Решение № 177 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4673/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник- министъра на туризма, чрез процесуален представител Л. Арсова, против Решение 1704 от 15.03.2024 г. на Административен съд София-град, постановено по административно дело 11945/2023 г. по описа на същия съд. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на Заповед Т-РД-27-112 от 17.11.2023 г., с която е отказана държавна помощ по Заявление вх. BG-176789478-2021-03-0026 на "Холидей Клуб БГ" ЕООД за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема BG-176789478-2021-03, обявена в изпълнение на държавна помощ SA. 62887/2021/N/ от 25.05.2021 г. на основание чл. 26а, ал. 3 и 4 от ЗМДВИП. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Твърди се, че АССГ е постановил своето решение в противоречие на чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146, т. 4 от АПК, като не е извършил необходимата проверка за законосъобразност на атакувания акт. Счита, че неправилно е разгледал производството по реда на чл. 145-178 от АПК във вр. чл. 27, ал. , вр. чл. 38, ал. 3 от ЗУСЕФСУ и приел индивидуалният административен акт за нищожен въпреки липсата на основания за нищожност. Моли съда да обезсили Решение 1704/15.03.2024 г., да остави без разглеждане жалбата на Холидей Клуб БГ ЕООД и да прекрати производството по адм.дело 11945/2023 г. по описа на АССГ. Прави искане за присъждане на разноски за производството пред двете съдебни инстанции и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Холидей клуб БГ" ЕООД, представляван от адв. С. Димитрова, оспорва касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено изцяло. Представителят на Върховната прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че правилно първата съдебна инстанция е приела оспорвания административен акт за нищожен, тъй като е постановен в противоречие с влязло в сила съдебно Решение 139 от 10.01.2022 г. по адм.дело 9808 по описа на АССГ, потвърдено с Решение 10707 от 24.11.2022 г. по адм.дело 4200 по описа за 2022 г. на ВАС. Като прецени правнорелевантните факти, Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба на заместник-министъра на туризма за процесуално допустима - подадена от надлежна страна, в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК и против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение 1704 от 15.03.2024 г. на АССГ първоинстанционният съд е установил, че "Холидей клуб" ЕООД е кандидатствал за безвъзмездна финансова помощ по реда на чл. 26а, ал. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/, като е подал проектно предложение на 13.07.2021 г. Проектното предложение на дружеството е било оценявано от редовен член с право на глас в комисията, като в оценителния лист от 03.09.2021 г. същият е посочил, че кандидатът не отговаря на изискването от Указанията за кандидатстване и правилата за предоставяне на безвъзмездни средства по глава VI, T. VI. 1, подт. 2 "Критерий за допустимост 2", кандидатът да е с код на основна икономическа дейност 79.12, съгласно Класификатора на икономическите дейности в България - КИД 2008 за 2019 г. Посочено е, че при служебна справка в НСИ е установено, че кандидатът развива своята основна икономическа дейност за 2019 г. в сектор 79.11 "Туристическа агентска дейност", поради което и попада сред недопустимите кандидати за финансиране. С тези констатации министърът на туризма е издал Заповед Т- РД-27-170/23.09.2021 г., с която е отхвърлено заявлението с вх. BG-176789478-2021-03-0026 и е отказано на "Холидей Клуб БГ" ЕООД за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема BG-176789478-2021-03, обявена в изпълнение на държавна помощ SA. 62887/2021/N/ от 25.05.2021 г., на основание чл. 26а, ал. 3 и 4 от ЗМДВИП. Заповедта е оспорена по съдебен ред и оспореният административен акт е отменен, а преписката - изпратена по компетентност на министъра на туризма за ново произнасяне в съответствие с дадените в решението указания. С Решение 10707/24.11.2022 г. по адм.дело 4200/2022 г. Върховният административен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд. След постановяване на решението на ВАС и връщането на органа за ново разглеждане на подаденото проектно предложение, административният орган е издал оспорената Заповед Т-РД-27-112 от 17.11.2023 г. на заместник - министъра на туризма пред първоинстанционния съд, с която отново е приел, че кандидатът е недопустим в процедурата, тъй като към датата на регистрацията в СУНИ-13.07.2021 г. дружеството развива основна икономическа дейност Туристическа агентска дейност с код 79.11 по КИД- 2008. и отново е отказана държавна помощ за предоставяне на безвъзмездни средства по Заявление вх. BG-16-76789478-2021-03-0026 от Холидей Клуб БГ ЕООД. Новият акт е оспорен пред Административен съд София - град. Съдът е обосновал извод за неговата нищожност, тъй като административният орган не е съобразил задължителните мотиви по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение на АССГ, потвърдено с решението на ВАС. Посочил е, че административният орган не се е съобразил с влязлото в сила съдебно решение, в което изрично е било посочено: че при подаване на заявлението кандидатите трябва да са подали ГДД за 2019 г. пред НАП, но от това не следва, че след тази дата не могат да бъдат извършвани корекции по чл. 92 от ЗКПО, стига посочените корекции да са извършени в срока за подаване на проектните предложения, преди датата на оценката и да не водят до промяна в кода по КИД 2008 г.. Тълкувайки превратно нормативните изисквания и в разрез с установеното в съдебното решение, административният орган отново е изисквал и събирал доказателства за това какъв е бил декларираният код на основна икономическа дейност съгласно класификатора на икономическите дейности в РБ (КИД-2008 за 2019 г.) към датата на подаване на заявлението - 13.07.2021 г., а не е извършил проверка според указанията дадени в мотивите на съдебните решения - какъв код е бил деклариран към момента на изтичане на срока за подаване на проектни предложения и не е дал възможност на кандидата да даде обяснение, доколкото е установено, че се касае за техническа грешка при посочване на въпросния код. Като се позовал на чл. 177, ал. 2 от АПК, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че административният акт е издаден в противоречие с обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо, формирана с Решение 10707/24.11.2022 г. по адм. дело 4200/2022 г. на ВАС, а с издадения нов акт органът се е опитал да преодолее силата на пресъдено нещо на постановеното решение на ВАС, което е задължително не само за страните по делото съгласно чл. 177, ал. 1 АПК, тъй като административният акт е бил отменен. С тези мотиви съдът е обявил нищожността на оспорената заповед Т-РД-27-112/17.11.2023 г. на заместник - министъра на туризма /оправомощено лице по Заповед Т-РД-16-360 от 09.11.2023 г./. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден при незачитане на съдебно решение, за изпълнението на което ответникът е задължен, а решеният с него въпрос/спор е окончателен и не може да бъде пререшаван от органа, издал вече отменения административен акт. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Нищожни по силата на чл. 177, ал. 2 от АПК са всички административни актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение, извършени след влизане на съдебното решение в сила, които му противоречат. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, а именно задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели определят лицата и предмета, спрямо които съдебното решение има действие. В случая с влязлото в сила съдебно решение съдът е решил въпросът за наличие на надлежно подадено заявление, установено е, че се касае за допусната техническа грешка. Действително, поставеният за разрешаване пред административния орган въпрос е от неговата изключителна компетентност, поради което и преписката му е върната от съда за ново произнасяне. Издателят на акта е провел процедура по преразглеждане на подаденото заявление, но при новото произнасяне е следвало да съобрази дадените с влязлото в сила съдебно решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Органът е посочил в оспорената заповед, че я издава в изпълнение на указанията на съда, дадени с влезлия в сила съдебен акт. Въпреки това е приел повторно същите фактическите установявания и е формирал същия правен извод, т. е. постановеният отказ е идентичен като фактически констатации и правни изводи с първоначално отменения акт, поради което има повторно произнасяне на органа в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК. В допълнение следва да бъде отбелязано, че в касационната жалба не са посочени фактически и правни основания, които да оборват извода на съда. Възраженията на касатора са депозирани и разгледани от първата съдебна инстанция, като АССГ е изложил подробни мотиви защо не ги приема. По тези съображения, като е прогласил нищожност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на касатора е неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение