Решение № 47 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3607/2008 г.

Решение № 47 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3607/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. с. чрез процесуални представители Д. И. и М. Великова срещу решение № 190/21.05.08 г. по гр. дело № 1285/07 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 20.12.04 г. по гр. дело № 6943/05 г. на СРС, 62 състав. С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ, предявени от Е. К. Х. против М. с.. По отношение на втория ответник "О" към МС исковете са отхвърлени. С определение № 109 от 10.02.09 г. ВКС, IV г. о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Моли да бъде отменено и исковете-отхвърлени. Ответницата по касация Е. К. Х. не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 65/15.06.04 г. на комплексния управител на обект"О", с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата Е от заеманата длъжност "сервитьор" на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращение в щата, е незаконосъобразна. Направен е извод, че не е извършен подбор. Прието е, че надлежен ответник по спора за отмяна на уволнението е на ищцата е М. с. Поставеният от касатора материалноправен въпрос е относно качеството му на работодател на ищцата. С оглед на това е поддържано противоречие между приетото с обжалваното решение и приетото с решение от 4.12.03 г. по гр. дело № 9786/03 г. на СРС, 56 с-в. Същото е постановено по иск за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" на ищцата Е в него е прието, че неин работодател е обект"О" към МС. Настоящият състав на ВКС, с оглед посочените различни разрешения на материалноправния въпрос от значение за изхода на спора, дадени с посоченото по-горе решение и обжалвания съдебен акт, на основание чл. 291, ал. 1 от ГПК, приема следното: Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание/ предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др. подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Според цитираната разпоредба качеството"работодател"не зависи от притежаването на юридическо лице, а от организационната, икономическа обособеност на съответното структурно образувание и възможността да наеме самостоятелно работници или служители по трудово правоотношение. Материалноправното положение, което работодателят заема като страна по трудовото правоотношение с работника или служителя обуславя и неговата правосубектност или възможността да бъде страна в процеса по трудовия спор. Данните по делото сочат, че ищцата Е е била в трудово правоотношение с обект "О" към МС. Трудовият договор е сключен с комплексния управител на обект "ОХХ", като същият е действал като представляващ обекта съгласно чл. 2, ал. 5 от ПМС № 209/15.11.99 г. за приемане на устройствен правилник на МС и на неговата администрация. Уволнителната заповед, чиято отмяна се иска, също е издадена от комплексния управител. Налага се изводът, че обект "ОХХ"има качеството на работодател на ищцата, а не М. с. С оглед разпоредбата на чл. 291, ал. 1 от ГПК ВКС в настоящия състав приема за правилна практиката, обективирана в решението от 4.12.03 г., постановено по гр. дело № 9786/03 г. на СРС, ТСК, 56 състав. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е основателна. Министерският с. не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, тъй като няма качеството на работодател на ищцата. На следващо място Министерският с. не е правоприемник на преустановилия дейността си обект "ОХХ". Видно от чл. 4, ал. 2 от ПМС № 194 от 6.08.09 г. за уреждане правоотношенията във връзка със закриването на МДААР/обн. ДВ, бр. 64/11.08.08 г./и приложението към този текст обект "ОХХ" не е сред имотите, предоставени за управление на МС след закриването на МДААР. С оглед на тези съображения предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ следва да се отхвърлят като неоснователни поради липса на пасивната легитимация на ответника М. с.. Като е приел обратното въззивният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон, което налага касирането му на основание чл. 281, т. 3 от ГПК. Воден от горното, Върховен касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение