Решение № 12968 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15392/2014 г.

Решение № 12968 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15392/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Пристан" ЕООД, гр. Варна, чрез пълномощник - адвокат Явор Иванов Калчев срещу решение № 2059 от 24.09.2014 г., постановено по адм. д. № 1700/2014 г. на Административен съд - Варна. В жалбата си касаторът твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Изложените доводи представляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от съда да отмени обжалваното решение, както и оспорения административен акт. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, не представя нови доказателства. Ответникът - директорът на Басейнова дирекция за Черноморски район с център гр. Варна не се явява и не се представлява, не изразява становището си по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, предлага обжалваното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решението си Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 1349 от 9.05.2014 г. - отказ за продължаване на разрешително за ползване на воден обект от "Пристан" ЕООД, издадено от директора на Басейнова дирекция за Черноморски район. Съдът е установил, че първоначалното разрешение за ползване, издадено на 8.04.2008 г. е било за рехабилитация-възстановяване на връхната част на съществуващ кей, швартоване на лодки и качване на пътници. То е продължено с решение № 746 от 16.02.2011 г. Основанието на разрешението за ползване е по чл. 46, ал. 1, б. "д" Закона за водите /ЗВ/ - разрешително за ползване на воден обект се издава за изграждане на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за хидротехнически пристанищни съоръжения. Издаденото разрешение е за ползване на воден обект - р. Камчия, акватория с площ 120 кв. м. с начало - 15 м. западно от съществуващ бетонов пристан и край - 30 м. от същия в посока по брега с ширина 8 м. към водния обект срещу имот № 075076, землище с. Близнаци, община Аврен. Събрани са по делото доказателства, от които е видно, че този воден обект попада в Защитена местност "Лонгоза", която съвпада по територия с буферната зона на резерват "Камчия". Чрез специалните знания на съдебнотехническа експертиза съдът е установил, че хидротехническото съоръжение, предмет на правото на ползване от 2011 г. е изградено изцяло и представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 Закона за устройство на територията. При тези доказателства и установените с тях обстоятелства, административният съд е достигнал до правилния извод, че законосъобразно административния орган е отказал продължаване на издаденото разрешение за ползване на описания воден обект, тъй като в обсега на защитената зона е забранено извършването на строителство на хидротехнически съоръжения, каквото е изискването на чл. 68, т. 3 ЗВ и тъй като вече е изградено изцяло хидротехническото съоръжение по предишно разрешение за ползване. Неоснователни са наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на контролираното решение. Основното твърдение е за допуснати от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до нарушаване правата на касатора да участва пълноценно в производството пред административния орган, като специално се твърди, че като заявител за продължаване на разрешение за ползване не му е било известно отрицателното становище на министерството на околната среда и водите. Това твърдение е неоснователно. Оспореният административен акт е мотивиран, като становището на МОСВ е само част от мотивите на административния орган да издаде оспорения отказ. Изложени са правни и фактически основания, които са обсъдени в първоинстанционното решение и се споделят напълно от настоящия състав. По изложените съображения, настоящият касационен състав счита, че административният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло. Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на делото и след като ответникът не е направил своевременно искане за разноски и не е представил списък за направени такива, съдът не следва да присъди съдебни разноски. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение