враца не е намерил основание да ревизира предписанията, той също е постановил незаконосъобразен акт. Като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и да се уважи първоначалната жалба на Община Враца. При този изход на спора трябва да бъде уважено своевременно заявеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на съдебно-деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото съдействие в съдебното производство пред първата и пред настоящата касационна инстанция. Ответникът по касация следва да заплати такова съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (във връзка с чл. 144 от АПК), в размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към наредба на Министерския съвет, приета по предложение на НБПП (Националното бюро за правна помощ). В чл. 24 от приетата по този ред Наредба за заплащането на правната помощ е предвидено, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Следва да се уважи и искането за присъждане на заплатените от касатора държавни такси за обжалването пред двете съдебни инстанции. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая не е голяма, както и съобразно вида и количеството на извършената дейност от процесуалния представител на ответника, който подал първоначалната и касационната жалба и допълнителни становища със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна и да коментира прокурорското заключение на прокурора от ВАП, за производството по настоящото дело в полза на Община Враца следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 200 лева /по 100 лева за всяка от двете съдебни инстанции/, както и платените държавни такси в размер на 250 лева /50 лева за първата и 200 лева за касационната инстанция/ или общо в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,