Решение № 1773 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4310/2008 г.

Решение № 1773 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4310/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Венцислав Богданов Сотиров, против Решение № 27/21.01.2008 г. по адм. д. № 1023/2007 г. на Административен съд - гр. Благоевград като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба приема, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е основателна по съображения, различни от изложените в нея. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Венцислав Сотиров, против Заповед № 405/03.11.2007 г., с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР - задържане за 24 часа. Видно от данните по делото ответник в производството е било лицето Антон Аргиров - на длъжност МКР в сектор "КП" при РПУ - Благоевград. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани страни. Безспорно е, че физическото лице Антон Иванов Аргиров, конституиран като ответна страна и който е издал заповедта, не е административен орган по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК, тъй като е действал като оправомощено от съответния административен орган длъжностно лице. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно, като е приложима и ал. 2 на чл. 154 АПК, според която, когато административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 3 АПК, съдът определя срок за изпълнението му. Предмет на касационна проверка от настоящата инстанция според чл. 218, ал. 2 АПК е служебна проверка, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В разглеждания случай допуснатите от съда съществени процесуални нарушения, относно правилното конституиране на страните са причинили недопустимост на съдебното решение. Същото следва да се обезсили съгласно чл. 209, т. 2 АПК и делото се върне за ново разглеждане на същия съд с оглед правилното конституиране на страните. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение