Решение № 3808 от 10.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Джи Пи Презастраховане ЕАД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Александър Дондуков 79-81, ет. 5, подадена чрез пълномощник Белинова, против Решение 4058/16.06.2022 на Административен съд София град, постановено по административно дело 4903/2021, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ Р-29002914001384-091-001/14.05.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- гр.София, потвърден с Решение 1840/04.12.2015 г. на Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при Централно управление на Национална агенция по приходите, в частта относно установените задължения за ДДС за данъчен период м. Юни 2014 г. в размер на 1 039 648.88 лв. и лихва в размер на 38 091.63 лв. в това число извършената корекция на резултата за този данъчен период от деклариран ДДС за възстановяване в размер на 1 815 827.55 лв. за ДДС за резултат за внасяне в размер на 39 648.88 лв. и обратно предявен за внасяне ДДС в размер на 1 000 000.00 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна в частта му, в която е потвърден РА относно установените с него задължения за ДДС и лихви, както и присъждане на сторените разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Кръстева. Иска от съда да остави в сила решението на административния съд и да му присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение на АССГ с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока за обжалване и от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА Р-29002914001384-091-001/14.05.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- гр.София, потвърден с Решение 1840/04.12.2015 г. на Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при Централно управление на Национална агенция по приходите, в частта от установените задължения за ДДС за данъчен период м. Юни 2014 г. и произтичащите от това ДДС задължения за данъчни периоди м. Юли и м. Август 2014 г., и по- конкретно установените задължения за ДДС за данъчен период м. Юни 2014 г. в размер на 1 039 648.88 лв. и лихва в размер на 38 091.63 лв. в това число извършената корекция на резултата за този данъчен период от деклариран ДДС за възстановяване в размер на 1 815 827.55 лв. за ДДС за резултат за внасяне в размер на 39 648.88 лв. и обратно предявен за внасяне ДДС в размер на 1 000 000.00 лв., който според приходната администрация е недължимо възстановен преди ревизията. В касационната жалба, дружеството заявява искане за отмяна на Решение 4058/16.06.2022 г. на Административен съд София - град, 21 с-в, постановено по адм.дело 4903/2021г. ( Решението ), с което е отхвърлена жалбата на Джи Пи Презастраховане ЕАД ( Дружеството ) срещу Ревизионен акт Р-29002914001384-091-001/14.05.2015 г. ( РА ) в частта по ЗДДС относно извършена корекция на декларирания резултат по чл. 88 от ЗДДС за данъчен период м. юни 2014 г. и допълнително установено за същия период задължение за ДДС за внасяне в размер на 1 039 648,88 лв. и съответните лихви, в част която РА е потвърден с Решение 1840/04.12.2015 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София към ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата против част от установените с РА задължения по ЗДДС, съдът е възприел като основателни и законосъобразни изводите на ревизиращия екип, че се касае за два неделими елемента по услугата управление на портфейл - услугите по анализ и контрол на активите на клиента инвеститор от една страна, и услугата по покупка и продажба на ценни книжа от друга, предмет на сключения договор между Джи Пи Презастраховане ЕАД и Generali PPF Asset Management a.s, Чехия, и следователно тяхната самостоятелна реализация е невъзможна. Счетено е също така, че безспорно от доказателствата по делото се установява, че страните по договора са договорили извършване на една обща услуга с предмет: управление и отговорно пазене на ценни книжа и техни деривати , определени като облагаеми доставки в нормата на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС. След подробен анализ първоинстанционният съд е приел, че по своята същност договорената дейност е съчетание на услуга по анализ и контрол на активите, включени в портфейла от една страна, с услуга по покупка и продажба на активите, от друга. Посочено е, че в услугата по управление на портфейл - извършвана срещу възнаграждение дейност, тези два елемента не само не са неделими, но и трябва да се поставят на една и съща плоскост. И единият, и другият елемент са абсолютно необходими, за да бъде извършена цялостната услуга, поради което няма как да се приеме, че единият трябва да се разглежда като основната, а другият - като съпътстваща услуга. Позовал се е на Решение на СЕС по дело С-44/11 Finanzamt Frankfurt am Main срещу Deutsche Bank AG, и Решение на СЕС по дело С-259/11, § 25-28, Решение на СЕС от 25.03.2021 г. по дело С-907/19. В заключение административният съд е приел, че изводите на органите по приходите са правилни и законосъобразни, поради което издадения РА следва да бъде потвърден като правилен. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилна преценка на първоинстанционния съд относно естеството на услугите, предоставени от Generali PPF АМ, квалифицирани като услуги по управление и отговорно пазене. Тезата на касационния жалбоподател, че по сключения договор са изпълнявани само необлагаеми сделки посредничество със сделки с ценни книжа, без по тези сделки да е извършено анализ и контрол на тези активи, не може да бъде споделена. Неоснователно се посочва, че първоинстанционният съд е презумирал извършването на такава дейност, без за същата да имало фактически обстоятелства и доказателства по делото. Първоинстанционният съд изрично е посочил, че от анализа на съдържанието на сключения договор между Джи Пи Презастраховане ЕАД и Generali PPF Asset Management a.s, Чехия, е безспорно, че предметът на договора е дефиниран в § 1 и се състои в задължаването на Мениджъра да управлява активите на Клиента срещу съответното заплащане. В този смисъл правилно първоинстанционния съд е приел за безспорно, че предметът на сключения договор е управление на активи. В съответствие с § II, т. 1 от договора активите на клиента са разделени на отделни портфолиа. Страните по договора са определили предоставените активи като инвестиционни инструменти и парични средства. Отделно от това, ревизираното дружество в отправеното от него запитване до НАП е дефинирало получените от него доставки като услуги по управление на инвестиционните му портфейли. Правилно административния съд е взел предвид и извода на вещото лице по допълнителната ССчЕ, а именно, че Generali PPF Asset Management a.s, Чехия има правото да инвестира в инвестиционни инструменти, определени по българското законодателство, следователно последния е имал право на взимане на самостоятелно решение дали да продаде обичайно включените му в портфейла дружествени дялове и/или акции, и/или други ценни книжа и/или техни деривати, респективно да купува такива.Тази дейност не може да се квалифицира като просто посредничество , доколкото вземането на такова самостоятелно решение е резултат на анализ и управление на тези активи.Тезата, че Generali PPF Asset Management a.s, Чехия е действало единствено като брокер по продажби на ценни книжа, правилно не е споделена от първоинстанционния съд. Още в ревизионния доклад приходните органи са се позовали на параграф III, IV и V и приложение 4 Портфолиа от Договора за управление, съгласно които на Мениджъра Generali PPF Asset Management е предоставено правото да взема самостоятелни решения по управлението на предоставените му за управление инвестиционни инструменти и парични средства, като същият и осъществява на практика тези решения с продажбата им. С подписването на договора, Клиентът упълномощава Мениджъра да осъществява всички задачи, изискуеми за надлежното управление на активите, за които той с договорената периодичност информира Клиента чрез предоставяне на седмичен отчет, редовен месечен отчет, декларация за промените в Портфолиото и годишен отчет. Противно на тезата на касационния жалбоподател, че предмета на договора е консултиране на същия за извършване на дадена сделка, или само посредничество, то от горепосоченото е видно, че Мениджъра отчита впоследствие на ревизираното лице извършената сделка, за чието извършване вече е взел самостоятелно решение въз основа на възложеното му управление на активите. т.е. едва след реализацията на сделките жалбоподателят е уведомен за същите. За да се стигне обаче до такова решение, както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд, следва да е извършен "анализ на пазара на финансови инструменти, съобразен с нуждите на ревизираното лице и отчитащ спецификите на портфейла му от активи", което е елемент от тяхното управление. В случая първоинстанционният съд напълно правилно се е позовал на Решение на СЕС по дело С-44/11 Finanzamt Frankfurt am Main срещу Deutsche Bank AG. Неоснователни са и оплакванията, свързани с услугите, извършвани на ревизираното лице от страна на PPF Banka A.S, тъй като тези сделки не са предмет на спор относно тяхното данъчно облагане в ревизионното производство. Предмет на спор е данъчното облагане на сделката с Generali PPF Asset Management a.s, Чехия, а не на сделките с PPF Banka A.S. Неоснователно ревизираното лице се стреми да смеси предметите на тези правоотношения, стремейки се да докаже, че само при втората има управление на активите, докато първата представлява единствено посредничество при продажба на ценни книжа. Предвид гореизложеното обжалваното решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на основание чл. 161 от ДОПК се дължи претендираното от процесуалния представител на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,