Решение № 517 от 28.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 348/2010 г.

Решение № 517 от 28.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 348/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Образувано по молбата на Н. Л. К. от гр. К. с искане за отмяна на Решение № 113 от 28.12.2007 г. и Решение № 20 от 21.03.2008 г. по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), постановени по гр. д. № 333/2007 г. на К. районен съд по допускане делбата на недвижим имот в гр. К., дворно място, заедно с построената в него жилищна сграда и стопански постройки. Поддържа се, че след влизане в сила на посочените решения, с влязло в сила към 15.12.2009 г. решение по гр. д. № 77/2008 г. на К. районен съд е развалена съдебна спогодба от 24.02.1997 г., която ново обстоятелство дава основание да бъдат променени квотите при който е допусната съдебната делба и следва да бъде съобразено по делото, поради което се иска отмяната му на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се и основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като решението, чиято отмяна се иска е постановено въз основа на надлежно отменен съдебен акт. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК не е постъпило писмено възражение от другата страна по молбата за отмяна. По подадената молба за отмяна, състав на ВТОРО отделение на ВКС- гражданска колегия, намира: С Определение 35/17.03.2010 г., постановено по реда на чл. 307 ГПК, молбата за отмяна е приета за процесуално допустима. Отмяна се поддържа от на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК въз основа на ново писмено доказателство - влязло в сила към 15.12.2009 г. Решение по гр. д. № 77/2008 г. на К. районен съд, с което е развалена на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД съдебна спогодба от 24.02.1997 г., сключена по гр. д № 152/1997 г. на К. РС, по силата на която Н. Л. К. е прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане на Г. Л. К. /поч. 2003 г./ своите 2/9 идеални части от следния недвижим имот: дворно място, цялото със застроена и незастроена площ от 492 кв. м. в гр. К., ул. "Даскал Б." № 22, съставляващо УПИ III-1786 от кв. 48 Б по плана на града, заедно с построената в него жилищна и стопански сгради, поради неизпълнение на поетото задължение, срещу наследниците по закон на починалия преобретател - К. Г. Д., Л. Г. К. и С. П. К. Счита, че новото доказателство променя обема на признатите, с решението по допускане на делбата /чиято отмяна се иска/, права в съсобствеността, както и че решението, чиято отмяна се иска е постановено на "постановление на съда, което е отменено". Влязлото в сила към 15.12.2009 г. съдебно решение, с което е развалена по реда и на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД съдебна спогодба от 24.02.1997 г., не е "ново обстоятелство" по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и въз основа на него не може да бъде постановена отмяна на влялото в сила решение по допускане на делбата. Откритите след влизане в сила на решението нови обстоятелства или нови писмени доказателства са предвидени като основания за отмяна на влязло в сила решение с нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК когато тези доказателства установяват обстоятелства, които са съществували по време на разглеждане на делото, но не са могли да бъдат установени по причина, която не се дължи на бездействието на страната. Наред с изброените изисквания, разпоредбата предпоставя кумулативно и изискването тези нови обстоятелства или нови доказателства да са от съществено значение за правилното решаване на спора по същество. Представените с молбите за отмяна писмени доказателства- официално заверено копие на влязло в сила към 15.12.2009 г. Решение по гр. д. № 77/2008 г. на К. районен съд, с което е развалена на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД съдебна спогодба от 24.02.1997 г., сключена по гр. д № 152/1997 г. на К. РС, не могат да бъдат квалифицирани като нови доказателства, които по обективни причини не са могли да бъдат представени по делото. Постановеното решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне по съдебен ред на договор за прехвърляне на вещни права срещу задължение за издръжка и гледане, след влизане в сила на решението по допускане на делбата, чиято отмяна се иска, не може да се квалифицира като новооткрито обстоятелство или новооткрито доказателство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Визираните в цитираната разпоредба основания за отмяна предполагат непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, която се разкрива след като решението е влязло в сила. Тази "непълнота на доказателствата по делото" следва да е резултат на намерени нови доказателства, които са съществували и по време на разглеждане на делото, но по обективни причини не са могли да станат достояние на страна и да бъдат приобщени към доказателствения материал, респ. да се касае до нови доказателства, които съдържат обстоятелства, които страната се е домогвала на установи по делото, но да не е могла да стори това по причина, че не е разполагала с тези доказателства. "Новото обстоятелство" по см. на чл. 303, т. 1 ГПК, като основание за отмяна на влязло в сила решение на съд, разрешил със силата на присъдено нещо конкретен гражданско-правен спор, следва да съставлява правно-релевантен за делото факт. Според ТР 138/67 г. на ОСГК на ВС - новооткрито обстоятелство е онова обстоятелство, съществувало преди постановяване на решението, но не е било известно на страната, като незнанието се дължи на обективни причини и като факт, е настъпило до приключване на устните състезания във въззивната инстанция, завършили с постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Страната-молител следва не е знаела за него при разглеждане на делото, като незнанието не се дължи на нейна небрежност. Това обстоятелство следва е от съществено значение за изхода на делото - т. е. доколкото би било приобщено като доказателство по делото, би обусловило правен резултат, различен от постановения с решението, чиято отмяна се иска. В съдебната практика /Решение № 483/14.01.2003 г. ВКС ГК 5-чл. състав/ се приема, че "ново обстоятелство" не може да бъде факт, съставляващ ново основание за защита на претендираното право. Въз основа на това ново основание страната може да предяви иск, защото не е юридически или доказателствен факт относим към предмета на спора, поради което и не може да има право на отмяна на влялото в сила решение. Не може да се приеме за основателно виждането на молителя за наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Решенията, постановени в първата фаза на делбата- по допускането, влезли в сила, не подлежат на отмяна поради ново обстоятелство- влизане в сила, на решение за разваляне на договора, легитимирал страна по делото като съделител, когато именно тази страна е участвала по делото. До влизане в сила на решението по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, решението по чл. 282, ал. 1 ГПК /отм./ сега чл. 344, ал. 1 ГПК, е съответствало на доказателствата по делото, легитимирало страните като съсобственици на делбения имот. Обстоятелството че след влизане в сила на решението по чл. 87, ал. 3 ЗЗД договорът е развален, при което в резултат на ретроактивното действие на развалянето, разпоредената с договора собственост се връща в патримониума на прехвърлителя, не може да промени страните в делбения процес. Разпоредбата на чл. 88 ЗЗД не възстановява права и не прави прехвърлителя по разваления договор съсобственик и страна в делбения процес вместо преобретателя. /в този смисъл Решение № 260/27.06.2003 г. по гр. д. № 330/2003 г. ВКС- 5-членен състав./ Развалянето на договор по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД поради неизпълнение, не е основание за отмяна на влязло в сила решение по допускане на делбата, на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Посоченото отменително основание намира приложение когато влялото в сила решение, чиято отмяна се иска, се основава на документ, който е отменен по надлежния ред, или признат за подправен. Развалянето на договор по съдебен ред, с които се прехвърлени вещни права, предполага валиден договор, който не е изпълнен. По изложените съображения и на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, състав на Върховния касационен съд-второ отделение на гражданска колегия