Решение № 3670 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8780/2013 г.

Решение № 3670 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8780/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Магабит - Гавраил Узунов" гр. Стара Загора, против решение № 1147/18.05.2013 г. по адм. дело № 2460/2010 г. на Административен съд - Пловдив /АСП/. Касаторът излага подробно развити в касационната жалба основания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира за обезсилване на обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА по отношение отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставки от "Заводски строежи -Геострой" ООД Стара Загора и за отмяна на решението в останалата му част и за постановяване на друго по съществото на спора, с което делото да се върне за ново разглеждане или да се отхвърли изцяло жалбата срещу ревизионния акт, както и за присъждане на направените разноски. Ответникът - директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се представлява. Чрез подадено писмено възражение по касационната жалба от юрск. Стоянов, се ангажира становище за неоснователност на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на EТ "Магабит - Гавраил Узунов" гр. Стара Загора срещу ревизионен акт (РА) № 211001918/26.08.2010 г., издаден от инспектор по приходите при на ТД на НАП. Пловдив, потвърден с решение № 776/22.10.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на търговеца са установени публични задължения, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 46 786,54 лв. и прилежащи лихви в размер на 5480,29 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че пред него се оспорва в цялост РА, в цялост потвърден от данъчния директор. Приел е, че РА е законосъобразен - издаден от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и е в съответствие с приложимия материален закон - чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. За да обоснове такива изводи, съдът е приел, че събраните по делото доказателства не установяват наличието на реални доставки по фактури, издадени от доставчиците "Заводски строежи-Геострой" ООД Стара Загора - две фактури за д. п. м. 12.2007 г., "ЖСК Комерсиант 2009" ЕООД с. Сърнево - една фактура в д. п. м. 09.2009 г., "Маш строй РР" ЕООД гр. Стара Загора - една фактура в д. п. м. 09.2009 г. и "Дан Ив" ЕООД гр. Стара Загора - фактури от м. 11.2009 г. По отношение на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на търговеца в частта на РА за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по два фактури, издадени от "Заводски строежи - Геострой" ООД Стара Загора - жалбата е основателна. Решението на АС Пловдив е недопустимо в тази си част и следва да се обезсили. Съгласно твърденията на касатора и видно от жалбата му до АС Пловдив е, че същият обжалва изцяло потвърдения от данъчния директор ревизионен акт САМО в частта, в която са установени задължения във връзка с издадените фактури от "ЖСК Комерсиант 2009" ЕООД с. Сърнево, "Маш строй РР" ЕООД гр. Стара Загора и "Дан Ив" ЕООД гр. Стара Загора. Иска се само частична отмяна на РА в тези му части. Поради липса на обжалване на РА в частта, в която са установени задължения са главница в размер на 5583,34 лв. по две фактури, издадени от "Заводски строежи - Геострой" ООД Стара Загора, както и за съответните лихви, съдът се е произнесъл свръхпетитум, поради което решението в тази му част следва да се обезсили, както и в частта за съответните лихви и за присъдените разноски в полза на приходните органи в размера им над 1355 лв. По отношение на решението на АС Пловдив в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА в частта относно доставки на услуги - СМР - от "ЖСК Комерсиант 2009" ЕООД с. Сърнево - една фактура в д. п. м. 09.2009 г., "Маш строй РР" ЕООД гр. Стара Загора - една фактура в д. п. м. 09.2009 г. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че услугите не са извършени, не са налице данъчни събития, позовавайки се на липса на количествено-стойностни сметки, на липса на материална - техническа и кадрова обезпеченост на изпълнителите. Решението е правилно в тази си част и следва да се остави в сила. Не се налице наведените касационни оплаквания. Според касатора съдът не е съобразил обстоятелството, че по отношение на доставчиците са издадени РА по ЗДДС за същите периоди, в които не е извършена корекция на начисления данък. Не са съобразени установените обстоятелства от св. Монев и Ангелов, заключението на СТЕ, наличието на приети последващи доставки, на надлежно счетоводно отчитане и деклариране, както и невъзможността на възложителя да контролира и да отговаря за кадровата и техническа обезпеченост на своя изпълнителя. Съдът е приел за пълно установено наличието на крайния резултат и извършването на последващи облагаеми доставки с предмета на фактуриране. Приел е, че от счетоводна страна не са налице основания, водещи до отказ от упражняване на право на данъчен кредит. Спорните въпроси са били относно извършването на услугата от конкретните дружества и настъпването на данъчни събития по смисъла на чл. 25 и чл. 9 ЗДДС вр. с чл. 12 ППЗДДС. В тази връзка съдът обосновано е счел, че извършеното приемо-предаване е формално разписано и като такова не е достатъчно, за да се приеме, че услугата е извършена, тъй като не са представени количествено-стойностни сметки, отграничение на отделните видове работи по вид, количество, обем, стойност, човекочаса и др. Липсата на корекции на начисления данък при издателя на фактурата е обстоятелство, което следва да се цени заедно в съвкупност с всички останали доказателства. Доказателствената тежест за установяване на относимите за правомерното начисляване на данъка е върху лицето, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит. Това означава при условията на пълно доказване да се установи, че е налице данъчно събитие, извършена услуга от съконтрахента по сделката, т. е. освен редовно осчетоводяване, следва да се установят действията на изпълнителя по изпълнението, което включва фактически действия по изпълнение, техническа и кадрова възможност за осъществяването им и завършващият етап на предаване и приемане. Със заключението на техническата експертиза се установява наличието на крайния резултат от СМР, но не и от кого и как е осъществен. Според събраните писмени доказателства двамата доставчика нямат необходимите работници като брой и квалификация за извършването на СМР, а подадените данни относно сключени граждански договори са опровергават при извършване на насрещни проверки на физическите лица, страни по договорите. Обратно на твърденията на касатора от показанията на св. Монев и Ангелов не може да се установи, че на обекта е работено от работници съответно на "ЖСК Комерсиант" и "Маш строй - РР", тъй като не е спазена писмената форма за действителност на трудовия договор. Изводите на административния съд за неустановена реалност на фактурираните услуги е обоснован и се споделя от касационния съд. По отношение доставките на стоки по фактури, издадени от "Дан Ив" ЕООД съдът отново правилно е приел, че не е доказано настъпването на данъчни събития- прехвърляне на право на собственост върху фактурираните стоки - строителни материали. Прехвърлянето на право на собственост върху родово определени вещи се извършва чрез индивидуализирането й. В случая не са налице годни доказателства относно фактическото отделяне - предаване и приемане на стоките във фактурирания вид и количество. Не са събрани доказателства за транспортиране, натоварване и складиране. От друга страна правото на собственост се прехвърля, когато праводателят е собственик на вещите, а в случая не е установено при условията на пълно доказване, че праводателят на продавача е имал права на собственост върху вещи от същия вид. Освен това, относно две от фактурите - за варов разтвор - не е доказано и, че са издадени от посочения в тях издател - "Дан Ив" ЕООД. Първоинстанционният съд е развил подробни мотиви, обсъдил е всички събрани доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях е направил е обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, които се споделят от касационния съд. Наведените касационни оплаквания са неоснователни като те са били наведени като основания за незаконосъобразност на РА и са били предмет на обсъждане от първостепенния съд, който е развил подробни съображения във връзка с тях. Решението е правилно и следва да се остави в сила и в тази си част. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като такива са присъдени в максимален размер от първата съдебна инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,