Решение № 137 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10195/2008 г.

Решение № 137 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10195/2008 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Тихомир Райчев Иванов от гр. Перник против решение № 135 от 3.07.2008 г. по адм. д. № 187 по описа за 2008 г. на Административен съд-Перник, като се иска отмяната му поради неправилност. Ответникът-ръководителят на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) оспорва касационната жалба чрез юрк. Тодорова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното решение административният съд отхвърля жалбата на Тихомир Райчев Иванов от гр. Перник против решение № 3102023909/8.05.2008 г. на ръководителя на ТП на НОИ гр. Перник, с което е потвърдено разпореждане № 3102023909/25.01.2008 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което му е отказана добавка към личната пенсия на основание чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица (ЗПГРРЛ). За да постанови тази резултат първоинстанционният съд приема, че спрямо жалбоподателя не са налице предпоставките за отпускане на исканата добавка, тъй като той не претърпява незаконна репресия заради политически или религиозни убеждения или заради своя произход. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ (изм. и доп. - ДВ, бр. 29 от 2005 г.) създава право на добавка към получаваните пенсии на лицата, осъдени за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата по чл. 1, т. 11. В кръга на лицата по чл. 1, т. 11 (нова - ДВ, бр. 29 от 2005 г.) попадат тези, които са осъдени за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания. В мотивите на присъда № 460/23.06.1949 г. по НОХД № 971/1949 г. на Софийския областен съд, с която касаторът Иванов е осъден за приготовление да излезе от границата на страната без разрешение от надлежните органи на властта, липсват данни за извършване на престъплението против обществения ред при обстоятелства, свързани с политическите убеждения на осъденото лице. Намерението на осъдения да напусне страната е свързано с житейски проблеми (очакването в Югославия да е по-хубаво). Подбудите за бягството, така както са установени в наказателното производство, са преценени от съда дори като смекчаващи вината обстоятелства. Неоснователно е касационното възражение в тази връзка за нарушение на материалния закон поради неправилната интерпретация от страна на решаващия съд относно същинските мотиви за извършеното престъпление, така както са посочени в представената по делото присъда. Въпросите относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца са разрешени с влязлата в сила присъда и са задължителни за административния съд. Ето защо съображенията, изложени във връзка с претенцията на касатора, правилно са сведени единствено до позоваване на приетото в мотивната част на присъдата относно подбудите за извършване на престъплението. Както бе посочено по-горе административният съд обсъжда задълбочено и анализира всички представени по делото и относими към съдебноадминистративния спор доказателства, за да направи извод за липса на предпоставки за отпускане на добавка към пенсията на основание чл. 9 от ЗПГРРЛ. Твърденията за незаконна репресия по политически причини не са доказани и по указания ред от чл. 4, ал. 3, във вр. с чл. 9, ал. 3 от ЗПГРРЛ. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че касаторът няма качеството на репресирано лице по чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ и няма правото по чл. 9, ал. 1 от същия закон. Атакуваното разпореждане и потвърждаващото го решение на ТП на НОИ гр. Перник, с които е отказано отпускане на добавка към пенсията на основание чл. 9 от ЗПГРРЛ, са издадени при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като отхвърля жалбата срещу тях, Пернишкият административен съд постановява правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,