Решение № 281 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1571/2011 г.

Решение № 281 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1571/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдения Я. С. Щ. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 1307 от 21.12.2010 г., постановено по ВНОХД № 2852/2010 г. по описа на Софийския градски съд, с което е била потвърдена присъда № 9 от 18.02.2010 г. постановена по НОХД № 10698/09 г. по описа на Софийския районен съд. В искането по същество се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Алтернативно се претендира изменение на постановеното решение съобразно разпоредбата на чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Осъденият Щ. и неговата защита изразяват становище за основателност на искането, като молят същото да бъде уважено. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 9 от 18.02.2010 г. постановена по НОХД № 10698/2009 г., състав на Софийски районен съд е признал осъденият Я. С. Щ. за виновен в извършване на престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от три месеца, изпълнението на което е било отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. На основание чл. 251, ал. 2 от НК е бил отнет в полза на държавата предметът на престъплението - парична сума в размер на 34 300 евро. С решение № 1307 от 21.12.2010 г. постановено по ВНОХД № 2852/2010 г., състав на Софийски градски съд е потвърдил горепосочената присъда. Касационната инстанция намира, релевираните в искането на осъденото лице доводи за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанциите по същество, в частност от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК. Въз основа на комплексна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, Софийския градски съд и Районен съд - гр. София, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението по съдебно-икономическата експертиза. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена както от апелативния съд, така и от Районен съд - гр. София, при строго съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК. Възражението на защитата, свързано с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието не следва да бъде споделяно, тъй като по делото са налице достатъчно по обем такива, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по същество. Софийският градски съд прецизно, подробно и задълбочено е отговорил на доводите на защитата на подсъдимия /наведени междувпрочем по същество и в касационната жалба/, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Извършеното от подс. Щ. престъпление е правилно квалифицирано, като са изложени доводи за всички елементи от обективната страна на престъпния състав. Налице са и обосновани съждения досежно формата на вината на обсъжданото деяние. Наложеното на подс. Щ. наказание макар и определено съобразно чл. 54 от НК, не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, тъй като е определено при превес на смекчаващите наказателната отговорност на дееца обстоятелства и изцяло съответствува на обществената опасност на деянието и дееца, като същевременно е в унисон с целите на наказанието отразени в разпоредбата на чл. 36 от НК. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение