Решение № 5370 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12076/2019 г.

Решение № 5370 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12076/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 1605/22.07.2019 г. на Административен съд - Пловдив, II състав, постановено по адм. д. № 1026 по описа за 2019 г. на този съд, в частта с която е отменен РА № Р – 16000917003149 – 091 - 001/03.01.2018 г., издаден от началник сектор в ТД – Пловдив на НАП и от главен инспектор по приходите в ТД – Пловдив, потвърден с Решение № 157 от 23.03.2018 г. на директора на Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, на М. Кирчев, притежаващ ЕГН: [ЕГН], както следва:

• в частта му, с която на М. Кирчев е установен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 6082, 67 лв. и са начислени лихви в размер на 2273, 35 лв., за сумата над 227, 46 лв. до пълния размер на задължението от 6082, 67 лв., както и за определените законни лихви над 85, 01 лв. до пълния им размер от 2273, 35 лева;

• в частта му, с която на М. Кирчев са определени вноски за ДСО по КСО за 2013 г. за самоосигуряващо се лице в размер на 3025, 20 лв. и са начислени лихви в размер на 1177, 89 лв., за сумата над 645, 12 лв. до пълния размер на задължението от 3025, 20 лв., както и за определените законни лихви над 288, 35 лв. до пълния им размер от 1177, 89 лв.;

• в частта му, с която на М. Кирчев са определени вноски за ДЗПО – УПФ по КСО за 2013 г. за самоосигуряващо се лице в размер от 1182 лв. и са начислени лихви в размер на 460, 21 лв., за сумата над 252 лв. до пълния размер на задължението от 1182 лв., както и за определените законни лихви над 112, 63 лв. до пълния им размер от 460, 21 лв.;

• в частта му, с която на М. Кирчев са определени вноски за ЗО по ЗЗО за 2013 г. за самоосигуряващо се лице в размер на 1189, 20 лв. и са начислени лихви в размер на 736, 38 лв., за сумата над 403, 20 лв. до пълния размер на задължението от 1189, 20 лв., както и за определените законни лихви над 180, 25 лв. до пълния им размер от 736, 38 лева.

• в частта, с която М. Кирчев е осъден да заплати на Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП разноски в размер на 392, 59 лева.

Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е недопустимо и неправилно по смисъла на чл. 209, т. 2, т. 3 АПК, т. к. произнасяйки се в едната част административният съд е излязъл извън пределите на своята компетентност. В останалата част решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отделните оплаквания са конкретизирани в КЖ. Моли за частично обезсилване на решението и прекратяване на производството/за пререшаване на делото в останалата обжалвана част.

Ответникът по касационната жалба – М. Кирчев я е оспорил с доводи, изложени от адвокат – пълномощник в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание. Моли за оставяне в сила на съдебното решение в обжалваните части и присъждане направените разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като съдебното решение е неправилно.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта и правилността на решението на релевираните касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Делото е за втори път на производство пред ВАС. С влязло в сила решение № 4944/03.04.2019 г. състав на ВАС – Първо отделение по адм. д. № 14375/2018 г. е отменил частично решение № 1998/09.10.2018 г. по адм. д. № 1369 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пловдив, връщайки делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане е изслушано заключение по СсчЕ, изготвено от в. л И. Стоянова, след което е постановено процесното решение в обжалваната му част. Обсъдена е хронологията на делото, обосновавайки извод, че предмет на производството пред съда е установяването на задължения по ЗДДФЛ за 2013 г. и вноски за ДОО по КСО, ДЗПО – УПФ, ВО за 2013 г. за самоосигуряващо се лице. Ревизията е извършена по реда на чл. 122, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, установен е данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2013 г. и допълнително определени вноски за ЗОВ. Извършени са насрещни проверки на И. Кирчев – брат на М. Кирчев, на П. Петков, за което са съставени ПИНП. Събрани са писмени обяснения във връзка с предоставени суми в заем. Депозирано е заверено копие от договор за банков кредит, реализирана е насрещна проверка на родителите на РЛ, а именно: на Д. Стайков и на П. Стайкова по повод направено от тях дарение на М. Кирчев. Събрани са писмени документи за получените пенсионни плащания, за банковите депозити, както и обяснителна записка на РЛ. По време на съдебното производство са разпитани в качеството им на свидетели П. Петров, П. Петков и Н. Панов. Приходните органи са констатирали, че има превишаване в общ размер от 66925, 07 лева представляващо разликата между сбора на паричните средства в началото на данъчния период и постъпленията за годината, както и сбора на разходите и паричните средства в края на данъчния период. Съобразно указанията на ВАС, вещото лице по СсчЕ е изготвило различни варианти на заключението си, като съдът е кредитирал заключението на експерта.

По допустимостта на съдебното решение в обжалваната част:

Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че обжалваното решение на АдмС – Пловдив е недопустимо в частта, с която съдът е отменил РА № Р – 16000917003149 – 091 - 001/03.01.2018 г., издаден на М. Кирчев, от началник сектор в ТД – Пловдив на НАП и от главен инспектор по приходите в ТД – Пловдив, потвърден с Решение № 157 от 23.03.2018 г. на директора на Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, касаеща установен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2013 г. за сумата над 227, 46 лв. до 276, 40 лв., както и за определените законни лихви над 85, 01 лв. до 103, 30 лева. За разликата между тези суми първоинстационното решение не е било обжалвано, поради което е влязло в сила. Делото е върнато от състава на ВАС – Първо отделение за ново разглеждане в частта относно установения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за сумата над 276, 40 лв. до пълния размер и за лихвите над 103, 30 лева до пълния им размер, респ. по този предмет съдът е трябвало да се произнесе при новото разглеждане. В същият смисъл, съдебното решение в частта, с която е отменен РА за разликата между 227, 46 лв. до 276, 40 лв. и за отменената разлика в лихвата между 85, 01 лв. и 103, 30 лева, е недопустимо, то трябва да бъде обезсилено, като се прекрати производството по делото в тази му част. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият касационен състав не споделя оплакването на касатора, че административният съд не се е съобразил с указанията, дадени в отменителното решение. Това е така, защото при новото разглеждане на делото е допусната СсчЕ, след което административният съд е формирал мотивите си въз основа цялостно обсъждане на събраните доказателства и заключението на вещото лице, съгласно изискванията на чл. 202 ГПК. М. Кирчев е провел пълно насрещно доказване, ангажирайки по делото гласни и писмени доказателства, които са анализирани много подробно от първоинстанционния съд. Писмените документи не са оспорени от процесуалния представител на приходната администрация. Обясненията на П. Петров и Пл. Петков са допустими съобразно разпоредбата на чл. 158, ал. 1 ДОПК вр. с чл. 57, ал. 2, т. 2 от кодекса. Още по време на административното производство са събрани договори за кредит, заем и разписки за предаване и връщане на паричните средства. Свидетелските показания следва да бъдат преценявани не само въз основа на тяхната заинтересованост, но и предвид обективността им, тяхното съответствие с останалите доказателства по делото. Свидетелите са потвърдили предоставянето на паричните средства. При новото разглеждане на делото е изслушано заключение по СсчЕ, което правилно е кредитирано от административния съд. Вещото лице е направило подробни проверки и е констатирало възможността на лицата да дадат процесните суми на М. Кирчев. В КЖ се твърди, че липсва икономическа логика за предоставяне на значителни суми и без тяхното олихвяване, но се пропускат обстоятелствата, че дарението в размер на 50000 лв. е направено от родителите на РЛ по повод на неговия годеж и с цел закупуване на жилище. Останалите суми са предоставяни на Кирчев от негови приятели физически лица, което обяснява липсата на уговорена възнаградителна лихва. Приходният орган от една страна признава в РД факта на предоставянето на парични средства от П. Петров и от И. Кирчев, а същевременно впоследствие отрича получаването им от М. Кирчев.

Касационната инстанция споделя останалите мотиви на административния съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК.

Разноски: С оглед на резултата по делото в полза на М. Кирчев трябва да се присъдят разноски за производството пред ВАС, Осмо отделение, в размер на 1000 лева.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение