Решение № 19 от 20.1.2025 г. на ВКС по т.д. № 20238002901832/2023 г.

Производството е по чл. 250 ГПК, образувано по молба с вх. № 20198/21.11.2024 г. на „Дар Г.Н.“ ООД, гр. София, чрез управителя, с искане з а допълване на решение № 190 от 18.11.2024 г. по т.д. № 1832/2023 г. на ВКС. Искането е да бъде присъдена законна лихва върху присъдената с решението сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Ответната страна – „Енерго – про енергийни услуги“ ЕАД, гр. Варна – не депозира отговор. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е постъпило в срока по чл. 250 ГПК, от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Диспозитивът на решение № 190 от 18.11.2024 г. по т.д. № 1832/2023 г. на ВКС действително не съдържа произнасяне по обективираното и в касационната жалба искане / направено още с исковата молба/ за осъждане на ответника „Енерго – про енергийни услуги“ ЕАД, гр. Варна, да заплати на касатора законна лихва върху сумата 35377.03лв., представляваща неустойка за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на сключен между тях договор за комбинирани услуги № 216001120 от 09.06.2021 г., участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго - Про Маркет“, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Пропускът на съда да се произнесе по надлежно въведения и поддържан в хода на цялото исково производство акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД подлежи на отстраняване по реда на чл. 250 ГПК. Следователно диспозитивът на решението следва да се допълни, като бъде присъдено и своевременно поисканото обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, считано от 25.03.2022 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на главницата. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение