Решение № 2442 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11932/2008 г.

Решение № 2442 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11932/2008 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Румен Георгиев Илиев срещу Решение от 14.05.07 г. по адм. д. 3877/05 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 77/19.05.05 г., издаден от ръководител на екип в Териториална данъчна дирекция - гр. София, в частта, потвърдена с Решение № 2446/9.09.05 г. на Регионалния данъчен директор (РДД) - гр. София, и срещу Решение от 11.07.08 г. по същото дело, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на основното съдебно решене при описание на размера на установените с неотменената част от ДРА данъчни задължения. Касаторът поддържа в касационната жалба от 20.06.07 г., че обжалваното решение от 14.05.07 г. е неправилно, необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба от 18.08.08 г. съдържа само изявление за обжалване на решенето за поправка на очевидна фактическа грешка без посочване на конкретни доводи. Иска отмяна на основното съдебно решение по съображения в писмени бележки. Не претендира разноски, а само "произтичащите последици" от отмяната на съдебното решение. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ") оспорва касационните жалби. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежна страна, в срок и са процесуално допустими, като разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното основно Решение от 14.05.07 г. по адм. д. 3877/05 г. по описа на Софийски градски съд, поправено с Решение от 11.07.08 г., е отхвърлена жалбата на Румен Георгиев Илиев против ДРА № 77/19.05.05 г., издаден от ръководител на екип в ТДД - гр. София, в частта, потвърдена с Решение № 2446/9.09.05 г. на РДД - гр. София, с която са определени данъчни задължения както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. в размер на сумата 7181,84 лв., заедно с лихви, както и за 2002 г. за сумата 2459, 77 лв. заедно със съответните лихви. СГС е приел, че ДРА е действителен и законосъобразен данъчен акт, чийто констатации не са опровергани в хода на административното и съдебното му обжалване. Така постановеното решение с допуснатите поправки на очевидни фактически грешки е правилно и законосъобразно. Касационният жалбоподател не оспорва по принцип провеждането на данъчната ревизия за определяне данъчната основа за облагане на доходите му по особения ред на чл. 109, ал. 2 от ДПК (отм.) като възраженията му са само относно невъзприемането от страна на СГС на доводите му за наличие на получени парични средства в размер на 25000лв. от брат му Андрей Георгиев Илиев и на 6800евро от Грета Дикова Неф, респективно относно доказателствена стойност на двете декларации, представени при административното обжалване на ДРА. Касационната инстанция намира, че всички относими към спора доказателства са правилно преценени от СГС в съответствие с разпределението на доказателствената тежест в процеса. Правилно е установената фактическата обстановка като не са кредитирани двете писмени декларации, които по своя характер представляват свидетелски показания, представени не по установения от закона ред. По време на данъчната ревизия на Румен Георгиев Илиев е предоставена възможност в декларацията по чл. 109, ал. 6 от ДОПК (отм.) да посочи всички притежавани и придобити него имущества и средства, независимо от техния характер и произход. Румен Илиев не декларирал, че е получил от Андрей Илиев и от Грета Неф парични средства, а в раздела за заеми е посочил само договор с Гошо Илиев за сумата 10000лв. В писмените обяснения на жалбоподателя не се съдържа информация относно получени други парични средства, които да е използвал при търговската си дейност и за издръжката си. Правилно решаващият съд не е кредитирал допълнително представените декларации, защото представляват недопустими доказателствени средства в тази фаза на производството, а и защото не установяват действителното предаване на парични суми и основанието за това. Позоваването в касационната жалба на неправилно тълкуването на разпоредбите на чл. 82, ал. 2 от ДПК (отм.) и чл. 144 от ГПК не представлява касационно основание за отмяна на съдебното решение, защото двата частни документа, съдържат свидетелски показания, предоставени не по установения от закона ред, респективно не могат по обвързващ съда начин да установят фактите на предоставяне на паричните средства. По делото не са представени никакви доказателства за сключване на договори за заем или дарение, даване на парични средства, финансовата възможност на лицата да ги дадат. Жалбоподателят не е конкретизирал и на какво основание - възмездно или безвъзмездно е получил средствата, за които твърди, че са му предоставени от Андрей Илиев и Грета Неф. По изложените съображения касационната инстанция намира, че правилно СГС е приел, че не са опровергани констатациите в ДРА при условията на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.) и законосъобразно данъчните органи са определили данъчната основа за 2001 и 2002 г. за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) на Румен Илиев. Решението на СГС като правилно и законосъобразно при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е бил представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане касаторът му дължи сумата 40 лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първо - А отделение