Решение № 316 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3877/2008 г.

Решение № 316 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3877/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. С. К. от [населено място] чрез адв. В. Р. от Пловдивската АК срещу въззивното решение на П. окръжен съд от 16.VII.2008 г. постановено по гр. д. № 1562/2008 г., с което е отменено решението на А. районен съд по гр. д. № 758/2007 г. и вместо това е отхвърлен предявения от него положителен установителен иск за собственост на недвижим имот в [населено място]. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. С определение № 1257 от 9.IХ.2009 г. по настоящото дело ВКС, IV г. о. е допуснал касационно обжалване по материалноправния въпрос за идентификацията на спорния имот по кой от плановете е извършена- дали по регулационния план от 1964 г. или по кадастралната карта, което е извършено от въззивния съд без да назначи експертиза за изясняване на фактическата страна на спора, независимо от констатацията за тази неяснота. Освен това е допуснато обжалването и по процесуалноправните въпроси при констатиране нередовност на исковата молба от въззивния съд и при необходимост от събиране на доказателства чрез експертиза съдът да действа служебно в съответствие с правомощията си според задължителната съдебна практика - т. 10 от Тълкувателно решение № 1/4.I.2001 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 1/2000 г. и т. 4 на Тълкувателно решение № 1/17.VII.2001 г. на ОСГК на ВКС . Ответникът по жалбата [община] чрез юрисконсулт М. У. в писмено становище поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на IV гр. отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 280 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Е. К. е предявил отрицателен установителен иск за собственост срещу [община] по отношение на имот, конкретизиран като част от УПИ ХХII- стопанска дейност в кв. 3 и на част от УПИ VII-читалище имот 96 в кв. 3 по действащия регулационен план на[населено място], одобрен със заповед № 339/1964 г. С молба вх. № 9314 от 15.VIII.2007 г. ищецът е уточнил имота като ПИ (поземлен имот) № 49151.55.76, находящ се в [населено място] съгласно кадастралната карта на [населено място], с адрес ул. В. Л. № 2 с площ от 1.251 дка с трайно предназначение - урбанизирана територия, ниско застрояване при съседи ПИ № 55.77, ПИ № 55.191, ПИ № 55.195 и ПИ № 55.197. С молба вх. № 9643/29.VIII.2007 г. на основание чл. 116 от ГПК ищецът е поискал искът му да се счита положителен установителен с петитум "да се признае за установено по отношение на [община], че е собственик по наследство оставено от майка му С. К., починала през 1945 г. и самостоятелно давностно владение упражнявано от него от 1975 г. до сега на части от УПИ ХХII -стопанска дейност в кв. 3 по действащия регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № 339/1964 г., представляващ неправилен многоъгълник попадащ в източната част на ПИ № 49151.55.76 с площ от 400 кв. м. с посочени съседи ПИ № 55.71, ПИ № 55.77, ПИ № 55.74, ПИ № 55.75, както и частта от УПИ VII-читалище имот 96 по плана от 1964 ж- на[населено място], представляващ неправилен многоъгълник и попадащ в северната част на ПИ № 49151.55.76 с площ от 40 кв. м. при съседи ПИ № 55.71 и ПИ № 55.191 и улица, които части попадат изцяло в очертанията на ПИ № 49151.55.76 с адрес [населено място], ул. В. Л. № 2 с площ по КК от 1.251 дка с трайно предназначение - урбанизирана територия". Уточнението е допуснато от А. районен съд с резолюция в закрито заседание на 31.VIII.2007 г. След изслушване на заключението на техническата експертиза е поискано и допуснато ново изменение на площите, за които се иска признаване правото на собственост - 551 кв. м. включени в имот V-156 и 18 кв. м. в УПИ VII. При произнасянето на въззивната инстанция по спорния предмет в мотивите е констатирана неизясненост относно имота дали е според кадастралната карта от 2004 г. или според регулационния план от 1964 г., а освен това са обсъждани технически въпроси от компетентност на експертиза, за които съдът няма специални знания като съвпадане на парцелни и имотни граници, както и незатворени граници, без да е поставена такава задача на вещото лице. Ако П. окръжен съд е считал, че е налице нередовност на претенцията досежно идентификацията на имота, то той е следвало да остави исковата молба без движение до уточняването на спорния предмет, а при произнасянето си по същество да се позове на изслушана експертиза с формулирана задача, необходима за изясняване на този предмет относно регулационния статут на имота. Като е постановил обжалваното решение при несъобразяване със задължителната съдебна практика на ОСГК на ВКС на РБ - Тълкувателни решения № 1/2000 г. т. 10 и № 1/2001 г. т. 4, въззивният съд е нарушил процесуалните правила, обуславящи извеждането на обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи. Съдебният акт е опорочен с касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, налагащи необходимостта от отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение