Решение № 11818 от 20.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Атанасов от гр. Хасково, чрез процесуален представител адв. В. Челебиев, против Решение 668 от 30.03.2022 г., постановено по адм. дело 699/2021 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 1040-21-612/18.06.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град и потвърденото с него Разпореждане РВ-3-21-00922566/21.05.2021 г. на ръководител на Контрол по разходите на ДОО при ТП на НОИ София-град и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, във връзка с прилагането на чл. 46, ал.3 и чл. 114, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ София-град, при редовно призоваване, не изразява становище по същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1040-21-612/18.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него Разпореждане РВ-3-21-00922566/21.05.2021 г. на ръководител на Контрол по разходите на ДОО при ТП на НОИ София-град, с което, на основание чл.114, ал.1 и 3 КСО, на А. Атанасов е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 16.01.2016 г. до 24.12.2016 г. в размер на 2381.53 лв., от които 1627.95 главница и 753,58 лихва, дължима от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за правилно прието от административния орган, че е налице хипотезата на чл. 46, ал. 3 от КСО и осигурителното плащане е недобросъвестно получено. Решението е валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. С първоинстанционното решение е отговорено на направените възражения, като обосновано са приети за недоказани фактическите и правните основания за издаване на акта. По делото е установено, че за спорния период А. Атанасов е осъществявал трудова дейност по два трудови договора. Първият, с работодател ЦКБ АД, при работно време 8 часа дневно, а вторият, с работодател ЗАД Армеец АД, при работно време 2 часа дневно. От мотивите на разпореждането от 21.05.2021 г. е видно, че от осигурителя ЦКБ АД е представено Удостоверение 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 НПОПДОО по Болничен лист Е20154067893 за периода от 13.01.2016 г. до 15.01.2016 г. вкл.; по Болничен лист Е20154067912 за периода от 16.01.2016 г. до 22.01.2016 г. вкл. и по Болничен лист Е20167393492 за периода от 21.11.2016 г. до 24.12.2016 г. вкл. Посочено е, че на А. Атанасов, по реда на НПОПДОО, е изплатено парично обезщетение за 27 работни дни в размер на 1627,95 лв. по Болничен лист Е20154067914 и по Болничен лист Е20167393492. Установено е, че след изплащане на обезщетението по двата болнични листа, по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за А. Атанасов са подадени данни от ЗАД Армеец АД за м. януари, м. ноември и м. декември за 2016 г., с вписани съответно по месеци 20, 22 и 21 работни дни с осигурителни вноски, без дни във временна неработоспособност при работа на 2 часа. С Разпореждане РВ-3-21-00922566/21.05.2021 г. на ръководител на Контрол по разходите на ДОО при ТП на НОИ София-град е разпоредено възстановяване на неоснователно получените парични обезщетения, тъй като за същия период Атанасов е получавал и трудово възнаграждение при втория си работодател. По отношение на жалбоподателя е налице хипотезата на чл. 46, ал. 3 от КСО. С Решение 1040-21-612/18.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ София-град, при осъществения административен контрол, е потвърдено обжалваното пред него разпореждане. С разпоредбата на чл. 46, ал. 3 КСО е въведен един от изчерпателно изброените от законодателя правоизключващи юридически факти за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане, забраняващ отпускането и изплащането на такова за лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Административният съд законосъобразно е приел, че от фактите по спора се установява наличния фактически състав на цитираната правна норма. В случая не е спорно между страните, че жалбоподателят е имал две трудови правоотношения. Няма спор и относно обстоятелството, че по силата на неоспорени Болнични листи Е20154067914 и Е20167393492 А. Атанасов е бил временно неработоспособен за описаните периоди, като за тях е получил следващото се парично обезщетение, заместващо трудовото възнаграждение. Безспорно е установено, от приложената справка от Регистъра на осигурените лица, съдържащи данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за месеците януари, ноември и декември 2016 г., че за жалбоподателя са подадени данни от осигурителя по втория трудов договор ЗАД Армеец АД, като не са декларирани дни във временна неработоспособност. Съгласно чл. 114, ал.1 КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. Съгласно трайно установената, непротиворечива практика на Върховния административен съд, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена. При горната фактическа обстановка, първоинстанционният административен съд законосъобразно е приел, че осигуреното лице е действало недобросъвестно. Този извод е обоснован и с обстоятелството, че лицето не се е снабдило с втори екземпляр на болничния лист, за да го представи на втория си работодател, а това поведение е в нарушение на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза. По повод оплакванията в касационната жалба за неправилно прилагане на чл. 114, ал. 1, във вр. с чл. 54к от КСО, следва да бъде подкрепено становището, че не е допустимо проявеното от осигуреното лице собствено недобросъвестно поведение да бъде оправдавано с неизпълнение на задължението на осигурителния орган да отпусне паричното обезщетение след проверка на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение