Решение № 1951 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4805/2023 г.

Агенция Митници е подала касационна жалба срещу решение 1277 от 27.02.2023г. по адм. дело 3642/2022г. на Административния съд град София в частта, в която е осъдена да заплати на Б. Ба (B. Bah), гражданин на Гвинея, обезщетения за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление 162/19.02.2014г., издадено от началника на Митница - Аерогара София, както следва: обезщетение в размер на 7349 лева, възлизащо на изтеклата за периода 28.12.2013г. - 08.09.2017г. законна лихва върху неправомерно отнетите от собственика 10 000 евро, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 17.07.2017г.; обезщетение в размер на на 2665, 97 лева, възлизащо на изтеклата за периода 28.12.2013г. - 08.09.2017г. законна лихва върху неправомерно отнетите от собственика 5 000 щатски долара, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 17.07.2017г. ; обезщетение в размер на 1 600 лева за вреда, изразяваща се в направения разход за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателно постановление 162/19.02.2014г., издадено от началника на Митница - Аерогара София, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с връщане на делото на административния съд за ново разглеждане и с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Б. Ба (B. Bah) е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Б. Ба, гражданин на Гвинея, с която срещу Агенция Митници са предявени обективно съединени искове: за сумата 4629, 25 евро и сумата 1880, 14 щатски долара, представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление 162/19.02.2014 г., издадено от началника на Митница-Аерогара София, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от двете суми, считано от 08.09.2017 г. до датата на исковата молба, както и изтеклата върху главницата законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Предявен е и иск за сумата 1700 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателното постановление 162/19.02.2014 г. С решение 3340 от 21.05.2021 г. по адм. дело 1154/2020 г. по описа на Административния съд - София град предявените от Б. Ба искове били отхвърлени. Решението било обезсилено с решение 3400/11.04.2022г. по адм. дело 9346/2021г. по описа на Върховния административен съд и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания за отстраняване на нередовности на исковата молба. Касационната инстанция изложила съображения, че административният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, в която съществувало противоречие между обстоятелствената част и петитума. Не било посочено, че исковите претенции се основават на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. В обстоятелствата част ищецът твърдял, че изземването на намерената у него валута било осъществено в административно-наказателно производство, приключило с издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, отменено впоследствие от съда. Същевременно като правно основание на претенциите си ищецът сочел разпоредбите на чл.55 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Поради неяснотата на исковите претенции първоинстанционният съд не направил преценка дали те следва да се разгледат от гражданския или от административния съд. При повторното разглеждане на делото с разпореждане от 15.08.2022г. по адм. дело 3642/2022 г. административният съд дал указания на ищеца да конкретизира основанието и размера на исковите претенции. В изпълнение на разпореждането, с молба от 29.08.2022 г., ищецът направил изявления, че исковите му претенции се отнасят за обезщетяването на вреди, произтичащи от задържането на иззета от него валута с разписка за задържане 6417/28.12.2013 г. и постановеното им отнемане с наказателно постановление 162/19.02.2014 г. в противоречие с правото на Европейския съюз, както и за вреди, настъпили по повод на водените дела за отмяната на наказателното постановление, изразяващи се в направата на разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева за районния съд и на 1000 лева - за административния съд. Иззетата валута била върната на ищеца на 8.09.2017 г. Неплащането на остатъка от сумата за обезщетение, посочена в подадената от Б. Ба до Митница "Аерогара София" покана от 02.08.2017 г. , обосновавало правния интерес на ищеца да заведе делото. С ново разпореждане от 10.11.2022 г., въпреки че насрочил делото в открито съдебно заседание, административният съд отново указал на ищеца да посочи в 7-дневен срок от съобщението актът, от който твърди, че са настъпили вредите, да посочи размера на всяка искова претенция поотделно, както и начина, по който е определен. С молба от 23.11.2022г. процесуалният представител на Б. Ба посочил, че ищецът е предявил искове, както следва: за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3760,28 евро, с левова равностойност 7354,47 лева, представляващо изтеклата за периода от датата на задържането на сумата до възстановяването й или от 28.12.2013г. до 08.09.2017г. законна лихва върху сумата 10 000 евро, незаконно иззета от митническите органи, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1880,14 щатски долара, с левова равностойност 2667, 96 лева, представляващо изтеклата законна лихва за периода 28.12.2013г. - 08.09.2017г. върху сумата от 5 000 щатски долара, незаконно иззета от митническите органи, обезщетение за имуществени вреди в размер на 1700 лева, представляващи разход за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателно постановление 162/ 19.02.2014 г., издадено от началника на Митница - Аерогара София, пред въззивна и касационна инстанция, и иск за присъждане на законната лихва върху главницата по предявените искове, считано от 08.09.2017г. - датата, на която иззетите суми са били върнати на ищеца до окончателното изплащане. Административният съд установил, че на 28.12.2013г., Б. Ба, гражданин на Република Гвинея, пристигнал на Летище София с полет на френските авиолинии от Република Гвинея до София, като преминал транзитно през летище на Париж, Франция. При извършен личен преглед на Б. Ба от старши инспектор при Митница- Аерогара София в митнически пункт "Летище София терминал 2", с разписка 0006417 от ищеца били иззети сумите 10 000 евро и 5 000 щатски долара. Изземването било отразено в акт 98/28.12.2013г. за установяване на административно нарушение по чл. 3 от Регламент (ЕО) 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета, на чл.11а, ал. 1 от Валутния закон във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 9 от Наредба Н-1/01.02.2012г. С наказателно постановление 162/19.02.2014 г., на основание чл. 18, ал. 1 от Валутния закон, началникът на Митница - "Аерогара София" наложил на Б. Ба глоба в размер на 1000 лева и постановил отнемане в полза на държавата на иззетата с разписка 0006417/28.12.2013г. чужда валута. Наказателното постановление било отменено като незаконосъобразно с решение 4818/17.07.2017г. по адм. дело 11769/2015г. на Административния съд град София. За да отмени наказателното постановление, административният съд се позовал на тълкуване на Съда на Европейския съюз в решение от 4.05.2017 г. по дело С-17/16, постановено по отправено преюдициално запитване със следния въпрос "Трябва ли чл.3, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1889/2005 г. от 26 октомври 2005 г. и чл.4, параграф 1 от Регламент (ЕО) 562/2006 г. от 15 март 2006 г. да се тълкуват в смисъл, че гражданин на трета държава, намиращ се в международна транзитна зона на летище, не е обвързан от задължението за деклариране по чл.3 , параграф 1 от Регламент ЕО 1889/2005 от 26 октомври 2005 г. или напротив, в смисъл, че този гражданин е обвързан от това задължение, тъй като е преминал през външна граница на Общността през някой от гранично-пропускателните пунктове по чл.4, параграф1 от Регламент ЕО 562/2006 от 15 март 2006 г. ". На 23.08.2017 г. Софийският районен съд уведомил с писмо Агенция Митници за отмяната на наказателното постановление. На 02.08.2017 г. ищецът отправил покана до Агенция Митници за връщане на задържаните суми и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на задържането им, както и на обезщетение за вреди, изразяващо се в размера на заплатения адвокатски хонорар за воденото производство по отмяна на наказателното постановление. С писмо от 25.08.2017г. ищецът предоставил доказателства във връзка с изискана от административния орган допълнителна информация. С нареждане за презграничен превод на 08.09.2017г. Митница-Аерогара София възстановила на Б. Ба сумите 10 000 евро и 5 000 щатски долара. С оглед тази фактическа обстановка административният съд направил извод, че по делото са установени предпоставките по чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди-отменен незаконосъобразен административен акт, имуществена вреда за ищеца, пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното наказателно постановление и настъпилата имуществена вреда. Съдът изтъкнал, че задължението за деклариране на намиращата се у Б. Ба валута възникнало в международната валутна зона на летището в Париж, от което следва, че той не е имал задължение да декларира носената от него валута пред митническите власти на Летище София, тъй като, пристигайки в София с полет от Париж, Б. Ба не е пресичал външна за Съюза граница. В периода от изземането на валутата до възстановяването й по сметката на ищеца, той не е разполагал с нея. При положение, че не е могъл да ползва собствените си парични средства, Б. Ба понесъл имуществени вреди по формата на пропуснати ползи в размер на изтеклата в течение на исковия период законна лихва върху задържаните суми. Налице била пряка причинна връзка между отменения административен акт и причинените вреди. С тези мотиви административният съд осъдил Агенция "Митници" да заплати на Б. Ба сумата 7349 лева, представляваща изтеклата за периода 28.12.2013 г. - 8.09.2017 г. законна лихва върху равностойността на отнетата валута от 10 000 евро и сумата 2665,97 лева, представляваща изтеклата за периода 28.12.2013 г. - 8.09.2017 г. законна лихва върху равностойността на отнетата валута от 5000 щатски долара. Върху обезщетенията съдът присъдил законната лихва, считано от 17.07.2017 г. до окончателното изплащане. Административният съд присъдил и обезщетение в размер на 1 600 лева за имуществена вреда, изразяваща се в направения разход за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателно постановление 162/19.02.2014г., издадено от началника на Митница "Аерогара София", заедно със законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2017г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 971,18 лева. Административният съд отхвърлил исковете за разликата над присъдения размер до предявените размери от 7354, 47 лева и от 2667, 96 лева, както и за разликата над присъдената сума от 1600 лева до претендираната сума от 1700 лева. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд в обжалваната част не е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, както поддържа касационният жалбоподател. Изчислението на размера на законната лихва е направено от съда с прилагането на аритметични действия, за което не са необходими експертни знания. Допуснато е обаче нарушение на материалния закон при постановяване на решението в частта, в която Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Б. Ба сумата 7349 лева, представляваща изтеклата за периода 28.12.2013 г. - 8.09.2017 г. законна лихва върху равностойността на отнетата валута от 10 000 евро и сумата 2665,97 лева, представляваща изтеклата за периода 28.12.2013 г. - 8.09.2017 г. законна лихва върху равностойността на отнетата валута от 5 000 щатски долара, заедно със законната лихва, считано от 17.07.2017 г. Административният съд не е съобразил, че претенциите на ищеца за присъждане на обезщетение се свързват с издаденото наказателно постановление 162/19.02.2014 г., което не може да се разглежда като причина да не бъдат получени приходи от иззетата от ищеца валута в рамките на исковия период. Изземването на намерената у Б. Ба валута е извършено с акт 98/28.12.2013 г. за установяване на административно нарушение по чл.3 от Регламент (ЕО) 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета, на чл.11а, ал. 1 от Валутния закон във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 9 от Наредба Н-1 от 1 февруари 2012 г. за пренасяне пред границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл.10 от Валутния закон. В акта за установяване на административно нарушение е констатирано, че пътникът Б. Ба, пристигнал в България с полет от Конакри, Гвинея, през Париж, Франция, е преминал първоначално през "червен коридор" на салон "Пристигане", терминал 2 на Летище София. Бил посрещнат от митнически служител, пред който заявил, че няма нищо за деклариране. След това преминал през "зелен коридор", където бил спрян от митнически служител. Пред него също обявил, че няма нищо за деклариране. Поканен бил в специализирано съобщение за проверка, при която у него били намерени и иззети 10 000 евро и 5000 щатски долари. С оглед тези фактически обстоятелства административният съд е следвало да направи противоположни на изложените в решението правни изводи, следвайки предписанията на пряко приложимите правни норми на Регламент (ЕО) 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността (обн. L ОВ. бр.309 от 25 ноември 2005, отменен с Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1889/2005). Съгласно чл.1 от Регламент ( ЕО) 1889/2005 всяко физическо лице, което влиза или излиза от Общността и носи пари в брой на стойност 10 000 EUR или повече, е задължено да декларира тази сума пред компетентните органи на държавата-членка, през която влиза или излиза от Общността, в съответствие с настоящия регламент. Задължението за деклариране се счита за неизпълнено, ако декларираната информация е невярна или непълна. С цел да проверят съответствието на задължението за деклариране, предвидено в член 3, служители на компетентните органи са оправомощени, в съответствие с условията, предвидени по националното законодателство, да извършват контрол върху физическите лица, техния багаж и превозни средства. Ако задължението за деклариране, предвидено по член 3, не е изпълнено, парите в брой могат да бъдат задържани след издаване на административно решение в съответствие с условията, предвидени по националното законодателство (чл.4 от Регламент (ЕО) 1889/2005). Б. Ба е влязъл на територията на Европейския съюз при пристигането си на летище в Париж, след което е продължил с полет за София. Ищецът не е твърдял и не е ангажирал доказателства, че при пристигането си на летище в Париж, пребивавайки в транзитната зона, е изпълнил задължението си деклариране на валутата. Като не е декларирал носената от него валута, влизайки на територията на Европейския съюз на летище в Париж, той е извършил административно нарушение, което не е било установено и санкционирано. Пропускът за санкциониране на нарушението от френската митническа администрация не означава, че задължението на ищеца за деклариране на носената у него чужда валута е отпаднало и че при пристигането си в България вече не е бил длъжен да обяви сумите, тъй като пресича вътрешна за Съюза граница. Съгласно решението от 4 май 2017 г. по дело С-17/2016 на Съда на Европейския съюз, постановено по преюдициално запитване от Cour de cassation (Франция), цитирано в решение 4818/17.07.2017 г. по адм. дело 11769/2015 г. по описа на Административния съд-град София, на което административният съд се е позовал, за да отмени наказателно постановление 162/19.02.2014 г., е прието, че "международните транзитни зони на летищата на държавите членки не следва да се изключват от приложното поле на член 3, параграф 1 от Регламент 1889/2005, така че ако физическо лице, което слиза от борда на самолет, пристигащ от трета държава на летище на територията на държава членка, престоява в международната транзитна зона на това летище, преди да се качи на борда на друг самолет, заминаващ за друга трета държава, носи при влизането си в Съюза парична сума в брой, равна или по-голяма от 10 000 евро, то е обвързано от задължение за деклариране по член 3, параграф1 от Регламент 1889/2005". Съдът на Европейския съюз е посочил, че "член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него задължение за деклариране се прилага в международната транзитна зона на летище на държава членка". Решението ясно посочва, че още при влизането си на територията на Съюза, макар да пътува за трета страна, лицето е длъжно да декларира носената от него парична сума, равна или надвишаваща сумата 10 000 евро. В мотивите на решението е подчертано, че Регламент (ЕО) 562/2006 относно премахването на граничен контрол на лица, които пресичат вътрешните граници между държавите членки на Европейския съюз, и Регламент 1889/2005, имат различен предмет и различни цели, поради което разпоредбите на Регламент (EО) 1889/2005 не трябва да бъдат тълкувани с оглед тези на Регламент (ЕО) 562/2006. Б. Ба не е изпълнил задължението си за деклариране на сумите 10 000 евро и 5000 щатски долари при пристигането си на летище в Париж и впоследствие, при пристигането си на Летище София. Митническите служители на Летище София са извършили правомерни действия, като са упражнили контрол и въз основа на издадения акт за установяване на административно нарушение са иззели недекларираната от ищеца валута, както предвижда чл.1 от Регламент (ЕО) 1889/2005. Действията им са в съответствие и с предписанията на чл.11б от Валутния закон (редакция ДВ, бр. 96 от 2011 г.), според който пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от държава - членка на Европейския съюз, се декларира при поискване от страна на митническите органи. При пренасянето на парични средства за или от държава - членка на Европейския съюз, се прилага и чл. 11а, ал. 4 ВЗ, според който в случаите на основателни съмнения или данни за незаконни дейности, свързани с пренасянето на парични средства в размер по-малко от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута, митническите органи могат да извършват контрол на физическите лица, като изискват от лицата да предоставят информация, свързана с тези средства. Задължението за деклариране при поискване по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна. Съгласно чл. 8, ал.3 от Наредба Н-1 от 1.02.2012г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон в случаите, когато пренасяните през границата на страната парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях подлежат на деклариране, но лицето е преминало през зелен коридор ("нищо за деклариране") или устно е заявило това при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два коридора, се счита за невярно декларирана информация. Валутата е иззета в съответствие с правилата, произтичащи от правото на Европейския съюз и от националния закон, преди издаването на наказателното постановление, което изключва причинно-следствена връзка между отменения административен акт и твърдените вреди. При положение, че митническите служители са упражнили законно възложените им правомощия, не може да се направи извод, че ищецът има право на обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва върху сумите от 10 000 евро и 5000 щатни долара за периода от изземването до връщането им от митническата администрация, както е приел административният съд. Без оглед на изложените съображения, като нарушение на материалния закон следва да се отбележи и присъждането на законната лихва върху сумите, представляващи изтеклата в течение на исковия период законна лихва върху иззетата от Б. Ба валута. Съгласно чл.10, ал.2 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка. Българската народна банка не е приела такива наредби, поради което няма правно основание за уважаването на искове с подобна характеристика. С оглед допуснатото от административния съд неточно приложение на материалния закон решението е неправилно в частта, в която Агенция "Митници" е осъдена да заплати Б. Ба обезщетение за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление 162/19.02.2014г., издадено от началника на Митница "Аерогара София": обезщетение в размер на 7349 лева, възлизащо на изтеклата за периода 28.12.2013г. - 08.09.2017г. законна лихва върху неправомерно отнетите от собственика 10 000 евро, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 17.07.2017г.; обезщетение в размер на на 2665, 97 лева, представляваща изтеклата за периода 28.12.2013г. - 08.09.2017г. законна лихва върху неправомерно отнетите от собственика 5 000 щатски долара, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 17.07.2017г. В тази част решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове. Решението следва да се отмени и в частта за присъдените в полза на Б. Ба разноски в размер на 971, 18 лева. Решението следва да се остави в сила в частта за присъдената сума от 1 600 лева като обезщетение за вреда, изразяваща се в направения разход за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателно постановление 162/19.02.2014г., издадено от началника на Митница "Аерогара София", ведно със законната лихва. Независимо от изложените горе разсъждения, след като съдът е отменил наказателното постановление, разходът за адвокатско възнаграждение за обжалването му, представлява подлежаща на възмездяване вреда за ищеца. Първоинстанционният съд е съобразил Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело 2/2016 г., според което "..при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон." С оглед изхода на делото в полза на Агенция "Митници" следва да се присъдят разноски в размер на 212,50 лева -юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева и държавна такса в размер на 12, 50 лева. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд