Решение № 7409 от 5.7.2023 г. на ВАС, III о.

Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от кмета на район Красно село в Столична община срещу Решение 5947/18.10.2022 г. по адм.д. 6015/22 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменен по жалба на Д. Ранчев негов мълчалив отказ да завери молба-декларация и преписката е върната за извършване на административната услуга. В касационната жалба представителя на касатора обосновава точно и мотивирано конкретните пороци на обжалваното решение, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Д. Ранчев не взема отношение по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага на съда да отмени обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, като извърши на основание чл. 218, ал. 1 от АПК проверка допуснати ли са от първоинстанционния съд посочените от касатора пороци на обжалваното съдебно решение и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон намира, че касационната жалба е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение е допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че административният орган незаконосъобразно е отказал да извърши исканата от него административна услуга, като завери молбата - декларация, подадена от ответника. Съдът е приел, че са били налице всички законови предпоставки за извършване на услугата, приложени са били всички изискуеми писмени доказателства и са били посочени свидетели за доказване на твърденията на ответника. Тези изводи на съда са правилни. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка АССГ е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай касатора е бил сезиран с искане за извършване на административна услуга - заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Към молбата ответника Ранчев е приложил скица на имота, за който претендира, че е собственик и е посочил четирима свидетели, които да бъдат разпитани от нотариуса. Това е било достатъчно, за да бъде извършена проверка и заверка от административния орган процесния имот бил ли е актуван като държавна или общинска собственост, каквото е било и искането. От анализа на изложеното дотук следва единствения правилен извод, че не са налице сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на обжалваното съдебно решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон, поради което следва да бъда оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение,