Решение № 2827 от 11.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2226/2022 г.
ВАСОсмо отделение11.03.2024 г.докладчик Василка Шаламанова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 7591/16.12.2021 г., постановено по адм. дело 9675/2020 г. по описа на Административен съд София-град.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ Членове: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА /п/ МАРИЯ ТОДОРОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието, храните и горите, подадена чрез пълномощника адв. Г. Христова, срещу Решение 7591/16.12.2021 г., постановено по адм. дело 9675/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Литекс Комерс АД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) РД05-25/13.03.2020 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите, и делото е върнато като преписка на органа за ново произнасяне. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение оспорва извода на съда, че административният орган не е доказал качеството бенефициер на дружеството. Изразява несъгласие с мотивите на решаващата инстанция, според които органът издател на акта е следвало да състави методика за определяне размера на получената държавна помощ. Оспорват се и съображенията на съда за нарушаване на основни принципи на административното право. Моли за обезсилване или евентуално отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски. Ответникът Литекс Комерс АД, в подаден писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. В съдебно заседание се представлява от адв. Миленов и адв.Трендафилов. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил АУПДВ РД05-25/13.03.2020 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите, с който по отношение на Литекс Комерс АД е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване, в размер на главница и лихва на обща стойност 3 063 183,24 лева. Актът е издаден на основание чл. 10 от ЗДП и чл. 38, ал. 1, във вр. ал. 3 от ЗДП, Решение на Европейската Комисия C
6207 final от 5.09.2014 год., относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) и SA. 26217 (2011/C), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 162, ал. 2, т. 6 и 9 и чл. 165 и чл. 166 от ДОПК. От събраните по делото писмени доказателства съдът е установил следната фактическа обстановка:
С Решение на Европейската комисия С
6207 final от 05.09.2014 относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/B/08) (нар. по-долу Решението или Решението на ЕК ) е прието, че при извършени в периода 1 януари 2007 година 27 януари 2009 г. сделки за замяна на горски имоти държавата е предоставила предимство под формата на държавни ресурси на частни субекти в нарушение на чл. 108, параграф 3 от ДФЕС. За да се приеме наличие на държавна помощ по сделките за замяна, според съда, са поставени изисквания за установяване на кумулативни условия, които трябва да са налице за мярката следва да е отговорна държавата; същата трябва да е финансирана с държавни ресурси и да предоставя предимство на нейния бенефициер, като това предимство следва да е избирателно; мярката трябва да нарушава или да застрашава да наруши конкуренцията и може да засегна търговията между държавите членки, като посочените условия обуславят прилагането на правилата за държавна помощ съгласно чл. 107, параграф 1 от ДФЕС. Установено е, че на 22.05.2008 г. между Държавна агенция по горите (ДАГ) и Литекс Комерс АД е сключен договор за замяна, по силата на който дружеството е заменило имоти негова собственост, с обща площ 3 818,346 дка, находящи се в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], оценени по Наредбата за базисните цени на 4 728 652,34 лв., срещу държавен имот с идентификатор 53045.639.3, с площ от 421,877 дка, находящ се в гр. Обзор, общ. Несебър, обл. Бургас, оценен по Наредбата на 4 866 945,18 лв. През февруари и март 2018 г. от Агролеспроект ЕООД са изготвени 2 оценителски доклада, според които реалната пазарна стойност на заменения държавен имот възлиза на 4 319 218,91 лв., а общата пазарна стойност на имотите, заменени от страна на дружеството, е 2 112 729,41 лв. Производството по издаване на административния акт е започнало с Писмо с изх. 70-5682/20.11.2019 г., издадено на основание чл. 26, ал. от АПК, с което дружеството е уведомено, че ще бъде издаден акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДП във вр. с чл.162, ал. 2, т. 6 и 9 от ДОПК. Писмото е получено на 25.11.2019 г. На 22.01.2020 г. Литекс Комерс АД е подало възражение, в което са изложени съображения за недопустимост на производството поради изтекла погасителна давност, както и поради липса на предоставена несъвместима държавна помощ. Процесният АУПДВ е издаден на 13.03.2020 г., като в мотивната му част е посочено, че по съображения
и
от Решението на ЕК, както и съгласно предвидена формула и изготвените от Агролеспроект ЕООД оценителски доклади е прието за установено, че в резултат на извършената замяна дружеството е получило икономическо предимство, представляващо неправомерна държавна помощ, която подлежи на възстановяване. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-оценителна експертиза. При така установената фактическа обстановка и след извършена преценка за законосъобразност на акта съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е отменил процесния АУПДВ и да върнал делото като преписка на административния орган. Изложени са съображения, че при издаване на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, материалния закон и целите, преследвани от него. Според съда липсват доказателства, за извършена предварителна проверка или извършена такава в хода на административното производство с основния предварителен въпрос, идентифициращ конкретния жалбоподател като бенефициер по смисъла на чл.107, параграф 1 от ДФЕС, при съобразяване със съображения
-
от Решение на ЕК C
6207 final от 5.09.2014 год. На следващо място, решаващата инстанция е приела, че националният компетентен орган в лицето на Министъра на земеделието, храните и горите, като администратор на помощта е следвало да приеме конкретна методика, по която ще извършва оценката на административната стойност и за определяне на размера на несъвместимата държавна помощ. Приел е също така, че няма данни да са проучвани пазарни аналози за релевантния период 2008 г., а по-висок размер на пазарните цени, който не съответства на икономическата (пазарната) стойност на заменените горски земи към момента на сключване на договора, не осигурява постигането на целта за възстановяване на конкуренцията. Решението е валидно, допустимо и правилно при следните мотиви:
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното:
С Определение от 21.11.2022 г., производството по делото е било спряно до постановяване на решение по дело С-325/22 на Съда на Европейския съюз, като към настоящия момент има произнасяне на СЕС, обективирано в Решение от 19 октомври 2023 година. С Решението си СЕС приема, че: 1. Решение (ЕС) 2015/456 на Комисията от 5 септември 2014 година относно схема за помощ SA.26212 (11/C) (ex 11/NN ex CP 176/A/08) и SA.26217 (11/C) (ex 11/NN ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, трябва да се тълкува в следния смисъл: не може да се приеме, че само лицата, които са придобили поземлени имоти чрез засегнатите от това решение сделки за замяна на горски земи и които използват тези поземлени имоти за целите на икономическа дейност, трябва да се разглеждат като предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. 2. Член 107, параграф 1 ДФЕС и член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС трябва да се тълкуват в следния смисъл: допускат критериите, позволяващи да се определи размерът на държавна помощ, получена при придобиването на поземлени имоти чрез замяна на горски земи, да се основават на осреднените цени от вписаните сделки с поземлени имоти, притежаващи подобни характеристики като оценяваните и намиращи се в близост до тях, по които сделки поне една от страните е търговец и които са сключени в рамките на 12 месеца преди оценката, при условие че прилагането на такива критерии е съвместимо с решението на Комисията за възстановяването на помощта и те позволяват да се определи пазарната стойност на тези земи към момента на сделката за замяна.
