Решение № 16601 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9069/2011 г.

Решение № 16601 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9069/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Уалидан Аднан Талиб срещу решение № 7958 от 07.06.2011 г., постановено по адм. д. 5064/2011 г. от тричленен състав на Върховния административен съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Уалидан Аднан Талиб срещу решение № 133/29.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Оплакванията са, че решението е необосновано и постановено в нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК и противоречи на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Конкретното оплакване е, че съдът не е взел предвид при постановяване на акта си представеното удостоверение за смърт на чичото на жалбоподателя, както и че съдът не е взел предвид указанията на ВКБОН в Наръчник за процедури и критерии за определяне на статут, Женева 1992, стр. 63, § 202 и § 205. В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция пълномощникът на касатора поддържа, че са налице основанията по чл. 9, ал. 1, т. 1,2 и 3 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на доверителя й. Ответникът в касационното производство, Държавната агенция за бежанците при МС на Република България чрез процесуалния си представител по делото иска отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. В представените по делото писмени бележки се поддържа правилност на извода, направен, както от Агенцията, така и от тричленния състав на съда, че не са налице предпоставките на закона за предоставянето на бежански статут на жалбоподателя. Също така се поддържа, че основателно на жалбоподателя не е предоставен и хуманитарен статут, тъй като насилието в района, където трябва да бъде върнат жалбоподателя не може да се определи като безогледно. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й съдът приема следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е било решение № 133 от 29.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на РБългария (ДАБ). С атакуваното решение е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Уалидан Аднан Талиб. Отказът на бежански статут е мотивиран с липсата на лични опасения от преследване за лицето, както и липсата на данни да е бил обект на физически или психически мерки по някоя от причините, изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Предоставянето на хуманитарен статут му е отказано с мотива, че чужденецът не прави твърдения за наличие на хипотезата по чл. 9, ал.1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците. Не съществува и реална опасност за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, т. е., не е налице и предпоставката по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Административният орган се е позовал на информацията в становище на Министерството на външните работи с вх. № 2122/20.07.09 г., приемайки, че цялостната оценка на ситуацията в Ирак не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Направен е извод, че " В момента отсъстват основания към който и да било район или провинция на страната да се приложи квалификация за наличие на " безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт". Органът се е позовал и на справка с вх. № 3545/23.09.2010 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, въз основа на която е направен извод, че в Ирак се наблюдава подобрение на сигурността. Ситуацията в Ирак и в частност в Багдад не е оценена като въоръжен конфликт. Въз основа на тези съображения, административният орган е приел, че не е налице и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Върховният административен съд, чието решение е предмет на контрол в настоящото съдебно производство е потвърдил решението на административния орган. Мотивите на съда са, че жалбоподателят е напуснал Ирак по причина, която не е пряко свързана с изтъкваните от него в хода на административното и съдебното производство причини. Съдът е преценил, че основателно административният орган не е приел наличието на предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав преценява решението на първоинстанционния съдебен състав като частично неправилно. Обосновано и основателно, както административният орган, така и първоинстанционният съд са приели, че в бежанската история на жалбоподателя не се съдържат факти и обстоятелства, които да налагат предоставянето на бежански статут. От данните по делото оставя ясно, че страхът на жалбоподателя е провокиран от убийството на неговия чичо, с който са работили в една и съща фирма за пътно строителство в Багдад. Липсват обаче данни по делото убийството на чичото да е мотивирано от принадлежността му към определена религия, националност или социална група, или поради изразено от него политическо мнение и/или убеждение. Също така жалбоподателят не е твърдял да е преследван или заплашван заради принадлежността му към определена религия, националност или социална група, или поради изразено от него политическо мнение и/или убеждение. Следователно, само убийството на чичото и изпитвания впоследствие страх от жалбоподателя от този акт, не попада измежду предпоставките на закона за предоставяне на бежански статут. Основателен е обаче доводът на касатора за неправилно прилагане от съда на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно посочената разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Преценката относно основателността на молбата за предоставяне на хуманитарен статут изисква административният орган да извърши анализ и преценка на обстановката в Ирак към момента, в който се взима решението по молбата. Видно от решението на административния орган е, че обстановката в Ирак е преценявана въз основа на данни от МВнР, съдържащи се в справка от 20.07.2009 г. и такива, съдържащи се в справка от 23.09.2010 г. В преписката липсват данни за обстановката в Ирак към началото на 2011 г. Следователно при постановяване на решението си, с което е отказано предоставяне на хуманитарен статут административният орган не е преценил актуалната обстановка в Ирак, а следвало да направи това, за да извърши законосъобразна преценка на молбата. От друга страна документите, кредитирани от административния орган за обстановката в Ирак не съдържа еднозначна информация, водеща до категоричен извод, че " В момента отсъстват основания към който и да било район или провинция на страната да се приложи квалификация за наличие на "безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт". Видно от сведението от МВнР е, че в Ирак продължават да съществуват многобройни заплахи за личната сигурност на отделни граждани и групи лица, както и че Багдат е измежду градовете с най-много терористични инциденти и други актове на насилие, както и че обстановката в града остава далеч от традиционното разбиране за сигурност и стабилност. В справката от дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" се съдържа информация, че жителите на Багдад могат да бъдат обект на нападение по различни причини като например професионалното им положение, религията или етническия им произход, както и по други лични причини. Тази противоречива информация относно обстановката в Ирак, съдържаща се в писмените документи, кредитирани от административния орган, е изисквала от последния да обоснове подробно извода си за липсата на ситуация на безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт в Ирак към момента на постановяване на обжалваното решение. Такава подробна обосновка в атакуваното решение липсва. От друга страна, Върховният административен съд е имал вече (решение № 14586 от 2.12.2009 г. по адм. д. № 7958/09 г.; решение № 10805 от 23.09.2010 г. по адм. д. № 3025/2010 г.) повод да приеме, че кредитираните от административния орган документи (становището на Министерството на външните работи № 2122/20.07.2009 г., становището на г-н Валери Рачев, посланик на Р. България в Р. Ирак, както и Меморандум на ВКБООН от 24.04.2009 г.) водят до извод, различен от направения в атакувания административен акт. В посочените решения, въз основа на същите документи, съдържащи информация за обстановката в Ирак, ВАС е приел, че ситуацията в Багдад не е безопасна за живота и здравето на цивилното население. По гореизложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че изводът, направен от административния орган в атакуваното решение относно ситуацията в Ирак е необоснован. Приемайки обратното първоинстанционният съдебен състав е постановил необосновано и неправилно решение по тази част от спора. Решението на първоинстанционния съдебен състав в частта, в която е отхвърлена жалбата на Уалидан Талиб против решение № 133 от 29.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут следва да се отмени, следва да се отмени и решението на ДАБ в тази част от спора, а вместо това преписката се върне на административния орган за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут. При новото произнасяне административният орган следва да съобрази обстановката в Ирак на база актуални данни за ситуацията в тази държава, а така също следва да има предвид и информацията, съдържаща се в "Бележки за продължаващата приложимост на Насоките от април 2009 г. за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище" от юли 2010 г. и приложението към тях, публикувано юли 2010 г. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд,