Решение № 5356 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8246/2013 г.

Решение № 5356 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8246/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Кракра Перник" ООД - гр. Варна, представлявано от управителя Светлана Марешка, чрез пълномощника адв. Методи Байкушев, против решение № 62/19.04.2013 г., постановено по адм. дело № 80/2013 г. по описа на Административен съд гр. Перник, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД-09-790/19.12.2012 г., издадена от директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ - гр. Перник. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт в частта, с която на "Кракра Перник" ООД е наложена санкция "финансова неустойка" на основание чл. 35, ал. 1, т. 6, б. "а" от договор № 14040/17.06.2011 г., в размер на 240 лв. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районната здравноосигурителна каса - гр. Перник, чрез пълномощника юрисконсулт Мария Иванова - Петкова оспорва жалбата, като поддържа, че обжалваното съдебно решение е правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото, доводите в касационната жалба и след като извърши служебна проверка на обжалваното съдебно решение на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и при наличие на правен интерес. С обжалваното решение на Административен съд гр. Перник е отхвърлена жалбата на "Кракра Перник" ООД, като собственик на аптека "Марешки" с адрес гр. Перник, ул. "Рига" № 8, против заповед № РД-09-790/19.12.2012 г. на директора на РЗОК гр. Перник. В мотивите на съдебното решение е посочено, че пред съда се обжалва заповед № РД-09-790/19.12.2012 г. на директора на РЗОК гр. Перник, с която на "Кракра Перник" ООД е наложена санкция общо в размер на 750 лв. за констатирани нарушения по изпълнение на индивидуален договор № 140404/17.06.2011 г., като проверката е извършена въз основа на заповед № РД-09-703/29.11.2012 г. на директора на РЗОК. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол № 35/30.11.2012 г., в който са отразени нарушения в седем пункта по чл. 6, ал. 1, т. 10 от индивидуалния договор, по чл. 6, ал. 1, т. 3 и по чл. 15, ал. 2 от индивидуалния договор; подаденото възражение против протокола е частично уважено, в резултат на което е издадена процесната заповед, която е потвърдена при обжалването по административен ред. Съдът е приел, че нарушенията, които са установени при проверката са доказани, като първото нарушение е доказано предвид представените по делото рецептурни бланки, по които се дублират копията. Доказано е също дублирането, непопълването и невписване на всички данни в рецептите от изпълнилата аптека при отпускането на лекарствените продукти, както и несвоевременното им въвеждане в информационната база към НЗОК, които представляват нарушения на индивидуалния договор и са фактическо основание за налагане на санкциите. Последните са определени в договора като абсолютни стойности и директорът на РЗОК се е съобразил с тях. В мотивите на решението съдът е посочил също, че индивидуалният договор е бланков, задължителен за страните, наложен при условия и форма от административния орган и съдът се е запознал със съдържанието му от интернет страницата на НЗОК. Настоящият касационен състав намира следното по така постановеното решение: От фактическа страна се установява, че въз основа на заповед № РД-09-703/29.11.2012 г. на директора на РЗОК гр. Перник, е извършена проверка от определения контролиращ екип /състоящ се от финансов инспектор към отдел "ДКИИМБДПАИО" и двама експерти в дирекция "ФКИМПА"/ на аптека с регистрационен номер № 140064, находяща се в гр. Перник, ул. "Рига" № 8, по изпълнение на индивидуален договор № 140404/17.06.2011 г. и приложенията към него. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол № 35/30.11.2012 г., в който са направени констатации за установените нарушения. От "Кракра Перник" ООД - гр. Варна, като собственик на аптеката, до директора на РЗОК са подадени възражения против констативния протокол, част от които са уважени и от последния е издадена заповед № РД-09-790/19.12.2012 г., с която на "Кракра Перник" ООД са наложени санкции - финансови неустойки за допуснати нарушения по три точки, както следва: по т. I - за дублиране на предписанията в рамките на срока, за който са предписани лекарствените продукти е прието, че е допуснато нарушение по чл. 6, ал. 1, т. 10 от договор № 140404/17.06.2011 г., като нарушенията са описани в 7 пункта с посочени номера и дати на рецептурните бланки и вида на лекарствения продукт; за тези нарушения са наложени санкции - финансови неустойки в размер от 50 лв. за всяко нарушение, общо в размер на 350 лв., на основание чл. 35, ал. 1, т. 4 от договора; по т. II от заповедта е прието, че е допуснато нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 3 от договора и ограничението на колона "Ограничения в начина на предписване при различни индикации" на Приложение 1 на Позитивния лекарствен списък за лекарствените продукти, за което е наложена санкция - финансова неустойка в размер на 50 лв., на основание чл. 35, ал. 1, т. 4, б. "а" от договора; по т. III от заповедта е констатирано нарушение по чл. 15, ал. 2 от договор № 140404/17.06.2011 г., предвид това че при извършена проверка на 30.11.2012 г. в аптеката и съгласно констативен протокол № 35/30.11.2012 г. е установено, че изпълнителят не въвежда рецептурните бланки в приемното помещение на аптеката, за което е наложена санкция - финансова неустойка в размер на 240 лв., на основание чл. 35, ал. 1, т. 6, б. "а" от договора. С жалба вх. № 29-03-1/03.01.2013 г., подадена от "Кракра Перник" ООД до управителя на НЗОК е обжалвана само т. III от заповед № РД-09-790/19.12.2012 г. на директора на РЗОК - гр. Перник. С решение № РД-19-4/24.01.2013 г. на управителя на НЗОК, постановено в производство по реда на чл. 97 АПК, тази жалба е отхвърлена, като изрично е посочено, че се отхвърля жалба вх. № 29-03-1/3.01.2013 г., с която се обжалва заповед № РД-09-790/19.12.2012 г. на директора на РЗОК гр. Перник в частта й по т. III. Производството по адм. дело № 80/2013 г. по описа на Административен съд гр. Перник, по което е постановено обжалваното в настоящото производство съдебно решение № 62/19.04.2013 г., е образувано по жалба с вх. № 473/18.02.2013 г. по регистъра на Административен съд гр. Перник, подадена от "Кракра Перник" ООД. По жалбата първоначално е било образувано адм. дело № 66/2013 г. по описа на същия съд, което е прекратено с определение № 54/25.02.2013 г., а копие от жалбата е изпратено до административния орган за комплектоване, като след връщането й в съда е образувано адм. дело № 80/2013 г. От съдържанието на жалбата до съда недвусмислено се установява, че се обжалва заповед № РД-09-790/19.12.2012 г. на директора на РЗОК гр. Перник само в частта по т. III - за наложена санкция - финансова неустойка в размер на 240 лв. за нарушение по чл. 15, ал. 2 от индивидуален договор № 140404/17.06.2011 г. Предметът на оспорването е ясно посочен от оспорващия, като е означен като част от заповедта /по т. III/ и същевременно подробно е описано съдържанието на заповедта в тази част, поради което не би могло да съществува никакво съмнение относно предмета на оспорване. Както се посочи по-горе, с обжалваното в настоящото производство съдебно решение първоинстанционният съд се е произнесъл по законосъобразността на цялата заповед - по всичките три точки, по които са наложени санкции - финансови неустойки. Като се е произнесъл по част от административния акт, който не е бил оспорен пред него, съдът се е произнесъл извън предмета на оспорването и е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в съответната част на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Въпреки че в касационната жалба липсва оплакване за недопустимост на решението, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи служебно за допустимостта на съдебното решение и при констатация за недопустимост, следва да го обезсили. Поради това че в случая съдът се е произнесъл без да е сезиран относно законосъобразността на заповед № РД-09-790/19.12.2012 г. в частта по т. I и т. II от същата, постановеното от него съдебно решението следва да бъде обезсилено в тази част и на основание чл. 221, ал. 3, предложение първо АПК съдебното производство в тази част следва да бъде прекратено като образувано без да е налице надлежно сезиране на съда. В останалата част съдебното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът се е произнесъл по законосъобразността на заповед № РД-09-790/19.12.2012 г., включително в частта й по т. III, с която е бил сезиран, без да е събрал административната преписка по делото и по-конкретно - без да събере като доказателство по делото индивидуален договор № 1404004/17.06.2011 г., за който в констативния протокол е посочено, че е сключен между "Кракра Перник" ООД и НЗОК за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. В досието по съдебното дело липсва такъв договор, като нито е описан като част от административната преписка, изпратена на съда с придружително писмо изх. № 11-00-16/27.02.2013 г. от РЗОК, нито в протокола на единственото съдебно заседание по делото от 21.03.2013 г., не са налице и други данни за представянето му по делото. Нещо повече, от мотивите на съдебното решение недвусмислено се установява, че съдът е постановил решението без да се запознае със съдържанието на индивидуалния договор, като изрично е посочил, че индивидуалният договор е бланков, задължителен за страните, наложен при условия и форма от административния орган и съдът се е запознал със съдържанието му от интернет страницата на НЗОК. Индивидуалните договори не са публикувани на страницата на НЗОК, което за случая означава, че съдът се е запознал с бланков договор, какъвто се публикува. Като е процедирал по посочения начин, съдът е допуснал на първо място съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 152, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, според които следва да събере служебно цялата административна преписка, а индивидуалният договор в случая несъмнено е част от тази преписка, след като всички констатации и изводи за допуснати нарушения, както и за основанието за налагане на санкции и за размера им, са основани на този договор. На второ място, изводът на съда, че клаузите на конкретния индивидуален договор са идентични с тези на бланковия договор, е необоснован, тъй като съдът изобщо не се е запознал със съдържанието на индивидуалния договор, за да преценява дали е идентичен с бланковия, който се намира на интернет страницата на НЗОК. На следващо място, писмените доказателства, на които съдът основава изводите си, следва да бъдат представени от страните по делото и съответно да бъдат приети като доказателства от съда. Като е основал изводите си на доказателство, което не е приложено по делото и с чието съдържание изобщо не се е запознал, съдът е направил необосновани изводи. Липсата на посоченото доказателства препятства осъществяването на проверката от страна на касационния състав относно спазването на материалния закон при издаването на оспорената пред съда заповед в частта по т. III, тъй като според съдържанието на заповедта и констативния протокол, въз основа на който е издадена, както нарушението, така и основанието за налагането на санкция и размера й са изведени от съдържанието на индивидуалния договор. Допуснатите от съда нарушения на процесуални правила са обусловили крайния извод на съда, затова са съществени и представляват основание за отмяна на решението в допустимата му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. При този изход на спора разноски за настоящото производство не се възлагат. Предвид правилото по чл. 226, ал. 3 АПК, същите следва да бъдат възложени при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение