Решение № 6332 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14201/2010 г.

Решение № 6332 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14201/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Бесс Красава" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, с управител Франсина Корнелия Беселинг-Думс, подадена чрез процесуалния представител, адв. Св. Димитрова, срещу решение № 69/23.04.2010 г., постановено по административно дело № 537/2009 г. на Административен съд - Перник. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на постановеното решение, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон - отменителни основния по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за неговата отмяна. В о. с. з. на ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответникът - Кметът на община Брезник, в о. с. з. на ВАС не изпраща представител, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни: Малин Георгиев Янакиев, Валентина Боянова Александрова, Малина Боянова Георгиева, Здравко Иванов Иванов и Генади Иванов Генадиев, не заявяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като са налице всички материално-правни предпоставки на чл. 34 от ЗСПЗЗ за издаване на оспорената заповед - искане до компетентен административен орган - Кмета на Община Брезник, направено от лице с възстановено право на собственост - пълномощник на един от наследниците на Кирил Янакиев Гигов /Малин Георгиев Янакиев/, ползване на този имот от трето лице - "Бесс Красава" ЕООД и това ползване да е без правно основание. Намира за неоснователни и изцяло несъстоятелни възраженията на касатора, и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано по жалба на "Бесс Красава" ЕООД, с управител Франсина Корнелия Беселинг-Думс, подадена чрез адв. Св. Димитрова, против заповед № 863 от 6.11.2009 г. на и.д. кмет на община Брезник, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по писмено искане от 16.09.2009 г. на Аксения М. Добазова, пълномощник на Малин Янакиев, последният - представител на наследниците на Кирил Янакиев Гигов, е разпоредено изземване на имот № 017018 в м. "Цървило" в землището на с. Гърло, община Брезник, от дружеството "Бесс Красава" ЕООД, ползващо имота без основание. От писмените доказателства по приложената административна преписка съдът установил, че след постъпване на искането в общината кметът извършил дължимите от закона действия за събиране на информация относно неправомерното ползване на имота, като събрал като доказателство Решение № 50 от 10.11.1997 г. на Поземлената комисия - гр. Брезник, скица на възстановения имот и удостоверение за наследници, с които установил наличието на първата предпоставка на чл. 34, ал. 1, изр. първо ЗСПЗЗ, а именно искането да е направено от собственици на земеделски имоти с възстановено право на собственост. Посочил, че в изпълнение на изискванията на чл. 34, ал. 1, изр. второ ЗСПЗЗ административният орган изискал информация от Общинската служба по земеделие - Брезник за ползването на имота, като с писмо, изх. № 515 от 29.09.2009 г. ОСЗ отговорила, че имотът е възстановен на наследниците на Кирил Янакиев Гигов и за него няма сключени договори за наем или аренда. Съобразил, че от жалбоподателя е изискано да представи доказателства, установяващи правно основание за владение и ползване на процесния недвижим имот, каквито той не представил, като по делото е нямало спор, че имотът се ползва именно от дружеството - жалбоподател. При тези данни съдът обосновал правен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Посочил, че оспорващият не е доказал правно основание, на което владее имота, чието изземване е разпоредено, а заявителите, по чието искане е издадена заповедта, са легитимирани като собственици с влязло в сила решение на ПК, с което им е признато и възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ по отношение на имота, предмет на принудителното административно изземване. При тези данни съдът извел извод за наличие на трите кумулативно изискуеми материално- правни предпоставки за издаване на оспорената заповед, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по искане на собствениците, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. От тази законова разпоредба, регламентираща бърз административен способ, следва правният извод, че административният ред за изземване на земеделски имоти, по отношение на които собствеността е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, включва единствено изследване на трите законови предпоставки, а именно: наличие на възстановено право на собственост върху земеделска земя, имотът да се ползва от други лица, различни от собствениците и това ползване да е без правно основание. В настоящия случай те са били налице. Касационният жалбоподател не е оспорил факта, че към момента на издаване на оспорената заповед именно той е владял процесния имот, а при проверка на място е установено, че спорният имот е ограден с телена мрежа и включен в общата площ земя, ползвана от жалбоподателя. Писмени доказателства, които да установят надлежно правно основание, на което жалбоподателя владее имота не са представени в производството пред първоинстанционния съд, а и пред настоящата инстанция, такива не са приложени и към касационната жалба. Инвокираните в нея доводи за допуснати нарушения на административно-производствените правила не намират опора в доказателствата по делото. Горното обосновава извод за правилност на оспореното решение. В тази връзка практиката на ВАС е константна и безпротиворечива. Безспорно е установено наличие на последната предпоставка за издаване на оспорената заповед - заявителите са се легитимирали като собственици с решение на ПК, с което е възстановено правото им на собственост по отношение на имота и скица, съставляваща неразделна част от решението, с което се възстановява правото на собственост в стари реални или възстановими граници. Именно по този регламентиран от правната норма начин заявителите са установили правата си по отношение на имота, предмет на изземване, а доводите в касационната жалба, че "нямало доказателства за идентичност между възстановената собственост и ползваната от оспорващия земя" се опровергават от това решение. Предвид изложените съображения и по аргумент от чл. 142, ал. 1 от АПК съдът преценява като неотносими към спора доводите на касационния жалбоподател, че протоколът за въвод от 4.12.2009 г. бил "незаконосъобразен", а самата комисия, осъществила въвода - "нелегитимна". Неотносим към настоящия спор е и третият довод, за "нелегитимност на геодезичната фирма", извършила двете трасировки на процесния недвижим имот - първата на 26.08.2009 г., и предвид премахването на трасировъчните отличителни знаци, повторната трасировка на 4.12.2009 г. Останалите съображения, визиращи изпълнението на заповедта, т. е. действията по изземването на имота от дружеството - жалбоподател, респ. неговото фактическо отстраняване от имота и въвода във владение на собствениците, са ирелевантни към въпроса за законосъобразността на оспорената заповед и не представляват касационни основания по смисъла на чл. 218, ал. 1 АПК. При този анализ настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба. Решението е съобразено с материалния и процесуалния закон и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,