Решение № 1629 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11272/2017 г.

Решение № 1629 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11272/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Б., срещу решение № 1241/5.07.2017 г. по адм. д. № 1025/2017 г. по описа на Административен съд Б., с което е отменена заповед № ЗСП/Д-А/616/07.04.2017 г. на директора на ДСП Б., потвърдена с решение № 8/18.04.2017 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Б. и е върната преписката на директора на ДСП Б. за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и неправилност на процесното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска отмяната му. Неправилно е тълкуването и приложението на материалния закон относно начина на определяне на диференцирания минимален доход /ДМД/ на лицето, което кандидатства за личен асистент, относимостта на неговото семейно положение. Законово определеното фактическо положение на лицето, когато то съжителства с друго лице на семейни начала е от съществена правна значимост, за да се приложи закона правилно и съобразно неговата цел и задачи. Ответникът по касация - С. Н. М., редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Настоящият касационен състав на Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок от процесуално легитимирана страна, срещу решението на Административен съд Б., което засяга интересите и правната му сфера по негативен начин. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Със заповед № ЗСП/Д-А/616/07.04.2017 г. на директора на ДСП Б., на основание чл. 59, ал. 1 от АПК и т. 1.5 от Раздел 1 "процедура за кандидатстване" от Приложение № 1 - Дейности "Личен асистент" и "П. възпитател" на Национална програма "Асистент на хора с увреждания", е отказано на С. Н. М. да бъде включен в дейност "Личен асистент" на Национална програма "Асистенти на хора с увреждания" като асистент на лицето С. Й. М. - негова майка. С. М. е безработен, с трайно намалена работоспособност на 50 %, същият се грижи за майка си, която е на 80 г., ТНР 100 %, с придружител. Магазянов е разведен, съжителства на семейни начала с Георгиева, имат две деца. В административното производство във връзка с постановяване на процесната заповед, при преценката за правото на Магазянов да участва в програмата "Асистент на хора с увреждания", е формиран доход на семейството за последните 6 месеца, в който са включени семейните помощи за двете деца - 85 лв. и брутното трудово възнаграждение на Георгиева - 555,31 лева. В мотивите на заповедта е посочено, че за кандидата за личен асистент няма изготвен положителен доклад. Не са налице условията на чл. 9, ал. 1 и 3, т. 4, т. 6, т. 8а от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/. Доходът за предходния месец /ДПМ/, формиран от семейни помощи за деца по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца, и Брутно трудово възнаграждение /БТВ/ е в общ размер на 640,31 лв. и надвишава Диференцирания минимален доход /ДМД/. Изчислен е ДМД както следва: ДМД = /100+66+91+91/х65 лв. - 226,20 лв., като ДПМ = 640, 31 лв. Според заповедта, въз основа на така изчисления месечен доход за лицето, не са налице условията на раздел 4, т. 2.1.1 от Националната програма "Асистент на хора с увреждания" - дейност "Личен асистент". Спорен в случая е въпросът, дали при изчисляване на диференцирания минимален доход на Магазянов следва да бъде включен трудовият доход на лицето, с което Магазянов живее на семейни начала или не. Според първоинстанционния съд неправилно административният орган е взел предвид тези трудови доходи, и е определил диференциран минимален доход не за субекта, който кандидатства за включване в програмата като личен асистент, а за цялото му семейство, въпреки, че според съда нормата на чл. 9, ал. 1 и ал. 3 от ППЗСП ясно посочва, че този диференциран минимален доход следва да е относим само за субекта, който е заявил желание да бъде включен в националната програма като личен асистент. Според чл. 9, ал. 1 от ППЗСП, право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерски съвет съгласно ал. 2 от същия член. Средномесечният доход за предходните шест месеца на Магазянов е в размер на 640, 31 лв. - формиран от трудовата дейност на лицето, с което съжителства и семейните помощи, получавани за двете им деца и надвишава изчисления диференциран минимален доход, който е в размер на 226,20 лв. ДМД е формиран в случая, като е приложена формула: 1. Процент за лице, съжителстващо с друго лице /лица/ или семейство и за всеки от съвместно живеещите съпрузи - 66 на сто от ГМД /гарантирания минимален доход/ - чл. 9, ал. 3, т. 4 от ППЗСП, 2. За лица с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто - 100 на сто от ГМД - чл. 9, ал. 3, т. 6 от ППЗСП и 3. За дете до 16-годишна възраст, а ако учи - до придобиване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст - 91 на сто от ГМД - чл. 9, ал. 3, т. 8 ППЗСП/ х 65 лв. ГМД или ДМД =/100+66+91+91/х 65,00 лв. = 226.20 лв. ДПМ е в размер на 640,31 лв., който надвишава 226,20 лв. ДМД. Съгласно т. IV. 2.1.1. от Националната програма "Асистенти на хора с увреждания" - 2012 (НП-АХР - отм.) в дейността "Личен асистент" могат да участват безработни лица, подпомагани по реда на чл. 9 от ППЗСП или отговарящи на условията за отпускането на този вид помощ и полагащи постоянни грижи за хора с увреждания или тежко болни лица. Безработните лица могат да бъдат включвани в дейността "Личен асистент" и да участват в нея, ако отговарят на регламентираните допълнителни условия. Право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. - чл. 2, ал. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП). Ако тези доходи, самостоятелно или заедно с доходи на лицето или семейството от други източници са в размер, по-висок от определения диференциран минимален доход, лицето, респ. семейството, няма право на месечна социална помощ. Или с други думи казано - възможността лицето или семейството, да получава доходи в размер, който, самостоятелно или заедно с доходите на лицето или семейството от други източници, е по-висок от определения диференциран минимален доход, е обстоятелство, което изключва правото на месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП, т. е. това обстоятелство е правоизключващ юридически факт и поради това следва да бъде доказано в административното производство по правилата на чл. 35 - 46 АПК, ако в друг нормативен акт не е установен специален ред за доказването на този факт. Както е посочил административния орган в касационната жалба, тези факти са били установени и доказани чрез извършено посещение на място и социален доклад за ответника по касация. Установено е, че Магазянов живее на семейни начала с друго лице. Според § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за социалното подпомагане, "Съжителстващи лица" са съвместно живеещите в едно жилище със или без родствена връзка, регистрирани на един адрес. О. е доводът на касатора, че съжителството с друго лице е от значение за възникване на правото на социално подпомагане, респективно на участие в програмата "Асистент на хора с увреждания", доколкото в чл. 9, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ППЗСП това обстоятелство е посочено сред относимите такива за определяне на приложимия процент на гарантирания минимален доход, с който следва да се съпоставят доходите им. При така установените факти, административният орган правилно е преценил, че Магазянов не отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1 и ал. 3 от ППЗСП, поради което не може да участва в програмата асистент на хора с увреждания. Неправилно е становището на първоинстанционния съд, че следва определеният съгласно изискванията на чл. 9, ал. 1 и 3 от ППЗСП диференциран минимален доход /ДМД/ да се сравни със средномесечния доход само на лицето, което кандидатства по програмата личен асистент, а не на семейството "съвместното съжителство" . Според разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 4 от ППЗСП, за лицата съвместно съжителстващи с други лица се отчита това като фактор при определяне на диференцирания минимален доход на лицето. ППЗСП определя за лице, съжителстващо с друго лице (лица) или семейство, и за всеки от съвместно живеещите съпрузи - 66 на сто от ГМД. Следователно, съвместното живеене с друго лице е от значение за определяне на дохода не само на семейството, а и на лицето, кандидатстващо за социално подпомагане - и е условие за отпускане на помощ по чл. 9 ППЗСП, следователно и за участие в програмата - "Асистент на хора с увреждания" - "Личен асистент". Предвид изложеното, настоящият състав на Върховен адмнистративен съд, шесто отделение намира, че следва да отмени като неправилно решението на Административен съд Б. и вместо това да отхвърли оспорването срещу заповед № ЗСП/Д-А/616/07.04.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Б., потвърдена с решение № 8/18.04.2017 г. на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Б.. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, касационен състав на шесто отделение,