Решение № 3737 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7270/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-кмета на Община Варна, чрез юрисконсулт Докова, срещу решение 3488 от 04.04.2024 г. по адм. дело 1801/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, с което: 1) е отменена заповед 2494/19.07.2023 г. на заместник-кмета на Община Варна относно разрешение на М. К. Д. собственик на ПИ 10135.2723.358 по КК на гр. Варна, СО Ваялар, за прокарване на временен път с ширина 3.50 м., като път с идентификатор 10135.2723.473 се продължи по трасето на уличната регулация и премине през поземлени имоти 10135.2723.384, 10135.2723.473, 10135.2723.803; 2) преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на решението. С процесната заповед на основание чл. 190, ал. 1, ал. 2, ал. 3 във връзка с ал. 6 от ЗУТ, е наредено на М. К. Д. - собственик на ПИ 10135.2723.358 по кадастралната карта (КК) на гр. Варна, СО "Ваялар", право на прокарване на временен път с ширина 3.50 м., като път с идентификатор 10135.2723.1354 се продължи по трасето на уличната регулация и премине през поземлен имот 10135.2723.384 с вписан собственик в КККР Т. И. Т., засегната площ 171 кв.м.; поземлен имот 10135.2723.473 с вписан собственик Ж. А. Б. Г., засегната площ 14 кв.м. и поземлен имот 10135.2723.803 с вписани собственици М. Д. В. и С. Д. Я., засегната площ 102 кв.м. На скица 350/10.07.2023 г. временният път е обозначен със зелени линии, неразделна част от заповедта. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че административният орган не е избрал най-удачното решение, като е наредил преминаване през посочените имоти, като се засягат заварени сгради и дълготрайни дървета, в нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗУТ. От приетата СТЕ е установено, че действително съществува и друга техническа възможност за прокарване на временен път, но касаторът счита, че при издаване на процесната заповед е избран най-целесъобразният вариант за достъп до процесния имот. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. В писмена молба поддържа жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответниците. Ответниците М. Д. В. и С. Д. Я. се явяват лично и с адв. Кюпелийска. Изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представени списък и договор за правна защита и съдействие. Ответниците - М. К. Д., Т. И. Т. и Ж. А. Б. Г., редовно уведомени, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура излага мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Разгледана по същество, е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено по мотиви, които се споделят от касационната инстанция, която препраща към тях по аргумент от чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК. Административният акт е издаден по заявление рег. АУ123509ВН/14.12.2022 г. от М. К. Д., собственик на ПИ 10135.2723.358 по КК на гр. Варна, с което е поискал да се открие производство за прокарване на временен път до имота му, находящ се в СО "Ваялар" на гр. Варна. Проведена е процедура по разглеждане на заявлението (на три заседания и оглед на място) от Общинската комисия за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване на право на преминаване и прокарване на временни пътища. Комисията е взела решение за започване на процедура за прокарване на временен път с ширина 3,50 м. до ПИ 10135.2723.358 по КК на гр. Варна, СО "Ваялар" през ПИ 10135.2723.384 по отворен на място временен път по заповед 2744/2011 г. на кмета на Община Варна, след което пътят да продължи през югозападния ъгъл на ПИ 10135.2723.473 в трасето на уличната регулация, след което да продължи през ПИ 10135.2723.803 покрай западната му граница. Засегнати части от ПИ 384 са 63 кв. м, от ПИ 473 - 14 кв. м и от ПИ 803 - 102 кв. м. Заинтересованите страни са били уведомени за решението на комисията. Подадено е възражение от М. Д. В., собственик на ПИ 10135.2723.803, което не е било уважено от комисията. Въз основа на изложеното, заместник-кметът на Община Варна е издал оспорената заповед 2494/19.07.2023 г. В административният акт е посочено, че съгласно ПУППУР на СО Траката, Горна Трака и Ваялар, процесният имот има лице на улица-тупик с ОТ 1128-1129-1130, проектирана по трасето на съществуващ път на юг от имота, като същият се разширява от двете страни до 3.50 м и се засягат 8 поземлени имота. Правилно е приел съдът, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предписаната форма. При издаване на акта, в нарушение на чл. 35-36 от АПК не са изследвани в достатъчна пълнота и задълбоченост фактите и обстоятелствата по случая, което е довело до издаване на акта в нарушение на материалноправните разпоредби. Правилно е установеното от съда нарушаване на правата и интересите на ответниците по касация В. и Я., собственици на ПИ 10135.2723.803, в степен по-голяма от необходимата за задоволяване на нуждата от прокарване на временен път до процесния имот. От административния орган не са взети предвид и изследвани всички възможности за прокарване на временен път, като оценката за най-оптималния и приемлив вариант на прокарването му е непълна. Съдът е установил, че действително с предвидената по ПУП-ПУР улица - тупик, с ОТ 1128-1129-1130 се засягат множество имоти, огради и ел. стълбове, което се потвърждава и от СТЕ /вариант 1, скица - първи вариант/, но при издаване на процесната заповед административният орган е разгледал само още един вариант за прокарване на временен път /вариант две по СТЕ/. Мотивът да отхвърли този вариант и от комисията е, че ако се прокара временен път през ПИ 765 и ПИ 766, трасето ще се приближи до изградената жилищна сграда в имота, ще се наруши ползването на обособените паркоместа в южната част на имота. Този извод на административния орган се опроверга от изслушаното заключение по СТЕ, според което отстоянията от сградите са спазени. При обясненията, дадени в о.с.з., вещото лице сочи, че в имота няма разчертани паркоместа, а и те могат да бъдат навсякъде в имота, ако не бъде предоставена схема на паркоместата в този имот. Въз основа на заключението на СТЕ съдът правилно е установил, че са налице пет варианта - този по оспорената заповед и четири, дадени от експертизата, за които вещото лице подробно дава заключение в СТЕ и обяснения в съдебно заседание, като е категорично, че е налице по-икономичен вариант, с който биха се засегнали по-малко законни права и интереси на собствениците на поземлени имоти. Административният орган не е спазил задължението си по чл. 6, ал. 4 от АПК, при наличие на две законосъобразни възможности органът да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Административният орган не е обсъдил всички възможни варианти за прокарване на временен път и от тях да избере най-икономичния и целесъобразен начин, като същевременно при него са спазени и нормативните изисквания да не се засягат съществуващи на място сгради и постройки и дълготрайни декоративни дървета, съгласно изискванията на чл. 190, ал. 1-6 от ЗУТ. С избрания в заповедта вариант биха се засегнали само три броя смокини /въпрос 4 от СТЕ/, но за сметка на това съгласно даденото заключение по СТЕ, за да се осъществи този вариант се налагат големи по обем изкопно-насипни строителни мероприятия за преодоляване, както на напречния наклон, така и за достигане на необходимия надлъжен наклон за достъп до 10135.2723.358. Съгласно обясненията, дадени от вещото лице в о.с.з., за да се преодолее денивелацията, следва да се изготви инвестиционен проект, както и освен насипите и изкопите трябва да се направи естакада, която трябва да достигне до края на предвидения временен път, съответно по този начин ще се навлезе още повече в имота на В. и Я. (ПИ 10135.2723.803) и ще се засегне сградата. От съда правилно е прието нарушение на изискванията на предл. 2 на чл. 190, ал. 3 от ЗУТ, че временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. От доказателствата по делото и наведените общи възражения в касационната жалба не се оборва изводът в заключението на СТЕ, възприет и от първоинстанционния съд, а именно че при представения вариант по оспорената заповед са налице множество недостатъци и трудно би се реализирал временният път. Предвид изложеното, решението на Административен съд - Варна следва да се остави в сила като правилно. С оглед изхода на спора, на С. Д. Я. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на второ отделение,