Решение № 466 от 16.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6249/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Г.М." ЕООД, притежаващо [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, район Искър, ж.к. "Гара Искър", ул."5010 - та", 1, депозирана чрез адвокат - пълномощник, против Решение 3327/16.05.2022 г. на Административен съд София - Град, Първо отделение, 42 състав, постановено по адм. д. 10951 по описа за 2020 г. на този съд. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение Р - 555/32 - 317639/30.10.2020 г., издадено "за" Директора на Агенция "Митници", с което е отнет лиценз 141 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки на "Г.М" ЕООД, с идентификационен номер на лицензиран складодържател BGNCA00052000, с адрес на данъчния склад гр. София, ул. "Поручик Хр. Топракчиев", 1, идентификационен номер на данъчния склад BGNCA00052001, и е прекратено действието на същия лиценз. В полза на Агенция "Митници" е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Касаторът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Според касатора Решение Р - 555/32 - 317639/30.10.2020 г. на Директора на Агенция "Митници" е нищожно, на основание чл.177, ал.2 АПК, т.к. административният орган е издал повторен акт - цитираното решение, със същото съдържание като отменения административен акт - Решение Р - 39/32 - 26835/25.01.2019 г. на Директора на АМ, без да се съобрази със задължителните указания по тълкуване и прилагане на материалния закон, дадени с Решение 5333/09.08.2019 г. по адм. д. 2018/2019 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение 10265/27.07.2020 г. по адм. д. 12673 по описа за 2019 г. на ВАС. В КЖ се твърди, че Решение Р - 555/32 - 317639/30.10.2020 г. на Директора на Агенция "Митници" е в противоречие с материалния закон, защото към момента на издаването на акта са липсвали предпоставките на чл.47, ал.1, т.5 ЗАДС, т.к. наложената с наказателното постановление имуществена санкция е била заплатена. По този начин са постигнати целите, предвидени в чл.12 ЗАНН и в процесния казус не се касае за тежко нарушение по смисъла на чл.4, т.18 ЗАДС. Касаторът счита, че е изтекла погасителна давност за предприемане на действията на административния орган касателно прекратяване и отнемане лиценза на дружеството. Ответникът по КЖ - Директорът на Агенция "Митници" я е оспорил с доводи, конкретизирани в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание от процесуален представител. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, прецени КЖ за допустима и основателна. По делото е установено следното: "Г.М." ЕООД е притежавало лиценз 141 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, издаден на основание чл.50, ал.1 ЗАДС. С НП 67/2014/2015 г. на Директора на Дирекция "Митническо разузнаване и разследване" в ЦМУ на АМ, е наложена имуществена санкция, на основание чл.126 ЗАДС на "Г.М." ЕООД, отнети са в полза на държавата литрите етилов алкохол, неденатуриран, на основание чл.124, ал.1 ЗАДС и е отнет в полза на държавата товарен автомобил "Ивеко" с рег. [рег. номер], собственост на дружеството. С Решение от 06.01.2017 г. на РС - гр. Ихтиман по нахд. 266/2016 г. е потвърдено постановлението. С Решение 534/21.06.2017 г. на АСО по кнахд 346/2017 г. е оставено в сила решението на РС - гр. Ихтиман. С Решение Р - 505/32 - 188858/10.07.2017 г. на Директора на АМ е отнет лиценз 141 на "Г.М." ЕООД и е прекратено действието на лиценза. С Решение 1573/09.03.2018 г. на АССГ по негово адм. д. 8195/2017 г. е отхвърлена жалбата срещу решението на директора на АМ. С Решение 13945/14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. 7499 по описа за 2018 г. е отменено първоинстанционното решение и е прогласена нищожността на Решение Р - 5050/32 - 188858/10.07.2017 година на Директора на АМ. Впоследствие с Решение Р - 39/32 - 26835/25.01.2019 г. на Директора на АМ, лиценз 141 на "Г.М." ЕООД като лицензиран складодържател, е отнет и е прекратено действието му. Това решение е отменено с Решение 5333/09.08.2019 г. на АССГ по адм. д. 2018/2019 година, т.к. е установено допуснато съществено нарушение, изразяващо се в неуведомяване на "Г.М." ЕООД за започване на производството по отнемане на лиценза. Решението на АССГ е оставено в сила с Решение 10265/27.07.2020 г. на ВАС, Осмо отделение, по адм. д. 12673/2019 година. С писмо изх. 32 - 250675/27.08.2020 г. дружеството е уведомено за започване на производството, след което е депозирано от "Г.М." ЕООД становище с рег. 32 - 276491/23.09.2020 година. Административното производство е приключило с издаване на процесното Решение Р - 555/32 - 317639/30.10.2020 г. на Директора на АМ, с което на основание чл.53, ал.3 вр. с ал.1, т.3 и ал.2, т.1 ЗАДС е отнет лиценз 141 и е прекратено действието на лиценза. Административният съд е отхвърли жалбата срещу решението като неоснователна, приемайки че актът е валиден, защото е издаден от компетентен орган, в предписаната форма, мотивиран е и е материално законосъобразен. В съдебното решение е посочено, че не е изтекла погасителна давност. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Фактите по делото са безспорно установени и не следва да бъдат приповтаряни. Доводът на касатора за нищожност на админстративния акт е неоснователен, поради неприложимост към разглеждания казус на чл.177, ал.2 АПК. Административният съд не е разрешил спора по същество, а е постановил отмяна на лиценза вследствие установено съществено процесуално нарушение. Поради това издаденото впоследствие решение от директора на АМ е валиден, но незаконосъобразен административен акт . Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2, т.1 ЗАДС лицензът за управление на данъчен склад се отнема, когато неговият титуляр престане да отговаря на условията по чл.47, в частност на това по ал.1, т.5 ЗАДС - неизвършването на тежко или повторно нарушение по ЗАДС, с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със споразумение. Тежко нарушение по смисъла на чл.4, т.18 ЗАДС е това, за което има влязло в сила НП, налагащо имуществена санкция в размер над 15 000 лева. Не се спори по делото, че на "Г.М." ЕООД е била наложена имуществена санкция в размер над цитирания, но както сочи и жалбоподателят, тя е била заплатена преди издаване на оспорения административен акт. Същото обстоятелство е установено от съда в Решение 5333/09.08.2019 г. на АССГ, Трето отделение, 2 състав по адм. д. 2018 по описа за 2019 година. Решаващият съд е обсъдил в него факта на заплащане на имуществената санкнция и го е съпоставил с нормата на чл.12 ЗАНН, приемайки че целеният с НП правен ефект - налагане и изпълнение на административното наказание е настъпил, реализирани са целите на индивидуалната и генерална превенция. Видно е по делото че, макар формално да липсва споразумение, сключено между "Г.М." ЕООД и административнонаказващият орган, то се е проявил правният ефект от заплащането на имуществената санкция и са реализирани целите на превенцията преди издаване на процесното решение на Директора на АМ. Тези обективни факти и обстоятелства са установени от административният съд, с влязло в сила решение, поради което настоящата касационна инстанция счита, че към момента на издаване на административния акт не е било налице условието по чл.47, ал.1, т.5 ЗАДС, поради което решението на административния съд е неправилно, същото трябва да бъде отменено, след което да се отмени административния акт като незаконосъобразен. Разноски: В първоинстанционното производство "Г.М." ЕООД е направило разноски общо в размер на 2140 лева, за които е представило списък и писмени доказателства. С оглед на това и предвид на резултата по делото, в полза на дружеството трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 2140 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение