Решение № 5676 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15233/2009 г.

Решение № 5676 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15233/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на Митница Видин, чрез пълномощника юрисконсулт Светлана Илиева, против решение № 113/08.10.2009 г., постановено по адм. дело № 154/2009 г. по описа на Административен съд гр. Видин, с което е отменено решение № 4/13.01.2009 г. на зам. началника на Митница Видин. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че отмененото от съда решение е издадено на основание чл. 219 ЗМ поради допусната грешка при възстановяване на мито и ДДС с решение № 18/26.02.2008 г., тъй като възстановяването е извършено без да са били налице основанията по чл. 214, ал. 2 ЗМ. Неправилен е изводът на съда, че процесното решение е издадено след изтичане на преклузивния срок по чл. 206 от ЗМ, тъй като този срок в случая тече от момента на възстановяване на митните сборове, а не от момента на възникване на задължението по неприключилата транзитна операция. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против митническото решение. В съдебното производство, вместо началника на Митница Видин, като жалбоподател по делото е конституиран началника на Митница Лом, на основание § 1 от Наредбата за изменение на Наредба № Н-17/2006 г., обн. ДВ, бр. 97/08.12.2009 г., в сила от 16.12.2009 г. Жалбата се поддържа от същия юрисконсулт от името на Митница Лом. Ответникът по касационната жалба - "Туристическа информация и регистрация" АД, - гр. София, представляван от изпълнителния директор Георги Делчев Попниколов, оспорва жалбата. В писмени бележки се излагат подробни съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че с обжалваното решение съдът неправилно е отменил решение № 4/2009 г. на зам. началника на Митница Видин, тъй като предхождащото го решение № 18/2008 г. за възстановяване на мито е постановено без да са били налице основанията по чл. 214, ал. 2 ЗМ. Неправилно съдът е преценил, че не е спазен срока по чл. 206, ал. 3 ЗМ, тъй като същият е бил спрян по време на обжалването, а освен това в случая е приложим петгодишния срок по чл. 212, ал. 2 ЗМ. Счита, че решението следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Видин е отменено решение № 4/13.01.2009 г. на зам. началника на Митница Видин, потвърдено с решение № У-44-05-0037/18.05.2009 г. на директора на РМД - гр. Русе. За да постанови този акт съдът е приел, че с влязъл в сила административен акт - постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 6898/22.06.2005 г. на началника на Митница Видин, "ТИР"АД, като отговорно лице, е задължен да заплати митни сборове и други държавни вземания общо в размер на 1614 лв. Дължимите публични вземания са събрани, като междувременно за стоката е оформен митнически манифест от 13.12.2005 г., с който стоката е манифестирана в Митница Видин и транзитната операция е приключена. С решение № 18/26.02.2008 г., издадено от началника на Митница Видин във връзка с направено искане за възстановяване на митни сборове и лихви от "ТИР"АД, е прието, че са налице условия за възстановяване на платеното мито в размер на 549 лв. Впоследствие, при последваща проверка от Инспектората при Агенция "Митници" е установено, че неправилно са възстановени митните сборове и затова на основание чл. 219 ЗМ е издадено процесното решение № 4/13.01.2009г на зам. началника на Митница Видин. Съдът е приел, че това решение е издадено от компетентен орган, но е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуални правила. Според съда, не е ясно в какво точно се изразява т. нар. "грешка", довела до възстановяване на митни сборове. Безспорно е установено, че стоката е преминала в патримониума на държавата, поради което с обжалваното решение е постановено повторно плащане на мито, което вече е било платено по ППСПДВ № 6898/2005 г. Наред с това, съдът е приел, че уведомяването за задължението е станало след изтичането на 3-годишния преклузивен срок по чл. 206 ЗМ, считано от момента на деклариране на режима "транзит". Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно, но по съображения различни от изложените в касационната жалба. От фактическа страна, по делото е безспорно, че против "ТИР"АД е издадено ППСПДВ № 6898/22.06.2005 г., за събиране на публични държавни вземания в размер общо на 1614 лв., представляващи мито в размер на 549 лв. и ДДС - 1065 лв., за неприключила в срок транзитна операция по ЕАД № 4109/Т-8005/26.06.2004 г. на употребяван лек автомобил м. "Сузуки", модел "Суифт". Според ППСПДВ задължението е възникнало на основание чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ, поради това че стоката не е представена в срок до 30.06.2004 г. пред получаващото митническо учреждение. Задължението, предмет на постановлението е заплатено, съгласно разпореждане № 27351/2006/000061/03.12.2007 г. на публичния изпълнител при РД София на АДВ, за разпределение на постъпили суми от "ТИР"АД. От дружеството е подадено искане за възстановяване на митни сборове и лихви с вх. № 2600/160/17.12.2007 г., по което е постановено решение № 18/26.02.2008 г., с което е разрешено възстановяване на платени митни сборове в размер на 549 лв. на "ТИР"АД поради отпадане на основанието за плащане. В решението е посочено, че компетентен орган за възстановяването на мито е ТМУ Видин, а за възстановяване на ДДС в размер на 1065 лв. е ТД на НАП; отказано е възстановяване на лихва на основание чл. 219а ЗМ. В мотивите на решението е изложено, че с митнически манифест № 4100/2750/13.12.2005 г. автомобилът е манифестиран в Митница Видин и транзитната операция е приключена. Във връзка с манифестирането е представено пълномощно с рег. № 132918/30.11.2005 г., заверено от нотариус № 140 - Мила Енева, в район на действие гр. София, за което е установено, че е с подправен щемпел, печат и подпис на нотариуса. Предвид това е прието, че на основание чл. 4 ЗМ лекият автомобил се счита за изоставен в полза на държавата и е налице хипотезата на чл. 212, ал. 1, т. 3, б. "б"ЗМ. С процесното решение № 4/13.01.2009 г. на зам. началника на Митница Видин е прието, че с манифестирането на стоката не може да се счита, че основанието за заплащането на установените задължения с ППСПДВ № 6898/2005 г. е отпаднало. Погасяването на задължението съгласно чл. 826 ППЗР, вр. чл. 85, ал. 1 ЗМ придава на автомобила статут на местна стока, поради което нейното изоставяне в полза на държавата не е следвало да стане по реда на чл. 4 ЗМ. Предвид това е прието, че е налице хипотезата на чл. 219 ЗМ, като митническото задължение е било възстановено поради допуснати грешки и затова първоначалното задължение става изискуемо от датата на възстановяване на сумите. При проверката на обжалваното решение за съответствието му с материалния закон, която се прави служебно на основание чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав прецени, че същото е издадено от некомпетентен орган. Обжалваното пред първоинстанционния съд митническо решение № 4/13.01.2009 г. на зам. началника на Митница Видин, по своето естество представлява акт за отмяна на влязъл в сила индивидуален административен акт. Такъв акт представлява решението за възстановяване на митни сборове № 18/26.02.2008 г. на началника на Митница Видин, с който е разрешено възстановяване на платени митни сборове - мито в размер на 549 лв. Този акт не е обжалван по съдебен ред и от него са породени права за адресата му - "ТИР"АД. Въпреки че в решение № 4/13.01.2009 г. не е изрично посочено, че с него се отменя или изменя влязлото в сила решение № 18/26.02.2008 г., то от съдържанието на двата акта, този извод се налага недвусмислено, поради това че с първия по време акт е прието, че е налице основание за възстановяване на митни сборове, а с втория е прието, че такова основание не е налице и че неправилно е уважено искането за възстановяване от заинтересованото лице. С двата акта са направени противоположни изводи относно наличието на материалноправните предпоставки за възстановяване на платените митни сборове. Същевременно в разпоредбата на чл. 219 ЗМ, като условие за приложението й е предвидено условието да е налице грешка при опрощаването или възстановяване на митните сборове. В Закона за митниците и правилника за прилагането му не е предвиден процесуален ред за издаването на акта при наличие на хипотезата на чл. 219 ЗМ. Поради това и предвид естеството на постановения в случая административен акт - решение № 4/13.01.2009 г., относно производството по издаването му са приложими разпоредбите на дял втори на АПК - Производства пред административни органи, в частност глава седма - Възобновяване на производства по издаване на административни актове. Според чл. 99 АПК, който се намира в тази глава, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на обжалване по административен ред - от органа, който го е издал, когато е налице някое от основанията по т. 1-7 вкл. В т. 1 като основание за отменяне или изменение на влезлия в сила акт е предвидено съществено нарушение на някое от изискванията за законосъобразността му. В случая обжалваното решение е издадено от зам. началника на митницата, а решението, което по същество е отменено с него - решение № 18/26.02.2008 г., е издадено от началника на Митница Видин. Компетентен за издаването на акт по реда на чл. 99 АПК за актове, които подлежат на обжалване по административен ред, е горестоящият административен орган, или в случая това е директорът на РМД Русе. Следователно, обжалваното пред съда решение не е издадено от компетентния орган, посочен в чл. 99 АПК, поради което същото се явява нищожно и следва да бъде прогласено за такова. Поради нищожността на обжалвания пред съда акт, не следва да бъдат обсъждани останалите предпоставки за законосъобразност. Само за пълнота следва да бъде посочено, че в последващите разпоредби на глава седма от дял втори на АПК са предвидени процесуални правила за провеждане на производството и срокове, които следва да бъдат спазени. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, като е приел, че обжалваното митническо решение е постановено от компетентен орган. Същото следва да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което бъде прогласена нищожността на обжалваното митническо решение. Нищожността следва да бъде прогласена, въпреки че касационното производство е образувано по жалба на органа, който е издал административния акт, тъй като съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи служебно за спазването на материалния закон, а първоинстанционният съд следи служебно за валидността на обжалвания пред него акт, съгласно чл. 168, вр. чл. 146, т. 1 АПК и съгласно чл. 168, ал. 2 АПК обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Съдът не се произнася по въпроса за разноските пред настоящата инстанция, поради това че страните не са направили искания за присъждането им. Водим от горното и на основания чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение