Решение № 60319 от 21.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 998/2021 г.
ВКСIV гражданско отделение21.12.2021 г.докладчик Геника Михайлова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 261204/16.11.2020 г. по гр. д. № 3118/2020 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за разглеждане и постановяване на въззивно решение по съществото на спора от друг въззивен състав на Софийски градски съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 60319 от 21.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 998/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Обжалвано е решение № 261204/16.11.2020 г. по гр. д. № 3118/2020 г., с което Софийски градски съд обезсилва решение № 290454/02.12.2019 г. по гр. д. № 17498/2019 г. на Софийски районен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав. Решението е допуснато до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос: Надлежен ответник ли е Висшият съдебен съвет (ВСС) по иска за обезщетение по чл. 225 от Закона за съдебната власт, предявен от изборен член на ВСС след изтичане срока на неговия мандат? По въпроса настоящият състав приема, че Висшият съдебен съвет е надлежен ответник по иска по чл. 225 ЗСВ, предявен от изборен член на ВСС с прекратен мандат, когато ищецът обосновава качеството си на кредитор по вземането с твърдения, че към освобождаването си от тази длъжност законът му признава право на еднократното парично обезщетение, но ВСС не го е платил. Спорът е трудов (чл. 229 ЗСВ), искът е подсъден на районен съд като първа инстанция (чл. 104, т. 4, вр. чл. 103 ГПК), а за него чл. 61, ал. 2 КТ не се прилага. Мотиви: Конституцията признава право на защита на всеки правен субект, когато са нарушени неговите права и законни интереси, а предоставянето й възлага на органите на съдебната власт (чл. 56, изр. 1 и чл. 117, ал. 1 КРБ). Когато правата са граждански, законодателят по правило ги поставя в подведомственост на общите (на гражданските) съдилища – арг. от чл. 14, ал. 1 ГПК, а по изключение – и на други съдилища в съдебната система. Конституцията допуска законът да обвърже правото на иск с процесуални условия (процесуални предпоставки), а те се обясняват като средство за постигане на цел. За осъществяването на целта на исковия процес – разрешаването на гражданския спор със сила на пресъдено нещо, законът изисква да е проведен при участието на лицата, засегнати от правния спор–претендиращите или отричащите спорното субективно право (процесуалната субституция е изключение по чл. 26, ал. 2 ГПК). Това е обяснението за процесуалното условие, което произтича от чл. 124, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.