Решение № 6719 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13800/2013 г.

Решение № 6719 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13800/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Директорът на Агенция "Митници", представляван от юрск. Димитров, обжалва решение № 5411/07.08.2013 г., постановено по адм. дело № 4865/2012 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на Административен съд София- град /АССГ/ е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо това да отхвърли жалбата на "Юнифайт дистилърс" ООД гр. София против решение № 231/25.04.2012 г. на директора на Агенция "Митници". Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Юнифайт дистилърс" ООД гр. София, чрез своя процесуален представител адв. Табаков, в писмени бележки и становище по същество, поддържа неоснователност на касационната жалба, за което развива подробни съображения. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си АССГ е обявил нищожността на решение № 231/25.04.2012 г., издадено от директора на Агенция "Митници", с което е отнет лиценз № 146, издаден на "Юнифайт дистилърс" ООД гр. София за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, находящ се в гр. София, с вписани идентификационен номер на лицензиран складодържател BGNCA00039000 и идентификационен номер на данъчен склад - BGNCA00039001 и е прекратено неговото действие. Първоинстанционният съд е описал подробно фактическата обстановка по спора. Приел е, че жалбоподателят е адресат на издаден лиценз № 146 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, находящ се в гр. София, ул. "Пробуда" № 12А. По силата на оспореното по съдебен ред решение № 231/25.04.2012 г. лицензът е отнет и действието му е прекратено на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗАДС тъй като дружеството е престанало да отговаря на условията по чл. 47, ал. 1 ЗАДС за предоставяне на лиценза - поради извършени повторни или тежки нарушения по ЗАДС, обективирани с посочени и представени наказателни постановления. При проверка валидността на издадената и оспорена пред съда заповед, съдът е установил безспорния факт, че заповедта е издадена от името на директора на агенция "Митници", подписана със запетая от заместник-директора на Агенция Митници - Б. Борисов по силата на заповед за заместване № ЗМФ 469/10.04.2012 г. Съгласно приетата като писмено доказателство заповед № ЗМФ 469/10.04.2012 г., издадена от Министъра на финансите, на основание чл. 3, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерство на финансите и във връзка с разрешен годишен отпуск на директора на Агенция "Митници" - Ваньо Танов за периода 17 април - 27 април 2012 г. вкл. е наредено последният да бъде заместван от Борислав Маринов Борисов - заместник директор на Агенция "Митници". Не са представени доказателства за ползвания отпуск от директора на Агенция митници, въпреки дадените от съда указания. При така установените обстоятелства относно компетентността на органа, издал оспорения индивидуален акт и предвид тълкуваните от съда разпоредби на Закона за митниците, Устройствения правилник на Агенция Митници в редакцията му към релевантния момент на издаване на заповедта /чл. 4 - в ред. ДВ бр. 100/2009 г./, както и на текста на чл. 53, ал. 3 ЗАДС /ред. ДВ бр. 95/2009 г./, съдът е достигнал до извода, че само Директорът на Агенция Митници като орган, комуто е възложено да издава индивидуални административни актове с предмет - отнемане на лиценз за управление на данъчен склад - има правомощия да издава акт с такъв предмет. Същият орган може да делегира тази своя компетентност и пак той може да издава заповед за заместване при негово отсъствие. Съдът е приел, че министър на финансите няма компетентност да издава заповеди за заместване на директора на Агенция Митници, поради което заместник-директорът Борисов не е бил надлежно овластен да упражнява правомощията на директор на агенцията, съответно и да издаде оспорената заповед. Приел е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при липса на компетентност, което е негов тежък и неотстраним порок. При този порок заповедта е нищожна и не е произвела правни последици. Като е констатирал това съдът е обявил нищожността на оспорения пред него акт. Постановеното решение на Административен съд София-град е правилно. Въпросът за валидността на оспорения по съдебен ред акт е от съществено значение за изхода на спора и законосъобразното му развитие, поради което винаги подлежи на преценка, вкл. и служебно от съда. Обстоятелството, че