Решение № 240 от 7.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 154/2010 г.

Решение № 240 от 7.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 154/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 308/2009 г. на Апелативен съд гр. П. е подаден касационен протест, с доводи за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. В съдебно заседание протеста се поддържа от представителят на Върховната касационна прокуратура. Подсъдимият Д. А. и защитата му намират постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадения протест - изцяло неоснователен. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 15.12.2009 г. постановено по внохд. № 308/2009 г. на Апелативен съд гр. П. е потвърдена присъда по нохд. № 549/2008 г. на Окръжен съд гр. П., с която подсъдимият Д. Г. А. е признат за невиновен да е извършил престъпления по чл. 220, ал. 1 НК, по чл. 219, ал. 3 НК и по чл. 311, ал. 1 НК, поради което е и оправдан. Със същата присъда за невиновен и признат и подсъдимия Я, по обвиненията за извършени престъпления по чл. 219, ал. 2 НК и по чл. 311, ал. 1 НК ПО ПРОТЕСТА на Апелативна прокуратура гр. П. Основното оплакване в протеста е за неизпълнени указания, дадени в отменителното решение на Върховния касационен съд, постановено по к. д. № 243/2009 г., за произнасяне налице ли е престъпление по чл. 254а НК, извършено от подсъдимия А. Възразява се и срещу превратно тълкуване на доказателства, формалното им изброяване, без анализ и оценка и на неразбирането на термина "целеви средства" уточнен в Решение № 14/23.11.2000 г. на Конституционния съд на РБ. Протестът е основателен. Върховният касационен съд на РБ в отменителното си решение е приел, че предишното въззивно решение /което е идентично/, с което е потвърдена оправдателната присъда цитирана по горе, е постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закони, защото, произнасяйки се по вината и отговорността на подсъдимия А, съдът е отказал да се произнесе по фактическото обвинение за по-леко наказуемо престъпление, това по чл. 254а НК. При новото разглеждане на делото Апелативният съд е приел, че липсват нарушения на Бюджетния закон или подзаконов акт по приложението му и разходването на бюджетни средства, както и нарушения, допуснати от кмета на община Р., в изпълнение на неговите задължения, по Закона за местното самоуправление и местната администрация. Приел е също, че никъде в решението на Комисията за защита на населението по бедствия и аварии при МС не било записано какви средства отпуска за възстановяване на всяка една от улиците в с. К. и имало разлика от "действително необходимите " за ремонта дейности и тези отпуснати целево от държавата. Приели са за безспорно установено, че парите са отпуснати за ремонт на три улици в с. К., а е ремонтирана една и това е станало по заповед на подс. А. след като бюджетните средства са отпуснати целево за ремонт на три улици, с одобрен проект за това, при изрично изключване на част от предлаганите СМР. При тези констатации, изводите за невиновно поведение от страна на подс. А. са несъответни на фактите, закона и практиката по приложението му. Предмет на престъплението по чл. 254а НК са Бюджетни средства или средства с целево предназначение/които не подлежат на връщане/, дадени под формата на финансиране, в случая, за преодоляване на последици от бедствие, по специален ред и закон. Престъплението е резултатно и престъпния резултат се заключава във влагането на паричните средства, в обект за който те не са били предназначени. В алинея I на чл. 254а НК законодателя защитава бюджетната дисциплина и особено тези средства, които не подлежат на връщане /целево отпуснати /. От друга страна, съвместният прочит на разпоредбите на чл. 254а ал. 1 и 4 НК сочи, че се инкриминира акта на разпореждането - с бюджетни или целево отпуснати средства. По изложените съображения ВКС, I-во наказателно отделение намира въззивното решение за постановено при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 във връзка с чл. 355, ал. 1, т. т. 1 и 3 НПК