Решение № 1596 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4968/2009 г.

Решение № 1596 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4968/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Патентно ведомство (ПВ) на Република България и на "Инком" ООД гр. Варна против решение № 2/13.02.2009 г., постановено по адм. д. № 5106/2008 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност на съдебния акт и искане за отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът "Оберон-Х" ООД оспорва касационните жалби чрез процесуалния си представител. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователни. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. С обжалваното решение административният съд отменя решение № 195/19.05.2008 г. на заместник председателя на Патентно ведомство на Република България, с което е заличена частично регистрацията на марка рег. № 52166 ЛИДО с притежател "Оберон-Х" ООД, с. Равно поле, община Елин Пелин, за стоките от клас 30: ориз и стоките от клас 31: ориз необработен. За да постанови този резултат съдът приема, че към датата на регистрацията на марката с означението ЛИДО не се означава сорт ориз на територията на Република България, и позовавайки се и на експертизата по делото посочва, че това наименование не се възприема като сорт ориз, а като марка ориз, която търговците и доставчиците свързват с фирма "Оберон-Х" ООД. Решението е неправилно. Основателни са касационните доводи на Патентното ведомство и на "Инком" ООД гр. Варна за допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК, при постановяване на първоинстанционното решение. От фактическа страна по делото е установено, че атакуваната марка рег. № 52166 е словна и се състои изключително от наименованието ЛИДО. Тя е заявена от "Оберон-Х" ООД на 20.01.2004 г. и е регистрирана на 26.07.2005 г. за стоки от класове 30 и 31, включващи и ориз, и ориз необработен. LIDO е наименование на сорт ориз, вписано е в Общия каталог на Европейския съюз за селскостопански сортове растения от 1999 г., обстоятелство, установено с представените по делото копия на извлечения от Общия каталог на ЕС. Материалноправната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 4 от Закон за марките и географските означения (ЗМГО), посочена от административния орган като основание за частичното заличаване на марка с рег. № 52166 ЛИДО, предвижда, че не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите, или други характеристики на стоките или услугите. В съображенията си, изложени в административния акт, Патентно ведомство се позовава на дефинирането на понятието "ориз" според Българския тълковен речник, според смисъла, вложен в правните норми на Международната Конвенция за закрила на новите сортове растения и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни, и обосновава извода за нарушение на законовите изисквания за регистрацията на марка "ЛИДО", тъй като наименованието "ЛИДО" на оспорената марка е едноименно със сорт ориз, поради което е указание за вида на стоките, а съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида на стоките и на основание чл. 26, ал. 1 постановява частичното и заличаване. Настоящата инстанция напълно споделя установената в административното производство фактическа обстановка и произнесения резултат с оспореното пред първоинстанционния съд решение на председателя на ПВ на РБ. Актът е издаден от компетентен административен орган в границите на неговата инвеститора, при спазена процедура и правилно приложени материални правни норми. Доводите на решаващия съд, че марката е регистрирана преди членството на Република България в Европейския съюз, а цитираният по-горе Каталог няма действие за нашата държава към момента на преценката за стабилността на марката не намират опора в закона. В конкретния случай административният съд възприема безкритично заключението на вещото лице без да го съобрази с останалите доказателства по делото, както и обстоятелството, че името на оспорената марка обективно означава сорт ориз, независимо дали е познато или не на територията на нашата държава. Анализът на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО не показва законодателна воля за териториална ограниченост на посочените в нея предпоставки при наличието на които не се регистрира заявената марка. Данните по делото сочат безспорното наименование "ЛИДО" за наименование на определен сорт ориз и при заявена за регистрация словна марка тя следва да бъде преценена предвид целия речников фонд, употребяван от потребители и специалисти във връзка със стоките и услугите, за които се иска регистрацията и. Независимо, че за обикновения потребител на тези стоки това наименование често не се свързва със значението му на сорт ориз, в конкретния случай следва да се акцентира на знанията на специалистите в областта на производството и търговията със стоките ориз и ориз необработен. Те са релевантната група, чиято преценка е относима към смисловото значение на заявената словна марка. След като думата "ЛИДО" няма фантазиен характер, както приема вещото лице, изслушано от административния съд, а е носител на информация за характеристика на стоките, то нейната регистрация е допусната в нарушение на закона. Като допълнително съображение в контекста на изложеното настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че България е страна по Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, ратифицирано със закон, приет от 36-о Народно събрание на 15.04.1993 г. - ДВ. бр. 33 от 20.04.1993 г., в сила от 1.02.1995 г., и приема да спазва принципите на интеграционната общност и да сътрудничи за постигане на целите на асоциирането между които и сближаване на законодателствата в различни области, включително и интелектуалната собственост. Като разсъждава в обратна насока решаващият съд постановява неправилно, в нарушение на материалния закон решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и с новото решение по същество жалбата срещу индивидуалния административен акт на Патентно ведомство като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение