Решение № 1753 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6682/2009 г.

Решение № 1753 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6682/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Радослава Андреева Митева от гр. Плевен, против решение по адм. дело № 728/2008 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебния акт. Ответната страна - Община Плевен - оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от касатора Радослава Андреева Митева, с която моли да бъде осъдена Община Плевен да й заплати парично обезщетение в размер на 82 007 лева, представляващо имуществени вреди за период от време - от 08 юни 1999 до датата на предявяване на иска и произтичащи от действия на неизвестно длъжностно лице и неизпълнение на законово задължение. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил искът като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Наследодателя на ищцата -Андрей Димитров Митев - е подал на 9.09.1998 г. молба до Община Пловдив, заведена под № ТСУ и С-94-А-272, с искане за издаване на удостоверение за идентичност на парцели по приложени скици, необходимо му пред Областен управител - Ловеч. На 23.10.1998 г., търсеното удостоверение е издадено и същото е получено от наследодателят без възражения. Въз основа на влязъл в сила съдебен акт - решение по адм. д. № 416/1999 г., съдът е приел, че в срокът по чл. 6 от ЗОСОИ, а именно 23.11.1998 г. - искане за обезщетение по този закон, дори и чрез ненадлежен орган, от страна на Андрей Митев - не е отправяно. Констатирано е също така, че е образувано през 1999 г. дознание срещу неизвестен извършител - за това, че в периода 9.09.1998 до 8.06.1999 г. в град Плевен съзнателно е скрил чужд документ - молба за възстановяване право на собственост по реда на ЗОСОИ, с цел да причини вреда на А. Димитров - вреда. Дознанието е спряно, поради не разкриване на извършителят. Съда се позовава на извършена по дознанието графологическа експертиза, съгласно която искането за издаване на удостоверението за идентичност отправена до общината /което според ищцата е с подменено съдържание/- не е подписано нито от нея, нито от наследодателят й. Накрая съдът обобщавайки, че Митева не е доказала, че действително подадена от праводателя й молба за обезщетение е подменена в Общината-е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Не са налице сочените в касационната жалба касационни основания. Решението е обосновано, съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и въз основа на това е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото не се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни действия на длъжностни лица от ответната община довели до подмяна съдържанието на подадено до тях искане. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че по косвен път - анализ и тълкуване на отговори на администрацията - такъв извод - за наличие на подадена молба за обезщетяване на която съдържанието е подменено - не може да бъде извлечен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,