Решение № 2501 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8684/2009 г.

Решение № 2501 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8684/2009 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по подадена касационна жалба от Валентина Георгиева Борисова от София срещу решение № 27 от 24.04.2009 г., постановено по адм. дело № 458/2009 г. по описа на Административен съд София-град, второ отделение 38-ми състав. В жалбата се правят оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационна жалба - областния управител на Област София не е взел отношение. Ответниците по касационната жалба Кольо Несторов Борисов и Борис Несторов Борисов и двамата от София не са изразили становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мнение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени данните по делото и обсъди оплакването, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд, по жалба на Веселина Борисова, Кольо и Борис Борисови е изменил заповед № РД 23-041/04.12.2008 г. на зам. Областния управител на София с която е била утвърдена изготвена оценка по реда на ЗОСОИ. Със същото решение е определил общата стойност и квоти на следващото се обезщетение, чрез компенсаторни записи на жалбоподателят. Съдът е приел, че оценката направена от лицензиран оценител е извършена съобразно методиката определена в чл. 4, ал. 3, т. 3 от ЗОСОИ. Това решение е било взето въз основа на представените по делото доказателства и прието заключение на експерт-оценител. Съдът е приел, че експертизата е дала своите изчисления, като се е съобразила с разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 3 ЗОСОИ във вр. § 3а от ПЗР на ЗОСОИ. Така приетото е законосъобразно. По същество, с касационната жалба се оспорва даденото заключение от техническата експертиза и прието по делото, като фактически, се правят доводи относно базата и начина на извършеното изчисление на оценката на имуществото респ. броя на следващите се компенсаторни записи на правоимащите. Развити са съображения, че дължимото обезщетение, следвало да бъде съобразено единствено с пазарната оценка на одържавения имот към настоящия момент. Върховният административен съд, трето отделение приема, че в конкретния случай, това оплакване е неоснователно. Не е било допуснато нарушение на материалния закон от страна на първоинстанционният съд, тъй като приетата и неоспорена по делото експертиза е била изготвена съобразно изискването на чл. 4, ал. 3, т. 3 от ЗОСОИ. След като пазарната оценка на одържавения имот е била съобразена с разпоредбата на § 3а от ПЗР на ЗОСОИ, то възприемането й от съда е законосъобразно. Възприемането на искането от страна на касатора, за определяне на пазарната оценка на база в действащи в момента цени, на практика би означавало нарушаване на законова разпоредба - арг. от § 3а ПЗР на ЗОСОИ. С оглед на изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а постановеното решение от тричленния състав законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд