Решение № 15401 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7236/2013 г.

Решение № 15401 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7236/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Гетова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), против решение № 5089 от 10.04.2013 г. по адм. д. № 13224/2012 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне, считано от 18.09.2012 г., на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-про мрежи" ЕАД, "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по Раздел III - за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г., т. 12 за ФЕЦ с инсталирана мощност над 200, въведени в експлоатация в периода от 1.01.2012 г. - 30.06.2012 г. - 189,38 лв./МВтч. Поддържат се доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на съдебното решение, като се иска неговата отмяна на основание чл. 209, т 3 от АПК. Счита се, че не е налице правен интерес от воденото съдебно производство, тъй като между ДКЕВР и "Еко Инвест 2004" ООД, гр. Стралджа, по чиято жалба е образувано производството, отношенията са договорни и не е налице пряко засягане на интереси и права и това води до липса на правен интерес. Твърди се още, че необосновани се явяват и изводите за допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и материалния закон. Ответната страна - "Еко Инвест 2004" ООД, в писмено становище по касационната жалба, счита същата за неоснователна. В съдебно заседание се прави възражение, че спорът за законосъобразност на Раздел III, т. 12 от решение Ц-33 на ДКЕВР вече е разрешен с влезли в сила съдебни решения на ВАС, петчленен състав. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба, подадена от "Еко Инвест 2004" ООД срещу Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му относно Раздел III, т. 12, с което са определени временни цени за достъп да електропреносната и електроразпределителните мрежи за ФЕЦ с инсталирана мощност 200 киловата въведени в експлоатация в периода от 1.01.2012 г. - 30.06.2012 г. - 189,38 лв./МВтч. С решение № 5089 от 10.04.2013 г., постановено по адм. д. 13224/2012 г., което е предмет на настоящото касационно съдебно производство, тричленен състав на ВАС е отменил по жалбата на "Еко Инвест 2004" ООД Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта по Раздел III, т. 12. При направената служебна проверка с оглед възражението, че спорът за законосъобразността на решението на ДКВЕР в тази му част е разрешен с влязло в сила съдебно решение се установи, че с Решение № 9620 от 26.06.2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, постановено по дело № 6079/2013 г. и Решение № 10300 от 8.07.2013 г. постановено по адм. д. № 5733/2013 г. на петчленен състав, действително въпросът за законосъобразността на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. в частта му по Раздел III, т. 12, е разрешен с влезли в сила съдебни актове. Решението на административния орган в тази му част относимо към "Еко Инвест 2004" ООД, по чиято жалба е започнало първоинстанционното съдебно производство, е отменено. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за допустимостта на съдебното решение, съдът следи и служебно. Настоящият съдебен състав намира, че ще следва да се приложи разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК, по силата на която съдебното решение на първоинстанционния съд като недопустимо да бъде обезсилено и производството прекратено. Производството е недопустимо поради отпаднал правен интерес от търсената съдебна защитата. Безспорно правния интерес е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване на административните актове, за която съдът е длъжен да следи служебно. Наличието на правен интерес е необходимо както от началото, така и до края на съдебния процес. Правната доктрина и съдебната практика са еднозначни, че интересът от оспорването трябва да е личен, пряк и непосредствен. Пряк интерес означава, че с отмяната на оспорения административен акт ще бъдат отстранени възникнали вече неблагоприятни последици, или ще се предотврати настъпването на такива в правната сфера на жалбоподателя, какъвто е и конкретния случай. Конституционният съд с ТР № 21 от 26.10.1995 г. се е произнесъл, че материалноправното основание, което легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт е обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес. То трябва да е налице в хода на целия съдебен процес и както се посочи по силата на закона задължение на съда е да следи наличието му. При липсата му или отпадането му в хода на процеса, като в случая това е станало в касационното производство, законодателят е предвидил възможността за прекратяване на съдебното производство по реда на чл. 221, ал. 3 от АПК. И тъй като междувременно спорът за законосъобразност на решението на ДКЕВР в обжалваната му част е разрешен с влезли в сила съдебни решения по цитираните дела, административният акт, по силата на който са били застрашени права и законни интереси на дружеството първоначален жалбоподател е отменен, то по-нататъшното развитие на процеса е безпредметен, т. е отпаднал е правният интерес от търсената защита. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК решението има сила за страните по делото, но ако актът е отменен, както е в конкретния случай, решението има действие по отношение на всички. Решението за отмяна на административния акт, което се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с акта права и задължения, важи не само между страните по делото. Настъпилата материалноправна промяна следва да бъде зачетена от всеки, независимо дали е участвал по делото, като това има предвид разпоредбата на ал. 1, изр. 2 на чл. 177, ал. 1 от АПК - действие на отменителното решение по отношение на всички. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,