валидността на акта не е била преценявана при постановяване на актовете във връзка със съдебното оспорване на допуснато предварително изпълнение на акта, не преклудира възможността тази преценка да се извърши по всяко време и във всяка съдебна инстанция, до приключване с влязло в сила съдебно решение на оспорването на административния акт. В този смисъл наведените от касатора доводи за незаконосъобразност на обжалваното от него решение предвид постановените съдебни определения във връзка с предварителното изпълнение на заповедта, са неоснователни. Неоснователни са и оплакванията на касатора във връзка с твърдяното от него погрешно тълкуване от страна на съда на приложимите нормативни разпоредби. Според касатора при историческото и граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Устройствения правилник на Агенция Митници, както и на разпоредбите на З, вкл. и на чл. 9, ал. 1 ЗМ, според който директорът на Агенция Митници и неговите заместници се назначават от Министъра на финансите, следва извод, че министърът на финансите е органът, който е компетентен да издаде заповед за заместване на директора на агенция митници при отсъствие на последния. Счита, че министърът на финансите е притежател на правомощията, които е делегирал, поради което надлежно е делегирал част от тях, временно до завръщане на титуляра, по силата на издадената заповед за заместване, на подчинения си орган - заместник- директор на Агенция митници. При преценка законосъобразността на обжалваното пред ВАС решение, настоящият касационен състав намира същото за обосновано и законосъобразно. Правилно е прието от съда, че по силата на чл. 53, ал. 3 ЗАДС заповедта, имаща за предмет отнемане и прекратяване на лиценз за управление на данъчен склад, е индивидуален административен акт, който се издава от директора на агенция Митници. Това е законовооправомощеният орган, на когото е възложена компетентността за издаване на този акт. Липсва законова уредба - както по смисъла на ЗМ, така и на устройствените правилници на МФ и на Агенция Митници, според която това правомощие да е възложено на Министъра на финансите. Съгласно чл. 9 от ЗМ Министърът на финансите назначава и освобождава директора на Агенция Митници и неговите заместници, но уредбата не сочи, че министърът упражнява техните правомощия. По силата на назначаването министър на финансите не делегира свои правомощия на директора на агенция митници, тъй като тези правомощия на директора произтичат от закона и са строго уредени в ЗМ, нормативните актове по прилагането му и други специални закони /в частност - чл. 53, ал. 3 ЗАДС/. Ето защо е несъстоятелен аргументът на касатора, че министърът на финансите е притежател на делегираните от него правомощия със заповед № ЗМФ 469/10.04.2012 г. Правомощията за издаване на акт за отнемане на лиценз по ЗАДС са възложени по силата на закона единствено и само на административния орган - Директор на Агенция митници. Съответно само той, освен ако не е налице друга законова уредба, има правомощие да делегира тези свои права, отчасти или изцяло, на подчинени нему органи. В случая не се твърди наличие на такова делегиране, поради което същото не се обсъжда. В случая е налице хипотезата на заместване поради отсъствие на единствения титуляр на правомощията поради отпуск /директор на агенция митници/. В тези случаи на обективна невъзможност, така както това е прието и в ТР № 4/2004 г. на ВАС по т. дело № ТР-4/2002 г. на ОС на ВАС, поради необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице като за определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това не от свое име, а от името на замествания орган, т. нар. "предоставяне за упражняване" на правомощия. В процесния случай, поради отсъствието и обективната невъзможност на титуляра на административните правомощия - директор на агенция Митници- В. Танов, е налице хипотезата на т. нар. предоставяне на правомощия. Съгласно приетото по-горе в ТР № 4, наложилата се дългогодишна теория и практика, титулярът е този, който следва да издаде изрична заповед за заместването си, в случай че не е налице друга императивна нормативна уредба. Такава уредба според касатора е разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Устройствения правилник на Агенция Митници, приет с ПМС № 302/2009 г. /сега отменен/ в редакцията й към датата на издаване на заповедта - ДВ бр. 100/2009 г./. Тази редакция гласи следното: "Функциите на директора в негово отсъствие или когато ползва законоустановен отпуск, се изпълняват от определен със заповед за всеки конкретен случай заместник- директор". Тълкувана граматически и систематично /във връзка с ал. 2, която гласи, че директорът делегира със заповед своите правомощия на заместник-директорите си/, разпоредбата ясно сочи, че титулярът, директор на агенцията е този, който следва да издаде заповед за заместването си. И в този случай не е налице отклонение от установените принципи и правила на фигурата на заместването. По никакъв начин от текста на разпоредбата не може да се направи извод, че заповедта за заместване се издава от Министъра на финансите. Такъв извод, както вече се посочи е несъстоятелен единствено и само поради обстоятелството, че директорът на агенция митници са назначава от министъра на финансите, а още по-малко на съществуващото между тях трудово правоотношение, както се апелира от касатора. Още повече, че в случая, за да издаде заповедта за заместване № ЗМФ 469/10.04.2012 г., министър на финансите се е позовал само на Устройствения правилник на МФ - чл. 3, ал. 2, според която разпоредба "Министърът ръководи и представлява министерството". В случая тази разпоредба е неотносима към правомощията на директора на агенция митници и позоваването на нея от страна на министъра на финансите е незаконосъобразно. Позоваването от страна на касатора на обичайната въведена практика за издаване на сходни заповеди или на възможността за затрудняване или спиране на работата на агенцията, са неотносими. Направеният от касатора исторически преглед на законодателните изменения в разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от УП на АМ, обратно на твърдяното от него, също сочи на извода, че заповедта за заместване може и следва да се издава само от директора на агенцията като титуляр на правомощията, не и от министъра на финансите, който не се явява надлежно овластен за това. Видно е, че до 15.12.2009 г. действа предходния отменен УП на АМ, според който - чл. 5, ал. 2 - в отсъствие на директора той се замества от определен със заповед на министъра на финансите заместник-директор. След това, по силата на следващия УП на АМ, действал в периода от 15.12.2009 г. до 18.03.2014 г., както и по силата на сега действащия УП на АМ /приет с ПМС № 57/14.03.2014 г./ разпоредбите съответно на чл. 4, ал. 3 и чл. 5, ал. 3 са формулирани по начин, който сочи, че законодателят е изоставил въведената по изключение практика заповедта за заместване директора на Агенция Митници да се издава от министъра на финансите като първоначално само премахва текста "на министъра на финансите", а впоследствие, с цел яснота при подобни на настоящия случай, изрично въвежда, че заповедта е на директора на агенция митници. Именно до тези изводи и до това правно разрешение на спора е достигнал административният съд при преценка валидността на оспорения пред него административен акт. Направените от съда изводи са обосновани и законосъобразни. Актът е издаден от заместник-директор на агенция Митници, който е ненадлежно оправомощен за това, поради липса на правомощия и компетентност на министъра на финансите от една страна да възлага правомощия по чл. 53, ал. 3 ЗАДС, каквито не са му законово вменени, а от друга страна - да определя заместващ на административния орган - директор на агенция митници като титуляр на правомощията, за което също няма законово установена възможност предвид обсъдените по-горе разпоредби на закона за митниците, актовете по прилагането му и Устройствения правилник на агенция Митници. За прецизност следва да се отбележи, че сходно тълкуване на спорната разпоредба на УП на АМ е намерено и дадено и от общите съдилища във връзка с дисциплинарната власт и правомощия на директора на агенцията /решение на ВКС по гр. дело № 130/2011 г., III г. о., ГК/. Предвид изложеното дотук и като намира за неоснователни наведените касационни оплаквания, а обжалваното решение, с което е обявена нищожността на решение № 231/25.04.2012 г. на директора на Агенция "Митници"поради липса на компетентност на издателя му - за обосновано и законосъобразно, касационният съд приема, че решението на АССГ следва да се остави в сила. При този изход на спора в тежест на бюджета на касатора са направените от ответника по касация разноски в касационното производство. Съобразно направеното от ответника възражение за прекомерност и действителната правна и фактическа сложност на спора, заплатените разноски следва се редуцират до размер от 5000 лв., в който се присъждат на ответника по касация. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,