Решение № 1710 от 3.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3982/2011 г.

Решение № 1710 от 3.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3982/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петър Луков Козлеков против решение № 218 от 14.01.2011 г. по адм. дело № 7010/2009 г. на Административен съд - София - град, с което жалбата му против заповед рег. № ЧР-86/2.06.2009 г. на главния директор на Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, тъй като не е извършил посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът - главният директор на Главна дирекция "Охрана" (ГДО) при Министерство на правосъдието (МП) оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила. Претендира и заплащане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София - град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 15 от Правилника за устройство и дейността на Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието, при спазване на формалните изисквания на закона. Заповедта е в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за постановяването й, като действията на Козлеков са изяснени подробно по характер, време и място на извършване и в съпътстващите акта документи (справки, докладни и др.) и е подписана от дисциплинарнонаказващия орган. Законосъобразно е и заключението, че заповедта е постановена и при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) дисциплинарното производство е образувано със заповед на главния директор на Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието и е определена комисия като дисциплинарно - разследващ орган, която да извърши проверка (заповед № з-836/12.08.2008 г.). Заповедта за образуване на дисциплинарно производство съдържа данните, послужили за издаването й, посочени са извършителят, дисциплинарното нарушение, разследващия орган, сроковете на разследването. Резултатите от извършената по реда на чл. 237, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) проверка са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителя нарушения. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, след отчитане периода, през който служителят е в отпуск по болест. Спазени са и изискванията на чл. 229 от ЗМВР - заповедта за дисциплинарно наказание е издадена след приемане на писмените обяснения на служителя съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР. Възражението за нарушение на процедурата по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е неоснователно. Цитираният текст изисква преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. В случая това задължение е изпълнено. Писмени обяснения служителят депозира в хода на дисциплинарното производство на 20.08.2008 г. Тези обяснения са адресирани до дисциплинарнонаказващия орган и са възприети от него преди налагане на наказанието. По този начин, както първоинстанционният съд правилно приема, са осъществени изискванията на закона - на привлечения към дисциплинарна отговорност е дадена възможност да изложи съображения във връзка с нарушението и да представи доказателства в своя защита. Дори да се приеме, че е налице нарушение на процедурата с оглед факта, че обясненията са депозирани преди изготвяне на обобщената справка с резултата от проверката на разследващата комисия, то същото не е съществено, тъй като обясненията са във връзка с деянието, за което по-късно служителят е наказан, като са изложени съображения за причините, довели до него. Ето защо правото на защита на служителя не е нарушено. Поради всичко изложено настоящата инстанция, така както и съставът на Административен съд - София - град приема, че доводите за допуснати при издаването на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на оспорения акт, са неоснователни. При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът приема, че са налице основания по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР за санкциониране на служителя с най-тежкото дисциплинарно наказание. Цитираният текст предвижда тази санкция да се налага за други тежки нарушения на служебната дисциплина, посочени в нормата на чл. 230, ал. 2 от ППЗМВР. По смисъла на нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР в тази категория попадат и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай е установено, че на 7.08.2008 г. жалбоподателят, полицай III степен, сътрудник по охраната в сектор "Призоваване и принудително довеждане" на областно звено "Охрана" към Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието управлява лек автомобил след употреба на алкохол (факт, който се признава и от служителя в писмените му обяснения) и в нарушение на правилата за движение навлиза в насрещното платно и се блъска в движещ се насреща лек автомобил. При тези факти правилно е преценено, че поведението на Козлеков е в противоречие с чл. 30 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието, който забранява управлението на моторно превозно средство в нетрезво състояние или под въздействието на упойващи вещества и медикаменти. Аргументирано е преценено, че деянието на служителя създава предпоставки за намаляване доверието в полицейските структури и уронва престижа на службата, с оглед обществената чувствителност към този род нарушения, които могат да бъдат свързани с тежки последици за живота, здравето и имуществото на хората и са допуснати от полицейски служител, чийто професионален дълг е да служи на обществото. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че оспореният съдебен акт е законосъобразен. Действията на жалбоподателя съставляват тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, подлежащи на санкциониране с най-тежкото дисциплинарно наказание. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в рамките на нормативно установените предели, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Обстоятелството, че извършеното от жалбоподателя не съставлява престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и служителят е оправдан с влязла в сила присъда не променя горните изводи. Наказателната отговорност е различна от дисциплинарната (чл. 224, ал. 3 от ЗМВР) и възниква и се осъществява при различни предпоставки - концентрация на алкохол над 1.2 на хиляда, установена по съответен ред, които не се обхващат от основанията за реализиране на дисциплинарната отговорност. Употребата на алкохол е безспорно установена с признанието на жалбоподателя и с техническо средство, а с това е установено и нарушението на чл. 30 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието, факт, който заедно с констатацията за негативната в нравствен аспект оценка на деянието и обстоятелството, че уронва престижа на службата, дават основания за санкциониране на служителя по реда на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният състав извършва проверка на законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. Решението е постановено след подробно обсъждане на доводите и възраженията на страните, а изводите на съдебния състав са мотивирани и направени след съвкупна преценка на всички събрани доказателства, очертаващи поведението на Козлеков. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - София - град е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото писмени доказателства аргументират становището на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на формалните и процесуални изисквания на закона. В съответствие с обясненията на служителя и данните от техническото средство закономерно е преценено, че жалбоподателят управлява лек автомобил в нетрезво състояние - деяние в противоречие с правилата на Етичния кодекс и уронващо престижа на службата, което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,