В конкретния случай, правилно съдът е приел, че оспореният АУПДВ страда от съществен порок, изразяващ се в липсата на мотиви. В него е посочен фактът на сключен договор за замяна, цитирано е решението на ЕК, според което при така извършената замяна Република България е предоставила държавна помощ в нарушение на чл. 108, § 3 от Договора за функциониране на ЕС, несъвместима с вътрешния пазар. Определен е размер на сумата, която следва да бъде възстановена и е обяснено, че този размер е в съответствие оценителната експертиза. В акта липсва преценка дали дружеството притежава качеството "бенефициер" на държавна помощ.
Съгласно постоянната практика на СЕС понятието "предприятие" по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС обхваща всеки правен субект, който извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начин на финансиране, а икономическа дейност е всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар. В този смисъл е и Решение на СЕС от 19 октомври 2023 г. по дело С-325/22, като според т. 39 на решението следва, че не може да се приеме, че само лицата, които използват поземлените имоти, придобити чрез засегнатите от решението на ЕК сделки, за целите на икономическата си дейност, са предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС
От изложеното следва, че качеството "предприятие" по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай, при издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 38, ал 3 ЗДП.
В настоящия случай в оспорения административен не са изложени никакви мотиви въз основа на които дружеството да бъде определено като "предприятие" по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС, съответно като "бенефициер" на държавна помощ. Доказателства за това, че адресата на акта е бенефициер не са събрани и в хода на производството пред първоинстанционнния съд.
Второ, неправилно съдът е приел, че органът е следвало да утвърди нарочна методика, тъй като такава се съдържа в съображение (173). Прилагането на тази предвидената формула изисква i) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и административната цена на този парцел, определена в съответствие с предписанията на Наредбата за базисните цени и ii) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя държавна собственост и административната цена за този парцел, определена в съответствие с Наредбата за базисните цени. Положителната разлика между стойността ii) и стойността i) определя първоначалният размер на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна. Следователно, посочената в съображение 173 от решението на ЕК методика за определяне размера на несъвместимата държавна помощ, която бенефициерът трябва да възстанови, изисква съпоставяне между административната цена по договора за замяна и пазарната цена на заменените имоти, определена към датата на договора. В случая административните цени на горските земи държавна и частна собственост са посочени в договора за замяна и не са спорни по делото. Поради това от съществено значение за размера на държавната помощ, подлежаща на възстановяване, е определяне размерът на реалните пазарни цени на заменените имоти.
В тази насока определените чрез експертна оценка пазарни цени на процесните имоти не отразяват икономическата (пазарна) им стойност към момента на извършване на замяната през 2008 г. При прилагането на метода на пазарните аналози за горската земя държавна собственост, са използвани единствено данни за продажби на земеделски земи. При липса на продажби на горски земи в землището на Обзор е допустимо използването на продажби на горски територии в съседни землища. В оценителския доклад липсват данни за продажби на горски територии в съседни землища или липсата на такива към релевантния период на 2008 г. Също така са ползвани данни и за 2009 г., т.е. година следваща тази на замяната. За горските земи, частна собственост, находящи се в землището на гр. Средец, [населено място], [населено място], е ползвана информация за пазара на поземлени имоти за 2005, 2006, 2007, 2008 и 2009 г., поради твърдяна липса на такава информация за 2007 г., годината предхождаща замяната.
Правилно е прието от съда, че целта на възстановяването на неправомерната и несъвместима помощ е възстановяване на конкуренцията, поради което и по високия размер на пазарните цени, който не съответства на икономическата (пазарна) стойност на заменените горски земи през 2008 г., наистина не осигурява тази цел, поради което настоящият касационен състав напълно споделя посочените мотиви на първостепенния съд.
По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, с което оспореният АУПДВ е отменен като незаконосъобразен и преписката е върната на министъра на земеделието, храните и горите за изпълнение решение на ЕК, е правилно и с оглед изложените по-горе мотиви следва да бъде оставено в сила.