Решение № 5143 от 17.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1500/2009 г.

Решение № 5143 от 17.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1500/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Кажал Тауфик Рахим, гражданка на Ирак, против решение № 120/06.01.2009 г. на ВАС - тричленен състав по адм. дело № 7878/2008 г., с което е отхвърлена жалбата й против решение № 192/30.04.2008 г. на Председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторката твърди, че обжалваното от нея решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Счита, че решението е и немотивирано, тъй като мотивите на съда формално повтарят текста на законовите разпоредби, което е равносилно на липса на мотиви. Развива подробни съображения, че материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) са предвидени при условията на алтернативност, а не на кумулативност. Касае се за различни хипотези, при които личността е поставена под заплаха, като за предоставянето на закрила е необходимо дори само лицето да е изложено на реална опасност от посегателство, а не да е било обект на такова посегателство. По делото са налице безспорни данни, че обстановката в Ирак напълно отговоря на определението за вътрешен въоръжен конфликт съгласно международното право, поради което в случая е изпълнен фактическия състав на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В тази хипотеза заплахата за личността се предполага от естеството на самата ситуация на въоръжен конфликт, в която всяко гражданско лице може да стане жертва на въоръжен конфликт. На последно място касаторката посочва, че с решение № 13487 от 09.12.2008 г. по адм. дело № 7880/2008 г. ВАС - тричленен състав е уважил жалбата на непълнолетния й син Ахмед Иса Ахмед против решение № 193/30.04.2008 г. на Председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, приемайки, че спрямо него са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ именно с оглед безспорно установената ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Ирак. Моли решението да бъде отменено с указания за ново произнасяне от административния орган. В открито съдебно заседание пред ВАС касационната жалбоподателка се явява лично и с помощта на надлежно назначен преводач моли да се даде ход на делото, поддържа жалбата си и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответникът - Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет не заявява становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Решението на ВАС, трето отделение е правилно. Постановено е при изяснени фактически и правни обстоятелства, от които е видно липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Не е доказано наличието на предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът не е кредитирал представената бежанска история, с оглед констатираните в нея противоречия и несъответствия. Не е установена интервенция по причина на съществуващия вътрешен въоръжен конфликт в личната сфера на жалбоподателката, даваща основание за прилагане на чл. 9 от ЗУБ. С оглед изложеното, касационната жалба следва да бъде отхвърлена. Касационната жалба е депозирана от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебното решение е неблагоприятно, в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК и даден от съда 14-дневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна. С решение № 120 от 06.01.2009 г. по адм. дело № 7878/2008 г., в производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), тричленен състав на Върховния административен съд на Република България - Трето отделение отхвърля жалбата на Кажал Тауфик Рахим - гражданка на Ирак, срещу решение № 192/30.04.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Съдът е констатирал, че с оглед приложените по административната преписка доказателства не се установява наличие на някоя от причините по чл. 8, за да е налице основателен страх от преследване или на тези по чл. 9 от ЗУБ и правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на кандидатката. Така постановеното решение е неправилно. Незаконосъобразни са изводите на съда, че по отношение на иракската гражданка не са налице материалноправните предпоставки на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Според разпоредбата на § 1а от допълнителните разпоредби на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на редица конкретно изброени директиви на Съвета на Европейската общност, включително и Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. В чл. 15 "в" от същата са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е възприета в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, където се посочва, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". С решение от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не зависи от условието последният да представи доказателства, че е "нарочен за мишена поради фактори, които са специфични за личното му положение" 2) съществуването на подобна заплаха може изключително да се счита за установено, когато степента на безогледното насилие, характеризиращо съществуващия въоръжен конфликт, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от съдилищата на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да стане обект на тази заплаха. По делото са налице безспорни доказателства, включително становище на Дирекция "Международно право" при Министерството на външните работи, че обстановката в Ирак може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международноправните норми. Посочено е, че в настоящия момент обстановката в Ирак се характеризира с високо вътрешно въоръжено напрежение и безредици, съпътствани от тежко икономическо и социално положение в условията на значително чуждестранно присъствие, осъществявано по молба на законно избрано правителство и на основата на резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Бомбените атентати, етническото противопоставяне, нападенията и отвличанията са ежедневие. Налице е етно-религиозно прочистване както в столицата, така и в отделни смесени райони в страната, разраства се въоръжената организирана криминална престъпност. Всички тези данни сочат за наличието на въоръжен конфликт в страната и в противоречие на даденото от Съда на Европейските общности тълкуване на разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на молителката е отказано предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ по причина, че не била доказала наличието на тежки и лични заплахи за живота и сигурността си. С оглед изложеното, обжалваното решение се явява неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, като съдът се произнесе по същество и отмени решението на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на молителката й е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут и делото да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на закона. Следва да се отбележи и обстоятелството, посочено в решение № 4291 от 01.04.2009 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 300/2009 г., че принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Постановеното от Съда на Европейските общности тълкуване се инкорпорира в тълкуваната разпоредба. Да прилага Общностното право, за националния съд означава да прилага правото на Общността, така както е тълкувано от Съда на Европейските общности. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид от административния орган при решаването и на настоящия казус. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав - Първа колегия,