Решение № 1070 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7203/2015 г.

Решение № 1070 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7203/2015 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Маркова, против решение № 117 от 26.03.2015 г., постановено от Административен съд - Враца, VI състав, по адм. д. № 706/2014 г. С него е обявена нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/8912 от 4.11.2014 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и е осъден ДФ "Земеделие" да заплати разноски по делото в размер на 310 лв. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - незаконосъобразност и необоснованост на решението. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приел, че обжалваният акт е издаден от некомпетентен орган, което води до нищожност на акта. Излага подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение и претендира неговата отмяна. Подадена е и частна жалба от Николай Иванов Лишев, чрез процесуалния му представител адв. Мишев против определение № 142 от 21.04.2015 г. по същото дело, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта му за разноските. Излага възражения за несъобразяване на обстоятелството, че се касае за спор с определен материален интерес. Частният жалбоподател изразява чрез процесуалния си представител и становище за неоснователност на касационната жалба по същество - липса на достатъчно материалноправни основания за издаване на АУПДВ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, защото съдът не е дал указания на административния орган да ангажира доказателства за компетентност при произнасяне на оспорения административен акт. Посочва, че с представените в касационното производство писмени доказателства се установява материалната компетентност на издателя на акта, която може да му бъде предоставена съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие". Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 117 от 26.03.2015 г. е обявена нищожността на на Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/8912 от 4.11.2014 г. издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и ДФ "Земеделие" е осъден да заплати на Николай Иванов Лишев разноски по делото в размер на 310 лв. За да достигне до този резултат Административен съд - Враца е приел, че АУПДВ, във връзка със схемите за плащане и проектите, финансирани от европейските фондове, към датата на издаване на оспорения акт са могли да бъдат издавани само от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". При проверката на материалната компетентност на издателя на АУПДВ, съдът е съобразил, че с представената заповед не могат да бъдат делегирани правомощията на изпълнителния директор въз основа на Заповед № 03-РД/1811 от 2.09.2014 г. на изп. директор на ДФ "Земеделие"/т. 3/, след като в самия закон не е предвидена такава възможност. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно констатираната липса на компетентност на лицето, подписало процесния акт към датата на издаването му - 4.11.2014 г. Счел е, че липсата на материална компетентност обуславя нищожността на административния акт и е преценил, че не следва да се произнася по доводите на страните, касаещи спора по същество. Относно разноските по делото, съдът е приел, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 780 лв е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което го е редуцирал до предвидения в чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно постановено. Това е така, защото от представените по делото писмени доказателства се установява, че процесния АУПДВ е издаден от компетентен орган - заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, във връзка с чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", приет с ПМС № 151/16.07.2012 г. За доказване на компетентността на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ - Живко Живков е представено заверено копие от Протокол № 66 от заседанието на Управителния съвет, състояло се на 29.08.2014 г. С точка 5 от него е избран за заместник - изпълнителен директор Живко Живков с правомощия в посочения ресор (стр. 309 от делото). Представена е и заповед № 03-РД/1811/14 от 2.09.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ - Лозана Василева, избран за такъв на същото заседание на УС на фонда, с която на посочените основания той е възложил на заместник- изпълнителния директор Живко Живков да изпълнява правомощията, разписани в седем точки (стр. 333 от делото). Заповедта за делегиране на правомощия е издадена на основание чл. 20, т. 2 и чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗПЗП. Според нея управителният съвет на фонда определя броя и избира заместник - изпълнителните директори на фонда. В чл. 10, т. 3 от Устройствения правилник на фонда е посочено задължението на изпълнителния директор да изпълнява решенията на управителния съвет, а в чл. 11, ал. 1 е предоставена възможността за делегиране на права. Възможността за делегиране на права произтича от действащ нормативен акт, поради което настоящият съдебен състав счита, че е налице валидно делегиране на правомощия от изпълнителния директор на негов заместник. Като е приел обратното при извършената служебна проверка за наличието на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени изцяло (вкл. в частта за присъждане на разноските). В атакуваното съдебно решение не са изложени мотиви по останалите оплаквания на жалбоподателя за незаконосъборазност на процесния административен акт, поради което делото следва се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за изясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства по делото и за извършване на съдебна проверка относно наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2 - т. 5 от АПК. С отмяната на обжалвания съдебен акт се възстановява и висящността на съдебното производство относно разноските, поради което отпада правния интерес на частния жалбоподател да оспорва определението, с което е отказано изменение на съдебния акт в частта за разноските. Съобразно нормата на чл. 226 от АПК при новото разглеждане на делото този въпрос ще бъде разрешен, съобразно изхода на спора. Поради това подадената частна жалба е следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази част да бъде прекратено. По тези съображения и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по отговорността за разноските, направени и пред настоящата касационна инстанция. На основание на горното и на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение