Решение № 6266 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4635/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от А. К. Ж. срещу решение 1715/21.02.2025 г., постановено по адм.д. 519/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на А. К. Ж. ревизионен акт Р-16001623002904-091-001/21.11.2023 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, с който на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задължения на "Тарайва корпорейшън" ЕООД, е установена отговорността на А. К. Ж. за ДДС. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установява се, че със заповед за възлагане на ревизия Р-16001623002904-020-001/15.05.2023 г. е възложено извършването на ревизия на А. К. Ж. за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК, в качеството му на управител на Тарайва корпорейшън ЕООД за невнесени задължения за ДДС за периода м.02.2019 г., м.03.2019 г., м.05.2019 г. и м.07.2019 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. Изготвен е ревизионен доклад Р-16001623002904-092-001/18.09.2021 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-16001623002904-091-001/21.11.2023 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение 57/13.02.2024 г. е потвърдил ревизионния акт. Установено е, че А. К. Ж. е вписан като едноличен собственик на капитала и управител на Тарайва корпорейшън ЕООД за периода 29.08.2018 г. 02.09.2019 г. На дружеството е била извършена ревизия по ЗДДС, приключила с ревизионен акт Р-16001319006092-091-001/28.01.2021 г. за периодите 01.02.2019 г. 31.07.2019 г. С ревизионния акт са установени задължения за ДДС в размер на 913 863, 57 лв. Установено е, че дружеството декларира всички доставки в кл. 18 на справките декларации по ЗДДС и те следва да се разглеждат като тристранни операции. Органите по приходите са установили, че не са налице условия за третиране на операциите като тристранни и на основание чл. 62, ал. 2 от ЗДДС доставките са обложени с данъчна ставка по чл. 66, ал. 1 от ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано поради неспазване на чл. 73а от ЗДДС. Ревизионният акт не е обжалван. В хода на ревизионното производство са дадени писмени обяснения от управителя на дружеството, като същият е посочил обстоятелството на упълномощаване на Н. Л. за извършването на всички необходими действия за дейността на дружеството. Установено е, че подадените справки декларации по ЗДДС на дружеството за данъчните периоди от м.10.2018 г. до м.08.2019 г. са с декларирани нулеви данни за данък за внасяне. По отношение на събирането на задълженията на дружеството, установени с ревизионния акт е образувано изпълнително дело, като е установено, че дружеството няма имущество. Органите по приходите са приели, че действията на управителя на дружеството по укриване на факти и обстоятелства са довели до невъзможност за своевременно определяне на текущите задължения на дружеството и събирането им от страна на приходната администрация. Органите по приходите са приели, че не са декларирани истинските стойности за внасяне на ДДС, което е причина за формиране на недействителен по-нисък, в процесния случай нулев резултат за внасяне. С това недобросъвестно действие управителят на дружеството е лишил приходната администрация от изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, в резултат на което е отречена възможността за предприемането на принудителни действия събиране на задълженията. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, жалбата на А. К. Ж. е отхвърлена ката неоснователна. Първоинстанционният съд е приел наличието на предпоставките по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за установяване на отговорността на А. К. Ж. за задълженията на търговското дружество. Приел е, че за ревизираните периоди А. К. Ж. е бил управител на търговското дружество, като това обстоятелство не се отрича от упълномощаването на трето лице да представлява дружеството. Приел е наличието и на втората предпоставка за установяване на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК изискуеми публични задължения на дружеството. Приел е и наличието на третата предпоставка недобросъвестно поведение в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на дружеството е бил наясно, че са подадени справки декларации с нулеви ставки, като не е начисляван ДДС за извършваните продажби. Установено е, че всички покупки и продажби са декларирани като данъчна основа на посредник в тристранни операции. Приел е, че е налице укриване управителят е имал задължение да подава декларации за облагане с ДДС, което не е направил. Приел е, че е налице и причинната връзка между укритите данни и невъзможността на органите по приходите да съберат установените с ревизионния акт публични задължения. Решението е правилно. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ДОПК, който в качеството си на член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение. Предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал.1 от ДОПК предпоставят, че посоченото за солидарно отговорно лице трябва да има качеството на управител или член на орган на управление на юридическото лице член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 длъжник за невнесения ДДС, и в този смисъл може да се смята за участник във вземането на решения в това юридическо лице. Трябва да са налице факти и обстоятелства, които лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите. Трябва да е налице причинно-следствена връзка между недобросъвестно извършените действия на посоченото за солидарно отговорно лице и неспособността на юридическото лице да плати ДДС, за който е лице платец. Обемът на солидарната отговорност е ограничен до сумата, с която е намаляло имуществото на юридическото лице поради недобросъвестно извършените действия. Тази отговорност се реализира само субсидиарно когато се окаже невъзможно дължимите суми на ДДС да се съберат от юридическото лице. Несъмнено е обстоятелството, че А. К. Ж. е управител и едноличен собственик на капитала на търговското дружество за процесните периоди. Отговорността е обоснована от съществуващото правно отношение между съответните две лица търговското дружество и неговият управител. С оглед на принципите на правна сигурност и пропорционалност. Предвидената възможност да се реализира отговорността на управителя е с цел да се осигури ефективното събиране на данъка, като трябва да бъде обосновано от съществуващото фактическо и или правно отношение между съответните две лица с оглед на принципите на правна сигурност и пропорционалност. При съобразяване на това обстоятелство следва да се приеме наличието на първата предпоставка за реализиране на отговорността му по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че този извод не се отрича от осъщественото упълномощаване. Безспорно е, че в конкретния случай е налице нотариално заверено пълномощно, издадено от управителя на търговското дружество в полза на Н. Л.. В тази връзка са неоснователни оплакванията, съдържащи се на страници 1 -7 от касационната жалба. В процесния случай укриването е осъществено именно от управителя на търговското дружество. При съобразяването на чл. 141, ал. 2 от Търговския закон именно той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му. По този начин управителят на дружеството формира знание по отношение на сключването и изпълнението на сделките, които ЗДДС определя като облагаеми доставки. Обстоятелството, че в срока на подаване на съответните декларации друго лице е имало възможността да изпълни това задължение, не заличава последиците от бездействието за този, за когото съществува задължението. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че управителят на дружеството има пряко знание както за дейностите на дружеството, така и влияние върху тях. Подобно разбиране не е и в противоречие с принципа за пропорционалност решение на Съда на Европейския съюз от 14 ноември 2024 г. по дело С-613 от 2023 г. Въз основа на факта на неплащането на данъчното задължение като управител на търговското дружество А. К. Ж. не е изпълнил задължението си за полагане на старание при управляване на делата на дружеството и последицата от това е неплащането на данъчното задължение. Отговорността му за задълженията на дружеството изглежда резултат не от случайно събитие, което е изцяло извън неговия контрол, а от неговите бездействия. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно наличието на обстоятелството на укриване на факти и обстоятелства, които по закон управителят на дружеството е бил длъжен да обяви пред органите по приходите. Установено е, че дружеството е подавало справки декларации по ЗДДС със стойност 0.00 лв., като не е начислявало ДДС за извършените продажби, а също така не е приспадало ДДС за извършените покупки. Всички покупки и продажби са декларирани като данъчна основа на посредник в тристранни операции. Принципната схема на облагане на тристранните операции се осъществява като прехвърлителят извършва вътреобщностна доставка към посредника в процесния случай това е търговското дружество, която доставка е облагаема с нулева ставка. Посредникът извършва последваща доставка на стоките до придобиващия, като тази доставка е с място на изпълнение в държавата членка, където стоките пристигат. Придобиващият извършва вътреобщностно придобиване, за което е длъжен да начисли ДДС. За да се освободи посредникът от облагане е необходимо той да докаже с документи, че вътреобщностното придобиване е обложено в държавата членка на пристигане на стоките. Ако това доказване не се осъществи, както е в процесния случай, вътреобщностното придобиване се счита за извършено на територията на Република България и за него посредникът дължи 20% ДДС по силата на. 62, ал. 2 от ЗДДС. Приходната администрация узнава за извършените и получени облагаеми доставки от подадените справки декларации и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. Несъответствието на декларираното с действителното или отсъствието на деклариране е укриване. При тези обстоятелства подаването на декларациите от пълномощник е проява на опосредяването на укриване, което е без значение и не отрича укриването. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно наличието на обстоятелството на причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение на лицето и невъзможността да бъдат събрани публичните задължения. Управителят на дружеството не е декларирал истинските стойности за внасяне на ДДС, което е и причината за формиране на недействителен, по-нисък резултат за внасяне. Както и се посочи по-горе в мотивите на това съдебно решение, информираността на приходната администрация е именно от справките декларации по ЗДДС и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че действията на управителя на дружеството по укриване на факти и обстоятелства са довели до невъзможност за своевременното определяне на текущите задължения на дружеството и събирането им от страна на органите по приходите. С недобросъвестното си поведение управителят на търговското дружество е лишил приходната администрация от годно изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, в резултат на което органите по приходите са били лишени от възможността да предприемат и съответните действия, включително и такива, които да доведат до провеждане на принудително изпълнение за събиране на вземанията. Приходната администрация е установила размера на несъбраните публични вземания, установено е, че дружеството няма имущество, което да послужи за обезпечаване на публичните задължения. От представените документи за имущественото и финансово състояние на търговското дружество е установено, по данни от счетоводния баланс към 31 декември 2018 г., касова наличност към 31.12.2018 г. 2 хиляди лева, други вземания 172 хиляди лева, други задължения 178 000 лв., загуба 4000 лв. По данни от отчета за приходи и разходи за отчетната 2018 г. се установява разходи за суровини и материали 3 хиляди лева, разходи за лихви и други финансови разходи 1 хиляди лева, общо приходи 0 лв., загуби от обичайната дейност 4 хиляди лева. Съгласно подадената годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО са декларирани общо приходи 0.00 лв.,, в т.ч. нетни приходи от продажби 0.00 лв., общо разходи 3834, 92 лв., счетоводна загуба 3834, 90 лв., данъчна загуба 3834, 92 лв. За 2019 г. не са налични данни за финансовото и имуществено състояние на дружеството тъй като не са подадени годишни финансови отчети и годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО. Действително, управителят на търговското дружество не е страна в производството по издаване на ревизионния акт, с който са установени задълженията на дружеството, но липсва спор по отношение на съществуването и размера на задълженията, както и по отношение на обстоятелството, че тези задължения не са събрани. От събраните по делото доказателства се установява, че ревизионният акт, с който са установени задълженията на търговското дружество е бил връчен на дружеството по реда на чл. 32 от ДОПК. тази съдебна инстанция съобразява и решение на Съда на Европейския съюз от 27 февруари 2025 г. по дело С277/2024. Съгласно т. 65 от това решение, правото на защита и принципа на пропорционалност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба и практика, съгласно които третото лице, което би могло да отговаря солидарно за данъчното задължение на дадено юридическо лице, не може да е страна в установителното данъчно производство, водено спрямо това юридическо лице с цел определяне на данъчното му задължение, но това не премахва необходимостта въпросното трето лице да има възможност в евентуално воденото спрямо него производство относно солидарната отговорност надлежно да оспори фактическите констатации и правните квалификации, възприети от данъчната администрация в установителното данъчно производство, и да получи достъп до преписката по него, при спазване правата на посоченото юридическо лице или на други трети лица. В процесния случай в производството по реализиране на солидарната отговорност, от страна на лицето не е направено оспорване относно размера на установените публични задължения на търговското дружество, както и на фактическите констатации и правните квалификации, възприети от данъчната администрация в установителното данъчно производство. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 44 863, 67 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение