Решение № 1245 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10981/2018 г.

Решение № 1245 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10981/2018 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 108 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Агенция "Митници" против решение № 5074/30.07.2018 г. по адм. д. № 5592/2015 г. Административен съд С. – град, с което е отменено решение № 32-28431/16.02.2015 г. на началника на М. Р., потвърдено с решение №Р-179/04.05.2015 г. на директора на Агенция "Митници". Изложени са доводи, че решението е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди обжалвания административен акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се явява процесуален представител юрк. Георгиева, която поддържа касационната жалба и излага доводи свързани с издадени последващи актове на дружеството. Представя писмена защита. Ответникът "Полисан" АД оспорва касационната жалба по изложени съображения в постъпил писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е решение на началника на М. Р. с определено задължение за акциз за "Полисан" АД в размер на 610 097, 53 лв. за акцизна стока – газьол, като административните органи са приели, че е налице хипотезата на чл. 107ж ЗАДС. С решението на директора на Агенция "Митници" е потвърдено решението на началника на митница Р.. За да отмени акта като незаконосъобразен съдът е изложил мотиви, че въз основа на законовата разпоредба, на която е издаден акта, която е в Г. Д. "Административнонаказателни разпоредби" от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, задължителна предпоставка е констатиране по надлежния ред на извършено нарушение по Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Другата процедура е по общия ред - чл. 104 ЗАДС. Решението е правилно и съобразено с установената практика на Върховния административен съд по тълкуване и прилагане на относимите законови разпоредби. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 107ж, ал. 1 ЗАДС (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) в случаите, когато за стоките - предмет на нарушение по този закон, е заплатен частично или не е заплатен акциз, включително при присъждане на тяхната стойност, определена по пазарна цена, се дължи акциз на общо основание. Съгласно ал. 2 размерът на акциза по ал. 1 се определя с решение на началника на компетентното митническо учреждение, на територията на което е установено нарушението. Правилно съдът е приел, че нормата на чл. 107ж ЗАДС е специална и регламентира облекчен ред за събиране на дължим акциз. Систематично тя е част от Г. Д. "Административнонаказателни разпоредби", Раздел І "Общи разпоредби" на ЗАДС. За да се определи задължение за акциз по този ред, е необходимо да се установи, че стоката е предмет на нарушение по ЗАДС, което е установено по реда на ЗАНН съгласно чл. 128, ал. 1 ЗАДС с влязло в сила наказателно постановление. След установяване на нарушението по посочения ред митническият орган може да издаде акт на основание чл. 107ж ЗАДС за събиране на дължимия акциз за стоките, предмет на нарушението. В противен случай, приложима е процедурата с издаване на ревизионен акт по чл. 104 ЗАДС. Касационната жалба съдържа несъстоятелни изложения: за "маловажност" на случая, което е причина за неиздадено наказателно постановление при установено с оспорения акт задължение за дължим акциз в значителен размер 610 097, 53 лв. за акцизна стока – газьол; че е налице нарушение, за което е издадено "предупреждение", което не е акт за установяване на административно нарушение. Неотносимо към настоящия спор е и първото възражение по касационната жалба, че на дружеството са издадени 6 бр. актове за отнемане и прекратяване на лиценз, всички от 2018 г., приложени към касационната жалба. При така установените безспорни факти, решението на началника на М. Р. е незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 4 АПК като издадено в противоречие с материалния закон и правилно е отменено от първоинстанционния съд. Като законосъобразно, решението на Административен съд С. - град следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение