Решение № 1573 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12703/2013 г.

Решение № 1573 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12703/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по два броя искания, постъпили от Лъчезар Добрев Дакашев, от гр. Бургас и от Миланка Добрева Теодосиева, от гр. София, чрез пълномощника й - адв. Стоянов, и двете за отмяна на влязлото в сила Решение № 769/04.04.2013 г. постановено по адм. дело № 494/2012 г. на Административен съд - Бургас, на основание чл. 239, т. 3 и т. 4 от АПК. Към исканията са приложени писмени доказателства. Ответникът: началника на РДНСК - ЮИР, гр. Бургас, редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът: главния архитект на община Бургас, редовно призован също не се явява. Останалите ответници - физически лица, редовно призовани, не се явяват. От Иван Стоянов Фортунов, Кина Димитрова Фортунова, Георги Иванов Фортунов и Ирена Иванова Фортунова, всички чрез пълномощника им - адв. Кебеджиев, са постъпили два бр. отговори, с които оспорват исканията за отмяна, като недопустими и неоснователни. Претендират за присъждане на разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира исканията за отмяна за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, взели участие в съдебноадминистративното производство по издаване на решението, чиято отмяна се иска, по отношение на които то е неблагоприятно и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни. С Решението, чиято отмяна се иска, Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбите на двамата искатели против Заповед № ДК-10-ЮИР-4/07.02.2012 г. на началника на РДНСК - ЮИР, като неоснователни. С тази заповед, на основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ /в ред. преди изм. с Д. в. бр. 82/2012 г./, началника на РДНСК - ЮИР, е отхвърлил като недопустими жалбите на Лъчезар Добрев Дакашев и Миланка Добрева Теодосиева, срещу Акт за узаконяване № П-10/04.02.2011 г. на гл. архитект на община-Бургас относно строеж: "Жилищна сграда-сутерен, партер, първи, втори, трети, четвърти етажи и подпокривно пространство-складове", находящ се в УПИ V-2266, кв. 28 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас, ведно с одобрени инвестиционни проекти. При извършената проверка за допустимост на жалбите пред началника на РДНСК - ЮИР, гр. Бургас, съдът е установил законосъобразност на заповедта. Приел е, че жалбите на Дакашев и Теодосиева срещу визирания Акт за узаконяване правилно са приети от органа за недопустими, поради липса на правен интерес и активна процесуалноправна легитимация. Съдът е приел още, че позоваването от оспорващите на отменения акт - Заповед № 754/19.04.1994 г. на кмета на община Бургас, извършено с решение на АС - Бургас по адм. д. № 2089/2011 г., оставено в сила от Върховен административен съд, е относим към спора по същество за законосъобразност на оспорения Акт за узаконяване, но не и към допустимостта на това оспорване - предмет на съдебния спор. Съгласно чл. 239, т. 3 от АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Разпоредбата е относима по отношение на влязло в сила решение на съд, с което спора за законосъобразност на оспорен административен акт е разрешен по същество. Това означава, че решението, чиято отмяна се иска трябва да е по законосъобразност на административния акт, а не по допустимостта на обжалването му, както е в случая. Само в тези случаи, когато спорът относно законосъобразността на административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК е разрешен с влязло в сила решение, тогава то би подлежало на отмяна по чл. 239, т. 3 АПК и при положение, че се основава на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен или отменен. В случая тази хипотеза на отмяна на влязло в сила решение не е налице. На първо място решението, чиято отмяна се иска, не е такова по законосъобразност на оспорения пред РДНСК - Бургас Акт за узаконяване, на всички основания по чл. 146 АПК, а е решение по жалба срещу акт на началника на РДНСК-ЮИР, по допустимост на двете оспорвания. На второ място това съдебно решение не се основава на визираната и в двете искания Заповед № 754/19.04.1994 г. на кмета на община Бургас, обявена за нищожна с решение № 807/19.05.2012 г. по адм. д. № 2089/2011 г. на АС - Бургас, оставено в сила с решение № 13969/07.11.2012 г. по адм. № 8907/12 г. на ВАС, второ отделение, а се основава на доводи, относими към допустимостта на жалбите срещу акта за узаконяване по чл. 159, т. 4 АПК. При това положение, както е посочено и от самия съд, наличието на невалиден акт, обявен за такъв с влязло в сила съдебно решение, няма отношение към спора - предмет на съдебно обжалване по адм. д. № 494/2012 г. на АС - Бургас, а единствено към спора по същество за законосъбразност на Акта за узаконяване, какъвто няма данни да е разрешен от съда. Ето защо и двете искания за отмяна на влязлото в сила решение по адм. дело № 494/2012 г. на АС - Бургас, на основание чл. 239, т. 3 от АПК, са неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне. Неоснователно е и искането за отмяна на Миланка Теодосиева по чл. 239, т. 4 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато "между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго, влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска". Съгласно ТР № 6/2010 г. по т. д. № 4/2010 г. на ОС на ВАС, противоречието е налице, когато при пълно субективно и обективно тъждество между делата, решенията са различни. Такова тъждество има, когато страните, предмета и основанието по двете дела са абсолютно еднакви. При липсата му като цяло или на един от тези елементи /страни, предмет, основание/, основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК е неприложимо. В случая Теодосиева поддържа отмяна на това основание поради наличие на влязло в сила решение № 807/2012 г. по адм. дело № 2089/2011 г. на АС - Бургас /оставено в сила с решение по адм. д. № 8907/2012 г. на ВАС, II отделение/, което противоречи на процесното решение, чиято отмяна се иска, като решения постановени между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание по смисъла на чл. 239, т. 4 АПК. Настоящата инстанция не споделя това становище. Видно от решенията по цитираните адм. д. № 2089/2011 г. на АС - Бургас и процесното адм. д. № 494/2012 г. на АС - Бургас, налице е само идентичност в страните. Исканията и предмета по двете дела са напълно различни, касаещи различни административни актове. По едното дело искането е за нищожност на заповед № 754/19.04.1994 г. на кмета на община-Бургас, а по другото - за незаконосъобразност на заповед № ДК-10-ЮИР-4/07.02.2012 г. на началника на РДНСК - ЮИР, Бургас. Двете заповеди освен че са издадени от различни органи имат и различен предмет. Липсата на пълно тъждество между двете дела прави искането за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК неоснователно и като такова подлежи на отхвърляне. По отношение на останалите оплаквания, които са такива по същество, относно нищожността, респ. унищожаемостта на Акт за узаконяване от 04.02.2011 г. на гл. архитект на община-Бургас, съответно недопустимостта и неправилността на решението, чиято отмяна се иска, настоящата инстанция не дължи произнасяне. Същите са недопустими в извънинстанционното производство по реда на чл. 237 и сл. от АПК, каквото е настоящето. Тези оплаквания са с характер на касационни основания и са извън предмета му. С оглед изхода на делото основателно е искането на част от ответниците - физически лица, чрез пълномощника им адв. Кебеджиев, за присъждане на разноските, които са направили за настоящето извънинстанционно производство. Тези разноски, видно от представените договори за правна помощ, са в размер на 1000 /хиляда/ лева, дължими от искателите общо и по-равно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение