Решение № 13236 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6144/2011 г.
ВАСVIII отделение18.10.2011 г.докладчик Донка Чакърова
Диспозитив
ОСТАВЯ Решение № 367/23.03.11 г. по адм. д. 2703/10 г. по описа на Административен съд - Бургас. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13236 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6144/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Ариан" ЕООД против Решение № 367/23.03.11 г. по адм. д. 2703/10 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 201001131/19.10.10 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, потвърден частично в обжалваната част с Решение № РД-10-388/13.12.10 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ"). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на становището си и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Не претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното Решение № 367/23.03.11 г. по адм. д. 2703/10 г. по описа на Административен съд - Бургас е отхвърлена жалбата на "Ариан" ЕООД против РА № 201001131/19.10.10 г., потвърден частично в обжалваната част с Решение № РД-10-388/13.12.10 г. на ДД"ОУИ", с която е установено допълнително задължение за ДДС в размер на 11 833,33 лв. за данъчен период 1.11.08 г. - 30.11.08 г. и е осъдено дружеството да заплати разноски в размер на 730 лв. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. АС-Бургас е приел, че данъчна фактура № 500000020/18.11.08 г., издадена от "Си ди трейд" ООД Рундо" ЕООД и "Места - 1- 2002" ЕООД по повод нотариален акт № 114/18.11.08 г. за покупка на недвижими имот, не отразява доставка с право на приспадане на данъчен кредит. Решаващите мотиви за този извод са свързани с приетото за установено обстоятелство, че придобитият от "Ариан" ЕООД недвижим имот се използва за задоволяване на жилищните нужди на управителя на дружеството. Според съдът е законосъобразно с РА не е признато право на данъчен кредит за доставката - покупка на недвижим имот, който не се използва за целите на извършваните от дружеството облагаеми доставки т. е. не са налице условията на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. В касационната жалба са изложени нови фактически твърдения, които са в противоречие с поддържаните от "Ариан" ЕООД пред данъчната администрация и административния съд, поради което на основание чл. 220 от АПК не подлежат на установяване пред настоящата инстанция. По време на данъчното производство и пред АС-Бургас касационният жалбоподател не е оспорвал обстоятелството, че недвижимият имот, придобит от спорната доставка, се използва като жилище на Насрола Юшизаде, както и че е обявен за продажба незабавно след придобиването му, което е израз на основната икономическа дейност на дружеството, а само временно е пререгистрирано дружеството с адрес, съвпадащ с този на недвижимия имот. С касационната жалба са изложени твърдения, че недвижимият имот е използван изключително като офис на "Ариан" ЕООД, за срещи с клиенти и сключване на сделки и само малка площ се ползва инцидентно от физическото лице управител Насрола Юшизаде. Настоящият съдебен състав намира, че административният съд не е допуснал процесуални нарушения при преценка доказателствената стойност на събраните доказателства и е установил правилно относимите към спора факти. Обстоятелството, че недвижимият имот, придобит от "Ариан" ЕООД, се използва за задоволяване на жилищните нужди на неговия управител, изключва възможността за доставката - покупка на този имот, да се определи като доставка с право на данъчен кредит. Жилищните нужди на управителя на регистрирано по ДДС лице не могат да бъдат свързани с използването на имота за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Доводите относно временното ползване на имота за жилищни нужди е в противоречие с другите признати и доказани факти, а именно, че апартаментът се използва за жилище от придобиването му и към настоящия момент няма данни да е преустановено това ползване т. е. период от почти три години. Налице е и вътрешно противоречие в доводите на касационния жалбоподател, че за имота активно се търси купувач и едновременно с това е реално използван офис, а не само регистрирано седалище на търговския субект. При правилно установена фактическа обстановка АС-Бургас е постановил обосновано и законосъобразно съдебно решение, с което е отхвърлена жалба срещу законосъобразен РА. За касационния жалбоподател не е възникнало декларираното право на данъчен кредит по данъчна фактура № 500000020/18.11.08 г., издадена от "Си ди трейд" ООД Рундо" ЕООД и "Места - 1- 2002" ЕООД по повод нотариален акт № 114/18.11.08 г. за покупка на недвижими имот, защото доставката е на стока, която не се използва за целите на извършваните от "Ариан" ЕООД облагаеми доставки. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Страните в касационното производство не претендират разноски, поради което независимо от изхода на спора не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение