Решение № 15433 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11134/2010 г.

Решение № 15433 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11134/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Найден Кръстев Русев и Янчо Кръстев Русев, подадена чрез упълномощен адв. Таня Иванова, против решение № 997 от 14.05.2010 г., постановено от Административен съд - Варна, Първо отделение, трети състав, по адм. д. № 1251/2009 г. С жалбата и в писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се твърди, че решението е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Според жалбоподателите, когато не може да се идентифицира имота на бившите собственици следва заповедта за одобряване на ПНИ да се отмени и преписката да се върне на административния орган да изпълни задължението си да установи по безспорен начин местонахождението на реституираните имоти. Касаторите молят Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение като незаконосъобразно и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - областният управител на област с административен център Варна оспорва жалбата с писмена молба, чрез упълномощен юрисконсулт Василев, който излага подробни съображения за оставяне в сила на съдебното решение и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни - Атанаска Петрова Тодорова, Диана Петрова Иванова и Йордан Петров Иванов оспорват касационната жалба чрез упълномощен адв. Димитрова - Добрева, която с писмен отговор пледира за отхвърлянето й като неоснователна. Заинтересованите страни - Христина Иванова Стоянова и кмета на община Аврен не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото правилно и законосъобразно Административен съд - Варна, въз основа на събраните доказателства е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед за одобряване на плана на новообразуваните имоти, доколкото ПНИ е съставен съобразно наличните данни за индивидуализация на възстановените имоти. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният администаритвен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 997 от 14.05.2010 г. е отхвърлено оспорването на Найден Кръстев Русев и Янчо Кръстев Русев срещу заповед № РД - 09- 7706-60/12.03.2009 г. на областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "Зайкова чука и Горчивата чешма", землище с. Здравец, община Аврен, област Варна, в частта, засягаща имоти № № 304.32, 304.140 и 304.6. За да достигне до този резултат Административен съд - Варна е приел, че оспорената заповед е издадена в изискуемата писмена форма от компретентен орган, действащ в рамките на предоставените му правомощия по чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 4к, ал. 4 и ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като не са констатирани нарушения на административнопроизводсгтвените правила и при приложението на материалния закон. Съдът се е позовал на приета и неоспорена съдебно- техническа експертиза относно установяване местоположението на бившите имоти, подлежащи на възстановяване в полза на наследниците на Кръстю Найденов Русев и на наследниците на Петър Кънев Стоилов. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че спорният новообразуван имот № 304.6 с площ 599.97 кв. м. е записан в регистъра към този план на името на Христина Иванова Стоянова, която го е придобила по силата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и издаден на това основание нотариален акт № 148, том ХХХI, дело № 14498/1994 г., от което е изведен извод, че не е установена твърдяната от жалбоподателите незаконосъобразност на вписването по отношение на горепосочения имот. Относно другите два спорни НИ № 304.32 и 304.140 съдът е констатирал, че са отредени с ПНИ за наследниците на Петър Кънев Стоилов въз основа на решение № ЗД - 1/10.09.1996 г., а жалбоподателите също се легитимират като възстановени собственици по ЗСПЗЗ с решение № ЗД1/18.10.1993 г. на ОСЗГ - с. Аврен, с което им е признато право на възстановяване на земеделски земи - нива от 1.200 дка в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на с. Здравец, местност "Зайкова чука". При тези данни първоинстанционният съд е преценил, че спрямо посочените два новообразувани имоти е налице спор за материално право между бившите собственици на претендираната земеделска земя, с оглед на което не може да се приеме, че в регистъра към ПНИ има неправилно отразяване името на собственика на имота. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Административният съд - Варна е произнесъл законосъборазно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото по делото е безспорно установено, че с уточнителната молба на жалбоподателите от 05.02009 г. те са заявили, че в оспорения от тях ПНИ им е отреден новообразуван имот № 304.66, но бившите им имоти са били с друго местоположение, поради което претенцията им е срещу новообразувани имоти № № 304.32, 304.140 и 304.6 и процесната заповед е оспорена само в тази част. При това положение следва да се приеме, че ПНИ в частта по отношение на новообразуван имот № 304.66 е влязъл в сила и в полза на жалбоподателите вече са отредени земеделски земи, съответстващи на бившите им земеделски имоти. Първоинстанционният съд правилно е преценил досежно НИ № 304.6, че е налице законосъобразно записване в регистъра към ПНИ на името на ползвалел с надлежно преобразувано право на ползване в право на собственост, съобразно приетите като доказателства Оценителен протокол № 231/02.08.1994 г., вносна бележка за заплатена стойност на спорния имот с площ 600 км. м., както и приложения нотариален акт № 148, том ХХХI, дело № 14498/1994 г. за собственост по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. По отношение на новообразувани имоти № № 304.32 и 304.140 Административен съд - Варна е извел верни и обосновани изводи, съответстващи на приетата съдебно-техническа експертиза и на останалите писмени доказателства по делото. Изслушаният експерт не е установил точното местонахождание на бившите имоти на наследниците на Петър Кънев Стоилов и на наследниците на Кръстю Найденов Русев и е представил заключение, с което е констатирал, че не може да се определи идентичността между имота, описан в решение № ЗД1/18.10.1993 г. на ОСЗГ - с. Аврен, с което на жалбоподателите е признато право на възстановяване на земеделски земи - нива от 1.200 дка в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на с. Здравец, м. "Зайкова чука" и имотите, отразени в ПНИ с № № 304.32 и 304.140. Предвид на това настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд законосъобразно е приел в съответствие със събраните по делото доказателства, че не са налице основания за отмяна на процесната заповед за одобряване на ПНИ, защото този план е изработен съобразно наличните данни за индивидуализация на възстановените имоти. В атакуваното съдебно решение са изложени правилни мотиви, че при наличие на спор за материално право между възстановени собственици на земеделски земи, този спор не се решава от административния орган или от административния съд, а по реда на общия исков процес. Едва след решаване на спора по съдебен ред, ако се уважат претенциите на наследниците на Кръстю Найденов, жалбоподателите ще имат възможност да претендират изменение на ПНИ по реда на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателите за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено съобразно чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,