Решение № 5188 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9322/2020 г.

Решение № 5188 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9322/2020 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производство е по чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "П.-А." ООД, гр. Велинград, против Решение № 315 от 18.06.2020 г., постановено по адм. дело № 287/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлено оспорването на "П.-А." ООД, гр. Велинград, срещу на Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-132-0027295/12.02.2020 г. на Началник Отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв. В касационната жалба се навеждат твърдения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретни съображения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила в дейността на съда не са изложени. Твърди се необоснованост на извода на съда, че нарушението не е било отстранено. Поддържа се неправилно приложение и на материалния закон, в аспекта на неправилна преценка на съда относно прилагането на ПАМ в съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК и в съответствие с целите, дефинирани в чл. 22 от ЗАНН. Подборни съображения са изложени в касационната жалба. Настоява за отмяна на съдебния акт и отмяна на процесната ЗНПАМ. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба - Началник Отдел "Оперативни дейности" в ЦУ на НАП - гр. Пловдив, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ № ФК-132-0027295 от 12.02.2020 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 3 от ЗДДС на "П.-А." ООД, гр. Велинград, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – склад, намиращ се в гр. Велинград, Индустриална зона, стопанисван от същото дружество, както и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни, за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите /наричана по-долу само Наредба № Н-18/2006 г. на МФ/ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 07.02.2020 г. при извършена оперативна проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – склад, намиращ се в гр. Велинград, Индустриална зона, стопанисван от "П. А." ООД, е извършено нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, а именно при извършване на една контролна покупка на 1 бутилка водка "Финландия" – 0, 700 мл. на стойност 17, 91 лева, 1 бутилка водка "Савой" – 1 л. на стойност 9, 84 лева и 1 бутилка "Джеймисън" – 0, 700 мл. на стойност 24, 19 лева, всичко на обща стойност 51, 94 лева, заплатени в брой от органите по приходите, е издаден фискален бон № 0022724 от 07.02.2020 г. от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство /ФУ/ Модел DATECS DP-150 с ИН на ФУ DT727685 и ИН на ФП 02727685, който не отговаря на изискванията за задължителни реквизити по чл. 26, ал. 2, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, а именно: наименование на стоката/услугата, количество и стойност по видове закупени стоки или услуга, като ФУ поддържа тази функция. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0027295/07.02.2020 г., като и в съставения АУАН серия АА № 0339303/07.02.2020 г. и приложените към тях писмени доказателства С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването против казаната Заповед. Прието е, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на изискванията за форма и при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Направен е и извод, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, при безспорната между страните фактическа обстановка. Посочено е, че нормата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н–18/2006 г. възвежда едно от императивните, безусловни и конкретни изисквания на които фискалната бележка трябва да отговаря, за да е възможно да бъде квалифициран като документ, издаден надлежно по съответния ред, който удостоверява извършена доставка или продажба, вкл. и пи смисъла на чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че по отношение на определяне на срока на налагане на мярката са изложени мотиви, не е допуснато нарушение на принципа за съразмерност, установен с чл. 6 АПК, като е съобразен с целената превенция и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца. Представените от жалбоподателя доказателства в съдебното производство са определени като такива, които не сочат на отстраняване на извършеното нарушение, за да се приеме, че то е отстранено и необходимостта от прилагане на ПАМ е отпаднала. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на жалбата. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд – Пазарджик, като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Що се касае до бланкетното твърдение за процесуални нарушения в дейността на съда, конкретни съображения не са изложени, а не е дължима служебна проверка от касационната инстанция за такива, поради което и съдът не обсъжда това касационно основание. По обосноваността и съответствието с материалния закон на съдебния акт, касационната инстанция констатира следното. Основното оплакване на касационния жалбоподател е за неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи, че административният съд неправилно е приел, че принципът за съразмерност и целта на закона са били спазени. По делото действително няма спор за факти. Процесната заповед за налагане на ПАМ на дружеството е по повод установено от приходните органи нарушение на данъчно задълженото лице, което не е спазило нормата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. относно задължителните реквизити на касовия бон, което е определено като хипотеза по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Към датата на извършване на проверката, издаване на ЗНПАМ и постановяване на съдебния акт, нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС предвиждаше ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, да се прилагане независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, спрямо лице което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС Правилно съдът е приел, че административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. В този смисъл оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в липса на условие за издаване на оспорената заповед, се явява неоснователно. Не може да бъде споделено и другото оплакване на касатора за допуснато нарушение на закона свързано с това, че към момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ допуснатото нарушение от дружеството е било вече отстранено, т. е. отсъствало е условие за издаването й. Първоинстанционният съд е разгледал това възражение на жалбоподателя, като изводите му в тази насока се споделят от настоящата инстанция като обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон. Настоящата инстанция обаче споделя оплакванията на касатора, че неправилно административният съд е приел, че в случая при прилагане на ПАМ са спазени целта на закона и принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК, поради следните аргументи. Макар и съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява към момента на издаването му, то не могат да не бъдат релевирани и последващите законодателни промени, през призмата на преценката за спазване целта на закона при прилагането на ПАМ и спазване принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Каза се към датата на издаване на процесната ЗНАП, вкл. и към датата на постановяване на съдебния акта, редакцията на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС предвиждаше в случаи като процесния прилагане на ПАМ като наложената такава. Считано от 12.12.2020 г. е в сила законодателна промяна в обсъжданата тук разпоредба, като чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е със следното съдържание "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. (изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) не: а) (изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) издаде съответен документ за продажба по чл. 118". Или следва да се приеме, че считано от датата на влизане в сила на посоченото изменение на закона в хипотези като разглежданата – за констатирани нарушения по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ не е предвидено прилагане на ПАМ "запечатване на търговския обект". Самият законодател е приел, че прилагане на ПАМ в тези случаи не съответства на целта на закона и всъщност води до налагане на несъразмерна спрямо тежестта на извършеното нарушение административна тежест спрямо субектите, което следва да бъде съобразено от касационната инстанция. Изложеното налага да се приеме, че прилагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Всъщност прилагането на ПАМ ще доведе единствено до преустановяване търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска, което явно е счетено за неподходящо и несъразмерно и от самия законодател. Или в случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед се незаконосъобразна. Като е стигнал до извод за законосъобразност на заповедта за налагане ПАМ, Административен съд – Пазарджик е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата следва да бъде уважена и издадената заповед за налагане на ПАМ бъде отменена. При този изход на процеса на касатора се дължат сторените разноски пред двете съдебни инстанции, които се установиха в размер общо на 420 лева, внесени държавни такси. По делото не са ангажирани доказателства за уговорен и изплатен адвокатски хонорар. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,