Решение № 12111 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8475/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ш. А. М. с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, Регистрационно-приемателен център /РПЦ/ - Харманли, чрез адвокат М. Михайлов, против решение 6657 от 21.07.2025 г., постановено от Административен съд - Хасково по административно дело 1306/2025 г., с което е отхвърлена неговата жалба против Решение 3622 от 02.06.2025 г., издадено от Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България /ДАБ при МС на РБ/. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с материалния закон касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се извода на съда, че по отношение на лицето, търсещо закрила не се установяват законовите предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. По подробно изложени в касационната жалба съображения се претендира отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. Ответната страна - Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез юрк. Хичовски, в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представя актуални справки за Сирийска арабска република. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на пето отделение, приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Хасково е било Решение 3622 от 02.06.2025 г., издадено от Председател на ДАБ при МС на РБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Ш. А. М. е роден и живял в [населено място], обл. Дейр Алзор, Сирия, където е живял до напускането на Сирия. Посочил е, че неговото семейство съпругата и трите му деца, майка му, двамата му братя и четири сестри са останали да живеят в [населено място], обл. Дейр Алзор. В проведеното интервю чуждия гражданин е изложил, че е напуснал страната си по произход заради тежкия живот там, 70 % от неговото жилище е било разрушено в края на 2017 г. или началото на 2018 г. Твърдял е, че е живял при чичо си, който също е напуснал Сирия. Заявил е, че към момента на напускането му в [населено място] царял хаос, имало опасност да бъде убит, дори само при излизане на улицата, както и че родното му село и районът, където то се намира били под контрола на кюрдските сили. Заявил е, че не бил арестуван и осъждан в Сирия, нямал проблеми с етническата си принадлежност и религия. Твърдял е, че не е членувал в политически партии и не е бил жертва на насилие. Посочил е, че към момента на напускането му е следвало да бъде мобилизиран и че при евентуално връщане в Сирия ще му се наложи да отбие военна служба. Напускането на Сирия обосновава с несигурността предвид проблемите с кюрдските сили в обл. Дейр Алзор, както и с липсата на финансова и материална стабилност в Сирия. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на Ш. А. М.. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е възприел за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и е достигнал до извода, че е издаден от компетентен орган, при спазване на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а актът е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съдът e счел, че административният орган е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства и е констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Направил е извод, че от страна на жалбоподателя не са заявени и установени конкретни обстоятелства, които да обосновават наличието на преследване или на основателен страх от преследване поради расата, религията, националността, политическото мнение или принадлежността му към определена социална група. Поради това е приел за правилна преценката на административния орган, че изложените от чужденеца мотиви за напускане на страната по произход не са правно значими за търсената защита. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счетено, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Този извод е мотивиран с липсата на твърдения молителят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, да е бил принуден да напусне страната си на произход Сирия поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или срещу него да са били предприети такива действия от официалните власти на Сирия или от групировка или организация, които тези държави да не са в състояние да контролират. Поради това чужденецът не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е преценена съгласно чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 г. като изхождайки от бежанската история на Ш. А. М. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия. Съобразно справка на Дирекция Международна дейност при ДАБ при МС на РБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, а фактическите установявания са правилно подведени под относимите разпоредби на закона. Правилно Административен съд - Хасково, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Ш. А. М.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Съобразно изложената бежанска история не се установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Първоинстанционният съд правилно е приел, че Ш. А. М. не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Молбата за закрила чужденецът мотивира с несъгласие да служи в армията и обстановката в страната му на произход. Спрямо Ш. А. М. не е упражнявано физическо насилие, той не е бил обект на репресии. Правилно административният съд е преценил, че съмненията от преследване и наказание поради страх от привличането на чужденеца на военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване. В интервюто чужденецът изрично е заявил, че не членува в политически партии и няма данни да е изразил несъгласие да служи в армията заради религиозните си убеждения, като не се установява и участието във военни действия да противоречи на негови убеждения в тази насока. Липсват и не са представени доказателства от негова страна, че действително е щял да бъде мобилизиран, който факт е обсъден подробно от първоинстанционния съд. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на О. А. А. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. На следващо място правилно административният съд е приел и, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Именно в тази връзка са и основните възражения, направени от касатора, които с оглед бежанска история и актуална информация относно Сирия, се преценяват за неоснователни. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В случая следва да се отчете и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от Ш. А. М. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Съдът подробно е обсъдил данните, дадени със справка на Дирекция Международна дейност при ДАБ при МС на РБ, на която се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си, съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В подкрепа на изложеното са и представените пред касационната инстанция справки с вх. МД-02-528/30.0.2025 г. и вх. МД-02-572/20.10.2025 г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ при МС на РБ. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. По изложените съображения, решението на Административен съд - Хасково, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение