Решение № 1246 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6604/2018 г.

ВАСII отделение30.01.2019 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Ж., нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ***, от съдебния район на Районен съд - гр. Провадия против заповед № СД-05-66 от 04.04.2018 г. на министъра на правосъдието. ОСЪЖДА С. Ж. да заплати на Министерство на правосъдието сумата от 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение. РешениеТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Мотиви

Решение № 1246 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6604/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК) във връзка с чл. 34б, ал. 5, изр. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), по жалба на С. Ж., нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ***, от съдебния район на Районен съд - гр. Провадия, против заповед № СД-05-66 от 04.04.2018 г. на Министъра на правосъдието, с която е отказано преместването му като нотариус в района на Районен съд - Варна. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като са налице важни причини от здравословен характер, които налагат преместването му. Моли административният акт да бъде отменен и преписката - върната на административния орган за произнасяне с положително решение. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министър на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Поддържа, че не са налице важни причини, обосноваващи необходимост от преместване на нотариуса. Моли жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар. Заинтересованата страна Съвет на нотариусите на Нотариалната камара не изразява становище по същество. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Жалбоподателката е вписана като нотариус с рег. № ***, с район на действие Районен съд - гр. Провадия на основание заповед на министъра на правосъдието № СД-05-138/25.06.2015 г. Същата започва да извършва нотариална дейност в района през месец януари 2016 г. Със заявление вх. № 94-С-128 от 24.04.2017 г. прави искане до министъра на правосъдието за преместването й като нотариус в района на Районен съд - Варна. Молбата си мотивира с обстоятелството, че в края на 2016 г. започва да получава схващания по време на пътуване и болки по протежението на гърба. С течение на времето болките се задълбочили, като са придружени с чести световъртежи и залитания. След направен преглед при специалист – невролог на 15.03.2017 г. е снета анамнеза и е поставена диагноза [диагноза]. На 20.03.2017 г. след направена ренгенография на шийни прешлени, заключението на която е дегенеративно заболяване, засягащо ставния хрущял и нормалното костно формиране. Предписаното медикаментозно лечение не дало резултат. Последвала хоспитализация от 10.04.2017 г. до 15.04.2017 г. в МБАЛ "Света Марина" ЕАД гр. Варна. След проведени подробни и специализирани изследвания е установено наличие на " Дискова херния на Л5-Ес1 от проведения преглед от неврохирург. Обективираното мнение на специалистите след всички направени изследвания е диагноза "Увреждане на междупрешленните дискове в поясни и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия". Предписанието към епикризата след направената диагностика е медикаментозно лечение с провеждане на периодична физиотерапия. Релевират се доводи, че предписаното лечение трябва да бъде проведено в МБАЛ "Света Марина" ЕАД гр. Варна, поради наличието на подходящи условия за лечението(специалисти и оборудване). За установяване на сочените обстоятелства към искането си са представени амбулаторни листи, резултати от лабораторни изследвания и епикриза. Приложени са извадки от официалната страница на НСИ и ГД "ГРАО за броя на населението по области, общини, местоживеене и пол, обосноваващи втората кумулативно изисквана предпоставка от закона за преместване на нотариус от един район в друг. На 30.08.2017 г. Ж. е подала допълнително заявление до министъра на правосъдието, с което поддържа искането си от 24.04.2017 г., като сочи и настъпили след подаването му нови обстоятелства – влошаване на здравословното състояние, налагащо провеждането на "систематична физиотерапия" и "профилактични мероприятия", като същевременно продължителен престой във "фиксирана поза" в т. ч. шофиране е абсолютно противопоказен. В заявлението е посочено също, че районът на РС – Провадия е в сериозна демографска криза и необходимостта от нотариални услуги силно намалява. Поддържа също, че броят на жителите на община Варна предполага наличие на вакантни места за нотариус в района на Районен съд - Варна. Представя доказателства за посочените в молбата факти – амбулаторен лист и медицинско удостоверение за здравословното състояние, както и Извадка от официалния сайт на Имотен регистър – Статистика. Заявлението на Ж. е обсъдено на 07.02.2018 г. на заседание на комисия, назначена със заповед от 08.09.2017 г. на министъра на правосъдието. Становището на комисията, чиято задача съгласно посочената заповед е да извърши обективна преценка относно наличието на важни причини по смисъла на чл. 34б, ал. 1 ЗННД, е за неоснователност на искането, поради наличието само на една от законовите предпоставки на чл. 34б ЗННД. В случая е налице само обективна предпоставка – свободно място в района на РС – Варна, но липсва субективна предпоставка. С решение от заседание, проведено на 07.07.2017 г. по протокол № 6/07.07.2017 г., Съветът на нотариусите на Нотариалната камара не дава съгласие на преместване на жалбоподателя в друг съдебен район. Решението е мотивирано с липсата на важни причини, възникнали независимо и извън волята на нотариуса. Изложени са подробни съображения за основанията, поради които обстоятелствата от здравословен характер, посочени в заявлението, не могат да се приемат за такива. В решението е посочено също, че съгласно официалните данни на Националния статистически институт за населението на гр. Варна, липсват незаети места за нотариуси, поради което не е налице и обективната предпоставка на чл. 34б, ал. 1 ЗННД. След преценка на изложеното в заявлението, представените доказателства и решенето на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара, министърът на правосъдието издава заповед № СД-05-66/04.04.2018 г., предмет на обжалване, с която отказва да удовлетвори молбата за преместване по съображения, че не са установени важни причини по смисъла на закона, които да налагат това. При така установените факти настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, второ отделение, прави следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и от лице, за което оспореният административен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледаната по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 10, ал. 5 във връзка с чл. 34б, ал. 4 ЗННД орган, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) писмена форма, като съдържа посочените в текста реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед не страда от релевираните в жалбата пороци. Постановена е в съобразно материалноправните изисквания, предвидени в чл. 34б, ал. 1 и ал. 2 ЗННД. Съгласно цитираните разпоредби, нотариус може да бъде преместен в друг район на действие поради важни причини – обстоятелства, свързани със здравословното му състояние, семейно положение и др., които са настъпили независимо и извън волята му, след придобиване на правоспособността и които му пречат да изпълнява нотариални функции в съществуващия район на действие и при открито място по чл. 10 от ЗННД, разпоредба, която регламентира минималния брой места за нотариуси в определен район, съобразно числеността на населението и конкретната необходимост по преценка на министъра на правосъдието (чл. 10, ал. 4 от ЗННД). Анализът на посочените норми показва, че изброените предпоставки са кумулативни, т. е. преместването може да се осъществи само при едновременното наличие на двете условия - важни причини, които да налагат преместването и открито място за нотариус в района, в който действащият такъв иска да се премести. В случая, съобразявайки както доказателствата, представени в производството пред административния орган, настоящият съдебен състав приема, че материалноправните предпоставки за преместване на нотариуса в друг съдебен район НЕ са изпълнени. Съобразно изложеното в заявленията за преместване и ангажираните доказателства следва да се приеме, че НЕ са налице важни причини по смисъла изяснен по- горе. Нотариус Ж. е мотивирала заявлението си с излагане на причини от здравословен характер и такива от финансов характер, като счита, че същите водят до "пълна или частична невъзможност за упражняване на нотариалните функции в настоящия й район на действие. Поставените диагнози "Синдром на вертебробазиларната артериална система" и "Увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия", поради което се налага провеждането на периодична физиотерапия 2-3 пъти годишно, амбулаторно или в балнеосанаториални условия, както и спазването на медицински препоръки за двигателен режим с противопоказание за работа за работа, свързана с продължителен престой в седнало положение, с рязка смяна на позицията на тялото и с физическо натоварване в шийна и поясна област. Естеството на изброените и обективирани в медицински документи здравословни проблеми на нотариус Ж., не представляват пречка нотариусът да изпълнява функции в настоящия си район на действие. Законът предоставя възможност при временна невъзможност да изпълнява функциите си ( чл. 46, ал. 1 ЗННД), нотариусът да бъде заместен от помощник-нотариус по заместване, както и правна възможност да бъде заместван от друг свой колега от същия район на действие (чл. 47, ал. 1 ЗННД ). Дадените във връзка с установените диагнози на нотариуса препоръки от медицински лица, които той е представил, включват провеждането на периодична физиотерапия 2 – 3 пъти годишно, амбулаторно или в балнеосанаториални условия, както и спазването на медицински препоръки за двигателен режим с противопоказания за работа, свързана с продължителен престой в седнало положение, с рязка смяна на позицията на тялото и с физическо натоварване в шийната и поясната област. Тези препоръки важат както при упражняване на функции в РС – Провадия, така и във всеки друг съдебен район, поради това, че дейността на нотариуса е свързана именно с работа в седнало положение, която работа не се променя спрямо района на действие на нотариуса. С оглед предписанията към нотариус Ж., може да се направи извод, че преместването й в района на РС – Варна, няма да облекчи физическото натоварване, а точно обратното, поради по-големия обем на работа, би се стигнало до по-интензивно нарушаване на противопоказния режим на работа, свързана с продължителен престой в седнало положение и натоварване в шийната и поясната област. Посочената допълнителна причина за преместване в заявлението от 30.08.2018 г. е от икономическо естество и същата въобще не попада в обхвата на чл. 34 б, ал. 2 ЗННД. Ако се допусне извод, че намалелия обем на работа е основания за преместване, то би се стигнало до ситуация в която, всеки нотариус от по-малък район и съответно с по-малък обем на работа от този в по-големите райони, би имал основание да иска преместване. Министъра на правосъдието е длъжен да съблюдава обществения интерес, така че обстоятелства от икономически и финансов характер не биха могли да обективират положителното му решение по молба за преместване. След като не са налице важни причини по смисъла на закона от здравословен, семеен и друг характер, основаващи искането преместване, законосъобразно министърът на правосъдието е отказал да го извърши с обжалваната пред съда заповед. Предвид гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалвания с нея административен акт за законосъобразен, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото разноските са в тежест на жалбоподателя и в полза на ответника следва да се присъди юрисконсутско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховния административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

2
  • чл. 34 ЗННД
  • чл. 34