Решение № 760 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3991/2017 г.

Решение № 760 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3991/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Висш съдебен съвет срещу Решение № 6674/01.11.2016 г. по адм. дело № 3936 по описа на Административен съд София – град за 2015 г. Твърди се, че решението е неправилно в осъдителната му част, поради противоречия с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно приел, че е налице пряка причинна връзка между претендираните от ищцата в пръвоинстанционното производство неимуществени вреди и отменено решение на Висш съдебен съвет. Не било изяснено естеството на негативните усещания, които изпитвала ищцата и значението им за присъждане на обезщетение. Разпитаните в първоинстанционното производство свидетели били близки и роднини на ищцата и не следвало да се дава вяра на техните показания. Описаните обстоятелства водели до извод за липса на мотиви относно решението на съда в осъдителната му част. Не правилно бил определен и размерът на присъденото обезщетение, тъй като не бил съобразен със събраните поделото доказателства. Неправилно съдът неприсъдил в полза на ВСС разноски, а осъдил последният да заплати такива на ищцата в размер, който не бил съобразен с размера на присъденото обезщетение. Иска от съда да отмени решението в осъдителната му част, като отхвърли изцяло предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди, предявен от Урумова, и да присъди в полза на ВСС юрисконсултско възнаграждение в пълен размер за две инстанции, както и направените по делото разноски. В условията на евентуалност се иска намаляване на размера на присъденото обезщетение. Срещу същото решение е постъпила касационна жалба и от Д. Урумова, в която се твърди, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, както и че същото е необосновано. Предявените от ищцата искове били обосновани и основателността им се подкрепяла от събраните по делото доказателства. Съдът неправилно отхвърлил претенциите на ищцата за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучена разлика от трудово възнаграждение, неполучено ДМС за две години, както и неизплатени суми за облекло за две години. Неимуществените вреди били неправилно оценени на сумата от 1000 лв. иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и осъждане на ответника в първоинстанционното производство да заплати изцяло претендираните от ищцата суми ведно с разноските по делото пред двете инстанции, ведно със законната лихва върху всяка една от тях, съобразно първоначалната претенция. Постъпила е частна жалба срещу Определение № 7139/19.12.2016 г. по адм. дело № 3936/2015 г. на АССГ, в която чрез пълномощник Урумова твърди, че неправилно съдът е отхвърлил искането за изменение на решението с № 6674/01.11.2016 г. в частта относно разноските, а именно: неприсъждане на направените от лицето в хода на производството разноски изцяло. Моли определението да бъде отменено и с оглед обстоятелството, че предявения иск е частично уважен да бъдат присъдени изцяло направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение съобразно представените доказателства за размера му. Срещу същото определение е постъпила жалба и от ВСС, който чрез процесуалния си представител го обжалва в частта, в която е отхвърлено искането на органа за изменение на решението, като му се присъди сума, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно размера на предявения пред първоинстанционния съд иск. Иска се и намаляване на сумата на пропорционален принцип, която е присъдена от първоинстанционния съд в полза на ищцата, в резултат на направени разноски за възнаграждение на вещи лица. Постъпила е и касационна жалба срещу решение за допълване и поправка на Решение № 6674/01.11.2016 г. по адм. дело № 3936 по описа на Административен съд София – град за 2015 г., обективирано в протокол от 25.01.2017 г. по адм. дело № 3936/2015 г. на АССГ, в която се твърди от страна на Урумова, че съдът неправилно е определил дължимата лихва от датата на увреждането до завеждане на исковата молба в размер на 299, 87 лв., тъй като не изложил мотиви какъв е начина на изчисляване на същата. Моли решението да бъде отменено в тази му част и да бъде присъдена мораторна лихва, съобразно определяната ежегодно такава от Министерски съвет на Р България. Срещу същото решение е постъпила и касационна жалба от ВСС, в която се твърди, че определената от съда законна лихва за периода 16.05.2012 г. до 24.04.2015 г. върху присъденото обезщетение е неправилно определен, като абсолютна сума и неправилно в този период е включен денят на подаване на исковата молба – 24.04.2015 г. неправилно съдът присъдил и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба върху мораторната лихва, определена с атакуваното допълнително решение. Всяка от страните в касационното производство оспорва депозираните от ответната жалби, като неоснователни. Излагат се доводи по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбите са допустими и неоснователни по същество срещу всеки един от описаните в тях актове. Излага доводи във връзка с заетата позиция. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, предявени от Д. Урумова против Висшия съдебен съвет за присъждане на обезщетение за настъпили за нея вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно решение на ВСС, взето по протокол № 9/08.03.2011 г., с което било прието, че ищцата е извършила дисциплинарни нарушения, за които било наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Претендирано е присъждане на: Сума в размер на 13 353. 96 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на неизплатеното трудово възнаграждение за времето, през което ищцата е останала без работа, ведно с лихва върху сумата в размер на 4004. 43 лв.; обезщетение в размер на 3200 лв. за имуществени вреди, настъпили в резултат на неизплатено допълнително материално стимулиране за 2010 г. и 2011 г., ведно с лихва върху тази сума в размер на 500 лв.; сума в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на неизплатени суми за облекло за 2011 г. и 2012 г., ведно с лихва върху сумата в размер на 500 лв. Претендирано е присъждане на сума в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за понесените от нея хули, обиди и клевети от ежедневни публикации на информация в пресата, което довело до нарушено духовно равновесие на ищцата, нервен срив и рефлектирало отрицателно на общуването й с познати, близки, приятели и колеги, както и върху отношението на обществото срещу нея, ведно с лихва върху сумата за периода от 16.05.2012 до предявяването на иска – 24.04.2015 г. в размер на 6000 лв. Претендирана е и лихва върху сумите от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. С оспореното пред настоящата инстанция решение, състав на административен съд София-град е осъдил Висш съдебен съвет да заплати на Д. Урумова сумата от 1000 лв., представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт – решение, с което на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение", ведно със законната лихва считано от деня на увреждането до датата на предявяване на иска – 24.04.2015 г. и е отхвърлил предявения иск в останалата му част до 20 000 лв. като неоснователен. Останалите искове са отхвърлени изцяло като неоснователни. ВСС е осъден да заплати на Урумова сумата 615, 59 лв. направени по делото разноски. С Определение № 7139/19.12.2016 г. по същото дело е отхвърлено искането на ВСС и на Д. Урумова за изменение на решението в частта относно разноските. С допълнително решение от 25.01.2017 г. е допълнено и поправено Решение № 6674/01.11.2016 г., а именно, че диспозитива на същото следва да се чете по следния начин: "... законна лихва за забава върху сумата на обезщетението в размер на 299, 87 лв. за период от 16.05.2012 г. до 24.04.2015 г. ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 24.04.2015 г. до датата на окончателното им изплащане. " За да постанови актовете си съдът е приел, че с решение по т. 11 от Протокол № 9 от 08.03.2011 г. на ВСС, на ищцата заемаща длъжността "младши съдия" в Окръжен съд – Благоевград е наложено дисциплинарно наказание "Дисциплинарно освобождаване от длъжност". Това решение е отменено с Решение № 1000/19.01.2012 г. по адм. дело № 3695/20111 г. на ВАС, оставено в сила с Решение № 6899/16.05.2012 г. по адм. дело № 2614/2012 г. на петчленен състав на ВАС. Съдът е приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на неизплатено трудово възнаграждение, за времето през което ищцата е останала без работа ведно с лихвата върху тази сума за изцяло неоснователен, тъй като обезщетяването на този вид имуществена увреда става по ред различен от предвидения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно чл. 226 от ЗСВ. Съдът е приел, че след като възнаграждение на това основание е изплатено на Урумова, търсенето на допълнително такова по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователно. Претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за неизплатено ДМС за 2010 г. и 2011 г. в общ размер на 3200 лв., както и лихва върху тази сума в размер на 500 лв., също е определена от съда като неоснователна. Това материално стимулиране според първоинстанционния съд не е елемент от трудовото възнаграждение, няма характер на постоянно такова и не представлява гарантирано плащане, поради което не може да се приеме като подлежаща на обезщетяване вреда в резултат на незаконосъобразния административен акт. Претенцията за присъждане на суми за облекло за 2010 г. и 2011 г. ведно със законната лихва върху тях е определена като неоснователна, тъй като същата според първоинстанционния съд се дължи единствено и само при реално упражняване на служебна дейности има за цел осигуряване на възможността на магистрата да изпълнява възложените му функции в подходящо за целта облекло. Неявяването на работа независимо от причините е прието от съда като пречка за изплащане на тези целеви средства. Претенцията за заплащане на неимуществени вреди е определена като основателна до размер 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на отмяната на незаконосъобразния административен акт – решението за налагане на наказание от страна на ВСС до завеждане на исковата молба, както и със законна лихва върху двете суми от датата на завеждането на исковата молба до пълното й изплащане. При определянето й съдът е коментирал изнесените от разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели данни за физическото и психическото състояние на лицето след налагането на наказание, като е взет предвид и периодът, през който Урумова е била отстранена от изпълнението на функциите като "младши съдия". Жалбите са подадени от страни в първоинстанционното производство срещу акт, подлежащ на оспорване, и в съответните части неблагоприятни за всяка от тях, поради което са процесуално допустими. Основателна е жалбата на ВСС срещу решението в частта, с която съдът е присъдил законна лихва от датата на завеждане на исковата молба върху присъдената за периода 16.05.2012 г. до 24.04.2015 г. мораторна лихва. В останалата част жалбите са неоснователни по следните съображения: Първоинстанционният съд е изследвал подробно и задълбочено относимите към производството представени от страните и служебно събрани доказателства, които са му дали възможност да изгради обоснован извод за значимата за правилното решаване на правния спор фактическа обстановка. Безспорно е установено, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, касаещ служебните правоотношения на ищцата Д. Урумова. За да се ангажира отговорността на администрацията по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице предвидените от законодателя задължителни елементи, в тяхното единство, а именно: да е налице отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; да са налице настъпили вреди, както и да се установи наличието на причинно-следствена връзка между отменения акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице и настъпилите и претендирани за обезщетяване вреди. С разпоредбата на чл. 8 от ЗОДОВ, законодателят е изключил възможността за търсене на обезщетение по реда на този закон ако е предвиден друг такъв, насочен към репариране на настъпили за конкретното лице в резултат на дейността на администрацията вреди. При това положение първоинстанционният съд е изложил обосновани и законосъобразни мотиви за наличието на специален ред, по който отстранен от изпълнение на служебните си задължения магистрат да бъде обезщетен. При наличието на този специален ред е недопустимо търсенето и присъждането на обезщетение по реда на ЗОДОВ, както правилно е приел съдът, постановил оспореното пред настоящата инстанция решение. Безспорно е установено, че Урумова е получила дължимото по чл. 226 от ЗСВ обезщетение за времето, през което, в резултата на издаденото по отношение на нея решение за налагане на наказание не е заемала длъжността, до определения от законодателя размер от максимум 6 брутни възнаграждения. Средствата за допълнително материално стимулиране не са предвидени в бюджета на съдебната власт за ежегодно изплащане. Висш съдебен съвет взема решение за отпускане на такова стимулиране единствено и само при наличието на резерви, икономии или друг вид обстоятелства, които да дадат възможност за разпределение на допълнителни средства на магистратите в повече от задължителното ежемесечно трудово възнаграждение. При определяне на размера на ДМС се взема предвид конкретният принос на всеки магистрат и отчетените от него резултати за съответната година, както и отработеното през календарната година време. Това материално стимулиране няма задължителен характер и не може да се приеме като обстоятелство, което настъпва сигурно и неотменимо в края през всяка календарна година. Изплащането на тези суми не е бъдещо сигурно събитие и не може да бъде прието като сигурно настъпила за ищцата през процесния период вреда, подлежаща на възстановяване. За изплащането на допълнително възнаграждение Висш съдебен съвет е приел нарочни правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения. В тези правила е залегнало ограничение за изплащане на допълнителни средства на магистрат, който е в с наложено дисциплинарно наказание или е срещу когото се води такова. При прекратяване или отмяна на наложено по този ред наказание се изплащат допълнителни средства за стимулиране, но само в рамките на бюджетната година, за която се отнася възнаграждението. Това ограничение дава възможност на административния ръководител да прецени конкретния принос на магистрата за съответния период. След приключването на бюджетната година правото на такова възнаграждение се погасява. Така разписаните правила потвърждават извода за липса на задължение за изплащане на допълнителни средства за материално стимулиране на магистратите, а от там и за неоснователност на претендираното на това основание от страна на ищцата обезщетение. Настоящата инстанция споделя и изводите на първоинстанционния съд, свързани с недължимост на обезщетение във връзка се неполучени суми за облекло за 2010 г. и 2011 г. Д. Урумова не е изпълнява функциите си през този период, поради което и не й се е дължала сума за облекло. Изплащането на тези целеви средства има за цел гарантиране възможността на магистрата да изпълнява функцията си в подходяща за целта визия. В подкрепа на този извод е и установеното обстоятелство, свързано с изплащането на суми за облекло на лицето за част от календарната 2011 г., през която същата е изпълнявала функциите си на младши съдия в съответния орган на съдебната власт. Присъденото в полза на Урумова обезщетение, за компенсиране на претърпени от нея неимуществени вреди, в размер на 1000 лв. е съобразено с релевантните към същото и установени по безспорен и категоричен начин факти и обстоятелства. Безспорно е, че в резултат на отменения като незаконосъобразен административен акт ищцата е търпяла негативни усещания, които са повлияли на нейното физическо и психическо състояние. За да определи размера на обезщетението първоинстанционният съд е взел предвид интензитетът на негативните усещания, предизвикани пряко и непосредствено от решението на ВСС, както и продължителността през която същите са търпяни от лицето. Съобразно изискванията на чл. 52 от ЗЗД сумата от 1000 лв. настоящият състав намира за справедлива и достатъчна като компенсация по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не се отрича факта, че лицето е било подложено на медиен интерес, който не винаги е бил с положителна насоченост. Поведението на журналистите, отразили факта на налагане на дисциплинарно наказание на лицето, а и воденото преди това дисциплинарно производство не може да се приеме като основание за присъждане на обезщетение в резултат на незаконосъобразен административен акт. С оглед гарантираната от закона гласност, всеки журналист има право на собствена преценка на обстоятелствата, които счете за общественозначими и важни и има свободата да изрази това си мнение пред съответната аудитория. Той би могъл да носи отговорност за поведението си във връзка с конкретно направено изявление или конкретно изразено становище. Това негово поведение по никакъв начин не може да ангажира отговорност на административния орган, пред когото се е развило дисциплинарно производство и е издал отменения като незаконосъобразен административен акт. Фактът, че администрацията е дала гласност установени в хода на проверката факти или на взетото решение за налагане на наказание, не води след себе си извод за незаконосъобразно действие, което да може да доведе до настъпване на вреди за конкретно лице, в случая Урумова. Липсва забрана за разгласяване на решенията на Висш съдебен съвет, както и за ограничение на неговите членове да формулират собствено становище по всеки един от въпросите, касаещи дейността му. Това поведение на всеки един от членовете на ВВС води след себе си възможност за евентуално ангажиране на неговата отговорност, но не и на административния орган като цяло. В този смисъл първоинстанционният съд е формулирал обоснован извод за сравнително ниска степен на влияние на самото решение върху негативните усещания на Урумова и оттам е редуцирал размера на претендираното от нея обезщетение до справедливия му и обоснован размер от 1000 лв. Частните жалби срещу Определение № 7139/19.12.2016 г. са неоснователни. При присъждане на дължимите от страна на ВСС разноски, съдът се е съобразил с размера на уважения иск и е определил същите съразмерно. Правилно според настоящия е определен и размера на претендираната от Урумова лихва върху присъденото и обезщетение в размер на 1000 лева от датата на отмяна на незаконосъобразния акт до датата на завеждане на исковата молба. При наличието на възможност за изчисляване на дължимата върху сумата лихва без участието на вещо лице, първоинстанционния съд е предприел действия в тази насока, с което е спестил значителна сума за разноски на оспорващите в тази част решението страни. От приложените към жалбата на представителя на Висш съдебен съвет писмени доказателства е видно, че се касае за разлика от 28 стотинки. От същите справки се вижда, че в една от тях, а именно тази, която не съвпада с определения от съда размер, некоректно е описан период "до 23.04.2015". Дължимата по силата на чл. 86 от ЗЗД лихва се начислява от датата на отмяна на незаконосъобразния административен акт и се дължи до момента на завеждане на исковата молба. При тези обстоятелства е правилно изчислена именно присъдената от съда лихва в размер на 299, 87 лева, тъй като на ползвания от жалбоподателя електронен калкулатор е зададен съответен на изискванията на закона срок "до 24.04.2015", т. е. именно "до" датата на завеждане на исковата молба – 24.04.2015 г. Решението е незаконосъобразно в частта, с която съдът е присъдил законна лихва върху сумата от 299, 87 лева, представляваща законна лихва за забава върху определеното обезщетение за периода 16.05.2012 - 24.04.2015 година. Лихва върху лихва не се дължи по силата на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Разглеждания случай не попада в предвидените от законодателя изключения. Страните в производството не са търговци по смисъла на закона и липсва изрично уговорена възможност за търсене на такава компенсация. Лихвата за периода 16.05.2012 - 24.04.2015 година, присъдена на основание чл. 86 от ЗЗД има обезщетителен характер и компенсира вредите от момента на възникване на задължението до датата на подаване на исковата молба за неговото присъждане. След този момент лихва е допустимо да се начислява единствено и само върху присъденото от съда обезщетение, но не и върху определената за предходния период мораторна лихва. Предвид описаното, Решението от 25.01.2017 г. за допълване и поправка на Решение № 6674/01.11.2016 г. следва да се отмени в частта, с която е присъдена лихва върху сумата 299, 87 лева, представляваща законна лихва за забава върху определеното обезщетение за периода 16.05.2012 - 24.04.2015 година. Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, юрисконсултско възнаграждение в производството по чл. 1, ал. 1 от закона не се дължи. Разпоредбите, свързани с присъждане на направени от страните в хода на производства по ЗОДОВ разноски, са специални по отношение на регламентацията по АПК и ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от този закон, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. В ал. 3 на същия текст, законодателят изрично е разграничил понятията "разноски по производството", "държавна такса" и "възнаграждение на адвокат", както и последиците при уважаване на предявения иск в пълнота или частично. След като при отхвърляне на иска изцяло е предвидено присъждане единствено и само на "разноски по производството", претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява недопустима и състава на Административен съд София – град я е оставил без уважение. Не се дължат и разноски от страна на ищцата в първоинстанционното производство, тъй като съдът е уважил част от исковата претенция, а съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен, макари частично съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството. Правилно и обосновано тези разноски са определени съразмерно на уважената част от иска, което прави оспорения акт правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед неоснователността на депозираните от страните жалби срещу първоначалното решение, срещу допълнителното такова от 25.01.2017 г. и срещу определението от 19.12.2016 г. с № 7139, разноски в полза на която и да е от тях не следва да се присъждат. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, в настоящия състав